Медийният закон на ДПС може да е форма на цензура

Новата законодателна инициатива на депутата от ДПС Делян Пеевски, насочена към финансирането на медийните му конкуренти, може да се разглежда като форма на цензура.

Тази теза разви в сряда в интервю за БНР адв. Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", който е и председател на Комисията за журналистическа етика.

Поводът е внесен от депутата, който е и медиен бос, нов проектозакон, този път за медиите.

Текстовете предвиждат всички собственици на медии да декларират информация за "всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицето, предоставило финансирането".

Вносителите обаче правят законовото уточнение, че "финансиране" е всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити". От текста е видно, че Пеевски се прицелва в медиите, които получават грантово финансиране, с които личната му групировка е във война от години. Освен това е известно, че финансирането от фондации е публично както на самите сайтове на донорските организации, така и в Министерство на правосъдието у нас.

Проектът е срещу конкурентни медии

"Изобщо не се крие, че този законопроект е насочен срещу конкурентни медии. Използването на законодателство за разрешаване на спорни въпроси с конкуренцията в сферата на медиите може да представлява форма на цензура", подчерта Кашъмов.

Дали един проблем трябва да се бори със закон е също голям въпрос, защото всяко създаване на закони по отношение на медиите граничи с опасността да бъде осъществена цензура, забранена от конституцията, изтъкна Кашъмов.

"Единият от вносителите е голям собственик на медии, а това противоречи на чл. 145 от Правилника за дейността на Народното събрание, който казва, че народният представител не може да изпълнява дейността си, като търси материална или друга облага за себе си. В същото време в няколко вестника вчера е оповестена личната гледна точка на този господин, Пеевски, който казва: "Внасям закон, който ще спре спекулациите на грантовите медии". Тоест, всъщност народният представител действа, атакувайки конкуренцията, което не е редно в никоя област на стопанската дейност, но при медиите би било още по-опасно, защото използването на законодателство, за да бъдат решавани конкурентни въпроси в сферата на медиите, може да представлява форма на цензура", посочи експертът.

И сега някои вестници не декларират действителния си собственик

По думите на Кашъмов не всички печатните медии в момента изпълняват законовото изискване да обявяват своя действителен собственик. "Два много известни ежедневника, които са представили вчера позицията на г-н Пеевски, както и двата най-известни седмичника в България изобщо не фигурират в този списък. Това значи, че те не са подали декларации в Министерството на културата, както действащият закон изисква, и не са санкционирани от кмета на София Йорданка Фандъкова, която трябва да упражнява контрола", каза Кашъмов. В този смисъл той попита дали писането на нови закони не е средство да се избегне проблемът, че не се изпълняват съществуващите закони.

Проверка в публичния регистър сочи, че към края на 2017 г. Делян Пеевски е регистриран като действителен собственик на 6 издания - "Телеграф", "Монитор", "Политика","Юропост", "Меридиан мач", "Борба", но не и на седмични издания.

По думите на адв. Кашъмов действащият закон не изисква медиите изцяло да разкриват своето финансиране, защото това би създало голяма административна тежест върху тях и би ги изложило на опасност от нелоялна конкуренция.

Странно е да се осветляват единствено даренията

Кашъмов определи като "странни" конкретните предложения на ДПС за осветляване на финансирането.

"Това, което се предлага, е изключително странно, защото аз разбирам, че се предлага да се осветляват единствено даренията, но да не се осветляват основните форми на финансиране, а именно реклама, поръчки, кредити и т.н. Както е добре известно, хората у нас страдат от поръчковите статии, а ние няма да разберем по този закон как и кой дава поръчките, това не е сериозно", каза Кашъмов.

Според адвоката единственото положително в проекта на ДПС е задължението и електронните медии да показват своя действителен собственик.

По отношение на прокламираната от ДПС цел, че проектът ще бори фалшивите новини, Кашъмов каза, че никъде по света те не се борят със законови мерки, защото "винаги една тиранична власт може да представи своята дейност като борба с фалшивите новини и по такъв начин да притиска свободата на медиите".

Кашъмов обобщи, че медийната среда в България в момента е болна и припомни, че в последните години страната се срина в класациите за медийна свобода. "В момента на пазара има медии, които не търсят гледната точка на засегнатата страна, нямат различни източници на информация и изнасят манипулирана и непроверена информация", каза още експертът.