Ти си това, което четеш

"Мажоритарният вот е много по-честен"

09:00 | 20 октомври 2016 | 17 коментара

Едно от нещата, които ние смятаме, че трябва да се променят, е, изборът на народните представители, затова предлагаме да ги избираме с мажоритарен вот в два тура. Мотивите са следните: когато има мажоритарен вот, избираме личности, а не партийни листи...

Наше мнение и убеждение е, че мажоритарният вот в два тура е много по-честен, много по-голяма представителност ще даде на Народното събрание и ще върне доверието в него, което в момента знаете, че е изключително ниско. Това не е моя измислица, това е факт и Вие го знаете, тъй като Вие получавате социологии.

Тошко Хаджитодоров, член на Инициативен комитет за провеждането на национален референдум

Из стенограма от заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към 43-ото НС, 27 април 2016 г.*

Никъде по света няма идеална избирателна система. Исторически, мажоритарната система е възникнала първа, а за преодоляването на нейните недостатъци в края на XIX век в Белгия за първи път е въведена пропорционалната система. Днес, освен двете основни системи в чистия им вид, в някои държави се прилагат и смесени модификации.

В България по мажоритарна система се избират президентът и кметовете, а по пропорционална – народните представители и общинските съветници.

Мажоритарната система изобщо не гарантира избора на "личности"

На теория основен аргумент в полза на мажоритарната система е, че тя насърчава избирането на "личности" вместо на "партийни кандидати". Практиката в много държави, включително в основните демокрации, в които се ползва мажоритарната система – САЩ и Великобритания, изобщо не потвърждава тази хипотеза.

В съвременните общества, в които е налице силно развита партийна система, решаващ фактор остава партийната принадлежност на кандидата, независимо че предизборните кампании често са силно персонифицирани. Включително продължаващата кандидат-президентска кампания в САЩ в момента е мажоритарен избор между представителите на двете основни партии в страната – Хилари Клинтън (Демократическа партия) и Доналд Тръмп (Републиканска партия).

При мажоритарната система в парламента влиза само кандидатът, получил абсолютно (тоест над 50%) или относително мнозинство от гласовете. Това прави много трудно за един "автентичен, независим, добър" кандидат да надвие партийната машина и финанси и да получи съответния мандат.

Г-н Хаджитодоров вероятно е наясно с този факт, тъй като именно "Шоуто на Слави", в което той работи, през 2009 г. при експерименталното въвеждане на мажоритарен елемент в избора на народни представители в България издигна кандидатурата на варненката Валерия Петрова за независим депутат с цел "да вкараме поне един свестен човек в парламента" според видеозапис на сайта на предаването от май 2009 г.

На проведените избори тогава Петрова, по данни на ЦИК, получи 34 514 гласа (14.01%) и се нареди трета в района след кандидата на ГЕРБ Красимир Петров (37.81%) и Анелия Клисарова от "Коалиция за България" (17.66%). Тъй като изборът бе на мажоритарен принцип, в парламента влезе единствено Петров.

Между другото, тъкмо мажоритарният елемент във вота през 2009 г. безапелационно опроверга хипотезата, че поне в България тази система е възможно доведе до изпращането на "личности" и "изявени общественици" в парламента.

Според резултатите от вота, публикувани на сайта на ЦИК, през 2009 г. мажоритарно са избрани 31 народни представители. От тях 26 са издигнати от ГЕРБ (84%), а 5 – от ДПС. Тоест вместо да вкара в парламента "изявени личности", "професионалисти" и "общественици", мажоритарната система всъщност е възпроизвела поредния партийно утвърдено списък с почти напълно неизвестни към онзи момент имена. Няма нито един избран "независим кандидат".

Резултатите от този избор не само утвърждават общата вълна на вота – силна подкрепа на новата тогава партия ГЕРБ, но при това изпращат в парламента по този механизъм представители само на две партии, като значително засилват позициите им на общия фон. Например в мажоритарния вот ГЕРБ получава 84% от гласовете при 43% от гласовете в пропорционалния вот (90 депутати). Тоест, ако всички народни представители към онзи момент се избираха мажоритарно, вероятността да се бе стигнало до почти абсолютна власт на ГЕРБ, поделена с "властелина" на смесените райони ДПС, изглежда доста голяма.

Мажоритарната система "монополизира" парламента

Огромният недостатък на мажоритарната система е, че "монополизира" Народното събрание, което е и основната институция на българската парламентарна демокрация.

Доколкото при мажоритарната система за избран се счита само кандидатът, получил най-голямо одобрение, всички останали гласове за други кандидати се губят, а съответните избиратели остават тотално непредставени в законодателната власт.

Резултатът от това е утвърждаването на две големи партии на политическата сцена. Плюсът е, че така се постига стабилно парламентарно мнозинство, но лошото е, че тази система не представлява адекватно модерното плуралистично общество. Представителите на малцинствата или различните общности могат да се почувстват изолирани от политическия живот и непредставени.

Тоест, мажоритарната система прави парламента далеч по-малко представителен от гледна точка на присъстващите в него избраници на различните общности в страната, а не обратното, както твърди Тошко Хаджитодоров.

Мажоритарната система не е "по-честна"

Пропорционалната система се налага в редица демокрации именно заради проблемите с "честността" на мажоритарната.

Например на изборите през 2015 г. във Великобритания, проведени мажоритарно, антиевропейската партия на Найджъл Фарадж "Партия на независимостта на Великобритания" (UKIP) по данни от сайта за резултатите на Би Би Си е получила трета позиция с 12.6% от гласовете. Срещу това въпросната партия е взела само 1 място в 650-членния парламент. За сравнение, победилите консерватори с три пъти повече гласове – 36.9%, са взели над 300 пъти повече места в парламента (331 места).

Така излиза, че 3 881 099 британски избиратели, гласували за Фарадж, се представляват от 1 британски депутат, а други 11 334 576 избиратели, гласували за "торите" – от 331 депутата.

Не може да се отрече, че тук има известен проблем с "честността", но той произтича от самия замисъл на мажоритарната система. При нея няма значение колко процента една партия получава на национално равнище, а колко "региона" печели.

Концепцията за мажоритарния избор е свързана с териториалната децентрализация на демократичния процес. Докато пропорционалната система "справедливо" разпределя местата съобразно подкрепата за партиите в национален мащаб, мажоритарната разглежда държавата по-скоро като съвкупност от множество райони и затова често се прилага във федеративни държави, а не в унитарни като България. Докато демократичното мнозинство при пропорционалния вот е "мнозинство на процентите", то при мажоритарната е "мнозинство на районите".

Неслучайно при подобна система много важна е големината на административно определените избирателни райони. Често политиците се опитват да ги разместват, за да повлияят на изборния резултат. Например, ако от един избирателен район, в който има доминация на управляващото мнозинство, се извадят няколко града на управляващите и се добавят на опозицията, а към градовете на управляващите се присъединят няколко съседни, може да се оформи нов избирателен район в полза на управляващите.

Броят гласове, нужни за това един депутат да влезе в парламента, също значително се различава според размера на районите. Например в един район, където има над 100 000 граждани, кандидатът трябва да събере над 51 000 гласа, за да спечели. В друг, с 25 000 жители, депутат може да бъде избран и с 12 750 гласа.

Нещо повече – мажоритарната система допуска дадена партия да спечели мнозинство в парламента, въпреки че е загубила в процентно съотношение от гледна точка на вота на гласоподавателите. Например през 1951 г. във Великобритания лейбъристите на Клемент Атли побеждават консерваторите на Уинстън Чърчил с 49% срещу 44% във вота на гласоподавателите, но "торите" печелят мнозинството в парламента. Тези разлики се получават заради диспропорционалното разпределение на избирателните райони – лейбъристите са изгубили надпреварата в по-големите райони, докато "торите" са спечелили в по-малки райони, което им е осигурило повече места в парламента.

Подобна ситуация имаше и на изборите за президент в САЩ през 2000 г., когато Ал Гор получи повече гласове, но Джордж Буш спечели електоралния вот и беше избран за президент. Тогава според официалните резултати Буш получи общо по-малко гласове – 50 456 002, при 50 999 897 за Гор, но спечели с 271 вота на електорите срещу 266 за съперника му от страна на демократите по данни на Федералната избирателна комисия на САЩ.

Ако пък под "честност" се разбира липсата на нарушения и престъпления, то е ясно, че мажоритарната система сама по себе си не е механизъм, който да преодолява купуването и продаването на гласове. Тя също допуска манипулации от криминален характер, както и пропорционалната.

Доколкото при мажоритарната система всеки глас е от огромно значение и разликата между победа и загуба понякога е минимална, има редица примери за скандали, навяващи съмнения за честността на изборите. Известен е казусът с Флорида на президентските избори в САЩ през 2000 г., когато след спорове и преброявания Джордж Буш спечели щата, а оттам и самите избори с едва 537 гласа. Критиките към Буш тогава бяха свързани с конфликта на интереси около процедурите, доколкото губернатор на Флорида в този момент бе брат му Джеб Буш.

Доверието в Народното събрание е ниско

Заключението на Хаджитодоров, че доверието в Народното събрание е ниско, е може би единственото вярно от изброените му твърдения пред парламентарната комисия на 27 април 2016 г.

В изследванията на "Галъп" парламентът редовно е сред институциите с най-ниско доверие, по-малко от това към правителството или президента. Обичайно нивото на доверието към НС е към 20% при около 70% неодобрение. Последното проучване на "Алфа рисърч" от септември 2016 г. пък показва едва 8% положителна оценка за дейността на Народното събрание срещу 57% отрицателна.

Действително, през годините са правени социологически проучвания, които показват чувствително предпочитание на българските граждани в полза на мажоритарна избирателна система. Например изследване на МБВД от 2008 г. показва 47% одобрение за такава система срещу 9% подкрепа за сегашната пропорционална система. Други 20% пък предпочитат "смесен" формат. Тези данни обаче не са достатъчно детайлни, за да изяснят очакванията на гражданите от избирателната система и каква е точно мотивацията за предпочитанието им в полза на мажоритарната.

При всички положения обаче от факта, че гражданите предпочитат мажоритарната система, не следва директно резултатът, че въвеждането й автоматично би повишило доверието в парламента, както предполага Хаджитодоров.

В заключение - както всяка избирателна система, така и мажоритарната има своите преимущества, както и недостатъци. Основният й плюс е акцентът върху избора на "личностите" в политиката, но в същото време няма никакви гаранции, че "личностите" няма да бъдат отново партийни номинации. В същото време мажоритарната система създава редица проблеми – тя обичайно води до намаляване на представителността на големи групи от обществото в парламента, поставя управлението в ръцете на две големи партии, не отчита честно гласовете на избирателите и не е застрахована срещу изборни манипулации.

Съвсем отделен е въпросът доколко честно се провеждат изборите. Проблемите с купуването на гласове под най-различна форма, както и контролът върху медиите, даващ предимство на едни партии и кандидати пред други, са от друг порядък. Ако политиците в една държава са корумпирани, те еднакво добре ще се възползват от каквато и да е избирателна система, ако гражданите им позволяват да правят това безнаказано.

Предвид тези обстоятелства изказването на Тошко Хаджитодоров пред парламентарната комисия на 27 април 2016 г. може да бъде оценено като "лъжа".

 


 

Експертите коментират

Политическият ефект ще е различен от очакванията
Даниел Стефанов, експерт по изборни системи


Мажоритарната система в два тура е френско изобретение от началото на Петата република.

Като всяка избирателна система първият най-пряк ефект е да формира партийна система. В този си вид мажоритарната система с абсолютно мнозинство подпомага т. нар. двублокова партийна система. При нея от двете страни на политическата скала стоят две групи от партии. Партиите в един блок могат да се подкрепят в управлението, но най-вече във втория тур на изборите, където силите трябва да се обединят срещу по-отдалечения идеологически противник.

Най-емблематичният ефект на тази система е обединяването на умерените партии срещу по-екстремните. Още

*Анализираното изказване е с дата преди септември 2016 г. предвид актуалността му с оглед на предстоящия на 6 ноември национален референдум.

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?