Мей наследява от Камерън страна, изправена пред огромни предизвикателства

Тереза Мей ще поеме в сряда от Дейвид Камерън премиерския пост във Великобритания и ще състави правителство, което ще има монументалната задача да преведе страната през трудния и потенциално разрушителен процес на напускане на Европейския съюз и да я обедини. Така довечера Великобритания за втори път в своята история след Маргарет Тачър ще има жена министър-председател.

"Мисля, че около масата във вторник по време на последното правителствено заседание усещането бе, че имаме нашата Ангела Меркел. Имаме един невероятно упорит, проницателен, решителен и принципен човек, който да поведе тези преговори (за Брекзит) в интерес на Великобритания", заяви пред Скай нюз министърът на здравеопазването в правителството на Камерън Джеръми Хънт, цитиран от Ройтерс.

До днешната смяна на "Даунинг стрийт" 10 се стигна, след като Дейвид Камерън обяви оставката си още на следващия ден след референдума на 23 юни, на който мнозинството от избирателите гласуваха против неговата позиция за оставане в ЕС. Откритата след това надпревара за лидерския пост в Консервативната партия приключи неочаквано бързо още този понеделник, след като най-напред огромно мнозинство от депутатите на партията дадоха подкрепата си за Мей и накрая последният и останал конкурент – Андреа Ледсъм – се оттегли.

В последния си ден на поста Камерън отговори на въпроси на депутати в рамките на обичайния парламентарен контрол и представи направеното по време на управленския му мандат.

Около 19 ч. българско време той си тръгна за последно от "Даунинг стрийт" 10 като премиер на Великобритания и потегли към Бъкингамския дворец, за да подаде оставка пред кралица Елизабет Втора. Камерън даде кратка пресконференция пред резиденцията на британските министър-председатели, редом до своята съпруга и трите им деца. Най-голямата чест в моя живот бе да служа като премиер, обяви Камерън, цитиран от АП.

Протоколът повелява той да препоръча за поста избраната за негов наследник Тереза Мей. Тогава кралицата ще повика в Бъкингамския дворец Мей, за да я упълномощи да състави ново правителство.

Тогава новият премиер ще започне официално консултациите по съставянето на нов кабинет.

Основната задача: преговорите за Брекзит

Първият ефект от новината, че Мей ще стане премиер, бе успокоението на пазарите. Защото за разлика от някои от привържениците на Брекзит, Мей, която води кампания за оставането на страната в ЕС, е привърженик след Брекзит Великобритания да остане част от единния пазар, към който са насочени 44 процента от британския износ, отбелязва в анализа си френският вестник "Фигаро".

Но това няма да стане за сметка на британския контрол върху свободното движение, както намекна вече Мей. Точно това ще направи преговорите с ЕС по-трудни. Мей възприе една доста твърда начална преговорна позиция, като направи от бъдещия статут на европейците, вече установили се във Великобритания, тема на преговорите в замяна на добри условия за британците, настанили се в страни от ЕС, допълва "Фигаро".

Неясноти има около графика на началото на преговорите. Мей досега показа, че няма да бърза да задейства член 50. Според някои анализатори тя може дори да изчака края на 2017 г., когато ще се знае изходът от френските президентски избори и от германските парламентарни избори.

Въпросът е дали Тереза Мей ще задейства изобщо член 50 за Брекзит, пита коментаторът Шон О'Грейди в коментарна статия за британския "Индипендънт". Когато погледнете Мей в очите, виждате ли някой, който действително ще направи Брекзита, виждате ли някой, който действително ще рискува Шотландия и може би Северна Ирландия да напуснат Великобритания, виждате ли някой, който ще постави партията пред страната, пита анализаторът и допълва, че отговорът не е категорично "да" на трите въпроса.

Авторът на коментар предупреждава, че когато Мей казва, че "Брекзит означава Брекзит", това трябва по-скоро да бъде разчетено като "Брекзит означава Брекзит, което означава нищо". Както показа нейната ограничена намеса по време на кампанията за референдума, Мей би искала да запази предимствата на единния пазар и тогава рано или късно тя ще трябва да склони да даде нещо в замяна. Тогава няма да бъде изненада, че във Великобритания пак ще има доста мигранти от ЕС и че страната ще има значителен принос към европейския бюджет, допълва авторът.

Хипотези около новото правителство

В кабинета на Мей се очертава да има министър за Брекзита. Постът може да бъде поверен на Крис Грейлинг, който сега заема поста лидер на Камарата на общините и лорд-председател на Тайния съвет. Той води кампания за излизане от ЕС, но подкрепяше твърдо Мей във вътрешнопартийната битка за поста на Камерън. Външният министър Филип Хамънд, умерен евроскептик, водил кампания за оставане в ЕС, може да стане министър на финансите. Той не бърза с развода с ЕС и дори намекна, че процесът може да се проточи 4 години. Джордж Озбърн (сегашнитя финансов министър) може да стане министър на външните работи. Постове в кабинета ще има и за Андреа Ледсъм, Майкъл Гоув и може би за бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, водил кампанията за излизането от ЕС, смята френският "Фигаро".

Очаква се жени за заемат почти половината от министерските постове в правителството на Мей, пише британският в. "Телеграф". Очаква се министърките на климата и енергетиката Амбър Ръд и на международното развитие Джъстин Грийнинг да получат по престижни постове. За първата се говори, че може да е дори министър на вътрешните работи. Не се знае дали Майкъл Гоув, министър на правосъдието, който в миналото имаше конфликти с Мей, ще запази поста си. Лиам Фокс (един от участниците в надпреварата за премиерския пост) има амбиции да оглави новото министерство на Брекзита. Приближени на Борис Джонсън пък казват, че той се надява да бъде поканен в кабинета. Очаква се и евроскептичката Прити Пател, досега държавен министър по заетостта в министерството на труда, да получи по-престижен министерски пост.

Мей може да назначи свои съюзнички на ключови министерски постове и така в следващото правителство ще има по-голям баланс между мъжете и жените, пише британският в. "Гардиън". Вестникът също поставя под съмнение варианта Мей да запази Майкъл Гоув в правителството си предвид разногласията помежду им. Изданието също прогнозира, че Озбърн ще бъде преместен от финансите във външните работи. Жена може да бъде назначена за министър на финансите за първи път, допълва "Гардиън", но не посочва конкретно име.

Правителството на Мей може да се окаже с най-много жени в историята на правителствата на Консервативната партия пише "Индипендънт".

Други предизвикателства: икономиката и миграцията

Тереза Мей наследява една страна с много предизвикателства, пише в. "Ню Йорк таймс".

Консерваториите спечелиха миналите избори, като обещаха дългосрочен план за икономиката на страната, но вотът за Брекзит води до изоставяне на целите в плана. След години на строги икономии, правителството се отказа от целта за бюджетен излишък до 2020 г.

Но по-голям проблем е имиграцията. Начело на вътрешното министерство Мей подкрепяше идеята за миграционен таван в страната, но сега като премиер тя ще трябва да постигне баланс между нарастващата вълна на ксенофобия и действителността, която възприема свободата на движението като предварително условие за достъпа до единния пазар. Като премиер Мей ще трябва да предвиди и икономическото въздействие, което би имало намаляването на имиграцията. По този въпрос не ѝ се налагаше да мисли, когато беше вътрешен министър, пише американското издание.

Френският в. "Монд" припомня политическия път, извървян досега от Мей, която се представя като представител на обикновените британци. На поста вътрешен министър Мей прекара 6 години, повече от който и да е от нейните предшественици от един век насам. Тя се открои като възприе много твърда линия към престъпниците, незаконните имигранти или ислямистките проповедници. Мей се противопостави на бежанските квоти, предлагани от ЕС. Тя е и в основата на премахването на събирането на семействата на най-бедните мигранти, дошли в страната.

Заради твърдостта си по имиграционните въпроси и по въпросите за престъпността Мей е сравнявана с Маргарет Тачър. Тя обаче се разграничи от Желязната лейди, като защити намесата на държавата срещу социалните неравенства и злоупотребите на финансовия сектор, припомня в. "Монд".