Ти си това, което четеш

"Мерилиън" разтърси античния театър в Пловдив

Божидар Георгиев | 18:21 | 25 септември 2017 | 1 коментар

Легендите на британския прогресив "Мерилиън" (Marillion) се раздадоха за българските си фенове на сцената на античния театър в Пловдив, където в неделя вечерта свириха два часа и половина на концерт, част от фестивала Sounds Of The Ages 2017.

Това е вторият концерт на групата в България, след проведения през 2009 година в София. Музикантите от острова отново показаха класа и свириха виртуозно пред българската публика, като излязоха два пъти на бис.

Освен парчета от последния албум Fuck Everyone and Run (F E A R), оценен високо от критиката във Великобритания и феновете по света, звучаха и утвърдените класики от репертоара на групата като "Sugar Mice", "Afraid of Sunlight", "Man of a Thousand faces" и епичната "Neverland". Листата допълниха още парчета с мащабен звук като "Power" и "Sounds That Can’t Be Made" от едноименния албум.

Както и на първия концерт през 2009 г., групата излезе в пълна формация, включваща вокалиста и мултиинструменталист Стив Хогарт, китариста Стив Родъри, Марк Кели на клавири, басиста Пийт Треуавас и Иън Моузли зад барабаните. След създаването на бандата през 1979 г., този състав е променян само веднъж – когато през 1988 година Стив Хогарт заменя фронтмена и съосновател на групата Дерек Уилям Дик, повече известен като Фиш.

Музикантите демонстрираха чудесно настроение, а фронтменът Стийв Хогарт постоянно беше в контакт с публиката. След старта с цикъла El Dorado от последния албум, артистичният Хогарт обясни, че с голямо удоволствие свирят отново в България.

"Трудно е човек да си представи, че на тази сцена от 2000 години се събират хора. Но преди те не са могли да рокясват, нали така? В крайна сметка светът върви към по-добро" заяви той пред публиката.

Обаче тази теза не е никак популярна в темите от новия албум, посветен на проблемите, свързани с глобализацията, консуматорството, корпорациите и новите бизнес лидери. "Златото е убило повече хора от урана!", изпя Хорагт в може би най-енергичната, но и най-мелодична песен в новия албум - The Leavers, редуваща задъхващи клавирни и китарни партии.

В кратък флирт Хогарт и фен от публиката разменяха любезности и се обясняваха взаимно в любов, като скромно отричаха суетата на външността.

Изключително артистичният и духовит фронтмен, известен и под псевдонима "H" (Ейч), продължи в този дух през цялото време, а от публиката също не оставаха длъжни в размяната на иронични коментари. Сценичните етюди на Ейч бяха основна част от шоуто, а Родъри и Треуавас излизаха на предна линия предимно при най-разбиващите сола на китара и бас.

Sugar Mice беше широко отворената врата към времето на Фиш - врата, която въпреки злобливите подмятания тук и там, групата никога не е затваряла.

Изпепеляващите рифове на Стив Родъри в Sounds That Can’t Be Made напомниха и за предишната среща с българските фенове на бандата преди четири години, отново в Пловдив, с неговия отделен музикален проект.

При изпълнението на "Man of a Thousand Faces" публиката купонясваше здраво, но причината едва ли беше в посланието, а по-скоро в мелодията и ритъма на старата класика от албума This Strange Engine.

Когато дойде моментът за Neverland, последното парче преди бисовете, се случи точно това, което всички очакваха – публиката редуваше екстаз с благоговение, а гласът на Стив Хогарт и китарата на Стив Родъри звучаха като от друга планета. "Както вече казах, някои сме на църква..." - отбеляза фенка от публиката, някъде около третото избухване на Родъри.

Бисовете бяха два – точно както и при предното гостуване на бандата, а публиката положи всички усилия да ги докара до три. The Invisible Man и Three Minute Boy добавиха още емоция в и без това нажежения от саунда въздух. Те направиха и връзката между 1990-те и 2000-те, и може да се каже, че хронологично сет-листа вървеше предимно отпред назад.

Чудесният звук, постигнат според организаторите с помощта на аналогова техника, беше допълнен от ефектна и добре съставена и смислена мултимедия, прожектирана на големия екран зад музикантите. В разнообразните видео-миниатюри музикалните идеи придобиваха образ и цвят, а феновете се хипнотизираха като добавка.

Публиката, между които и много деца с родителите си, получи по много от това, за което бе дошла в Пловдив тази нощ. Едва ли някой, който е слушал на живо "Мерилиън", е очаквал друго.

Концертът в България се случи няколко дни, след като групата бе обявена за прогресив група №1 на Острова, на специална церемония в лондонската зала "Ъндърглоуб" (Underglobe).

Още от Общество