Ако имаше повече солидарност между нас, нямаше да съществува проблем, заяви в интервю за френския в. "Либерасион" председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и изрази безпокойство от "авторитарния уклон" в няколко страни от Евросъюза.
Склонността към авторитарно управление е видима, както при гражданите, които гласуват за авторитарни партии, предлагащи прости решения на световните проблеми, така и при политическите партии, които смятат, че глобалните предизвикателства могат да получат национални отговори, казва Шулц, запитан защо народите в ЕС днес биват изкушени от авторитарни режими, както показват Унгария, Словакия и Полша.
Във все по-сложния ни и взаимозависим свят хората се чувстват изгубени и имат усещането, че националните или европейските институции вече не са способни да осигурят нужната им закрила. Изборът на авторитарното е едновременно протестен вот и убеждение, че авторитаризмът ще реши по-лесно днешните проблеми, допълва председателят на ЕП.
На въпроса дали френската реакция на тероризма е част от този уклон, Шулц отговори отрицателно. Разбирам обявеното извънредно положение. Това че миналата година започна с "Шарли ебдо" и завърши с "Батаклан" показва, че Франция е наистина в извънредно положение. Нормално е правителството да осигури на тайните служби и силите на реда средства да действат превантивно. Необходима е обаче бдителност тези мерки да са съвместими с фундаменталните права. От тази гледна точка смятам, че дебатите във Франция облагодетелстват левицата, отбелязва Шулц.
В отговор на журналистическата констатация, че никоя от страните, сблъскали се с тероризма, не е въвела извънредно положение и не е предвидила лишаване от гражданство, Шулц припомни, че мерките, поискани през 70-те години от тогавашния германски канцлер Хелмут Шмит за борба срещу крайнолевите германски терористи от Фракция "Червена армия" се били обект на остра полемика в Германската социалдемократическа партия. Това е нормално, балансът между мерките за борба с тероризма и гарантирането на основните права засяга самото ядро на демократичната ни идентичност, отбеляза той.
Реакцията на европейските държави на бежанската криза не беше продиктувана от откритост или великодушие, а по-скоро от страх и отричане. Защо? - пита в. "Либерасион".
Реакциите на страните бяха разнородни. Германия и Швеция реагираха въз основа на солидарността, смятайки че става въпрос за принцип, който не подлежи на преговори в Европа. Други, като Унгария и Словакия, реагираха по обратния начин. Едно е ясно: страхът често се възцарява там, където правителствата и народите имат колебания за необходимата солидарност. Ако ЕС се беше споразумял за разпределянето на милион бежанци между 28-те страни с 500 милиона граждани, нямаше да има проблем за никого, подчертава Шулц.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Солидарността не е интернационално понятие, а има тясно социално значение и отразява социалните връзки в обществото. Чувството на единство идва от общността на интереси, цели и предпочитания, основани на взаимната подкрепа и разбиране. Но това е едно механично разбиране за солидарността в ЕС. Ако хората се разпределят пропорционално на жителите в Европа, къде остава икономическата мярка за възможността на социалните системи да поемат този товар?
дрън дрън -всички проблеми идват от неадекватници като този Шулц.