МФ "плаши гаргите", аргументите му за ремонта на бюджета остават голословни

Защо аргументите в защита на бюджетната промяна са голословни и защо гражданите не получават числата от анализите и прогнозите, на които стъпват аргументите? Такъв въпрос отправи програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев във вторник, след като финансовият министър Петър Чобанов разпространи писмена позиция срещу евентуалното президентско вето върху актуализацията на бюджета.

Ганев попита и защо, ако толкова е спешна актуализацията, депутатите не си прекъснат ваканцията и за няколко часа не отхвърлят ветото.

Икономистът защити и правото на президента да налага вето над бюджетния закон, което се отрича от социалистите, защото този закон бил "по-особен".

Финансовият министър и за момент не допуска, че президентското вето няма да бъде отхвърлено от парламентарното мнозинство. Той не критикува решението на управляващите да не свикват извънредно парламента през август за отхвърлянето на ветото, а посочва какви ще са последиците от приемането на това решение чак през есента – проблеми с подготовката на бюджета за 2014 г. и на актуализацията на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г.

Освен това МФ прогнозира, че правителството няма да може да посрещне спешни социални нужди. Най-силният "аргумент" всъщност е, че ветото би било "намеса в бюджетната политика", която би предизвикала невъзможност за изпълнение на правителствената програма и невъзможност да се отговори на очакванията на обществото, като някои от тях са особено чувствителни и важни".

Защо се подценяват гражданите и не им се дават числа и анализи

"Правото на вето на президента му е дадено от Конституцията. Ако Конституцията искаше той да не може да налага вето по бюджетните закони, щеше да го спомене изрично...Ако на някой му се струва, че това е намеса във фискалната политика на страната, то тогава той ще трябва да преглътне факта, че тази намеса е разрешена и регламентирана от Конституцията", отбеляза икономистът Георги Ганев в коментара си върху доводите на управляващите срещу евентуалното президентско вето.

Той атакува седем от осемте доводи на финансовото министерство и поставя някои принципни въпроси за управлението на бюджета, най-вече за прозрачността, аргументираността и достъпа на гражданите до подробна информация по един от най-важните закони за функционирането на държавата.

"Когато става въпрос за промяна в държавния бюджет, гражданите на една държава определено заслужават подобно обяснение, независимо дали щабът на МФ смята тези граждани за достатъчно достойни или достатъчно образовани да се справят с подобна информация", казва Ганев.

"Говори се за неотложността на корекцията на бюджета поради явно тотално незабавна, на секундата, нужда от погасяване на просрочени задължения, извършване на социални плащания и намаляване на тежестта за крайните потребители на ток от субсидиите за определени типове възобновяеми източници. Дали са до секунда неотложни не е ясно, не е обяснено защо е така. Няма конкретен и изчерпателен списък на тези просрочени задължения - от кой бюджетен разпоредител са просрочени, по какви точно договори са просрочени, защо са просрочени, към кого са просрочени, размерът на всяко едно от тях, кога е възникнало просрочието и, разбира се, ясен списък на коя дата кое точно просрочие МФ смята да бъде погасено. Няма конкретен и изчерпателен списък на получаващите социални помощи - кой, колко, на коя дата ще получи", отбелязва икономистът.

Той не е съгласен и с твърдението, че едно президентско вето сега би отложило актуализацията на бюджета за “есента”.

"Президентско вето се преодолява за няколко часа. Единственото, което е необходимо за това, е наличието на 121 депутатски гласа “за” преодоляване на ветото. Ако въпросът с актуализацията на бюджета е наистина толкова важен и спешен както за икономиката на България за тази година, така и за бюджетната процедура за 2014, някаква си депутатска ваканция не е и не може да бъде нито аргумент, нито пречка", каза той.

"Ако от едната страна на везната стои гладната смърт на социално слаби хора, а от другата отпуските на сто и нещо души с доста добри заплати, струва ми се съвсем ясно кое тежи повече", смята Георги Ганев.

Той оборва и твърдението, че "евентуално президентско вето щяло да отложи приемането на актуализация на бюджета за септември и влизането ѝ в сила за октомври".

"Президентско вето, наложено в първата десетдневка на август, означава, че актуализацията на бюджета може да бъде приета в средата на август и да влезе в сила три дни след публикуването ѝ в Държавен вестник, примерно някъде в последната десетдневка на август. Не съществуват абсолютно никакви, нито юридически, нито идеологически, нито институционални, нито политически пречки това да стане", посочи икономистът.

"Поради това и президентско вето не може да “постави под риск изпълнението на бюджета на МТСП за 2013 г. и разплащането на социалните помощи до края на годината”. Под такъв риск може да го постави единствено и само нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два", смята той.

Георги Ганев намира единствено за разумно емитирането на нов дълг, срещу което президентът посочи своите резерви в понеделник.

"Непредвидената емисия от 800 милиона през февруари изчерпа по неразумен начин предвидения в бюджета буфер за емитиране на нов дълг при нужда и за изглаждане на несъответствия между приходи (...) и разходи, особено разходи по дълга, които често са концентрирани мощно на определени дати", каза той.

"Наличието на подобен буфер е разумно. Разумно е, при положение че е истина твърдението на МФ за натрупани в началото на 2014 разплащания по дълга и отново авансови земеделски плащания, които пък ще се покрият по-късно през годината, МФ да може да разработи една емисия, с която да може да ги посрещне, без да си създава ликвидни проблеми. Но отново тук президентско вето няма никаква, тотално никаква, релевантност", отбеляза той. "Аргументът, че възстановяване на буфера е необходимо, е разумен. Аргументът, че президентско вето може да му попречи, е неверен", смята икономистът и завършва:

"Нито един от осем аргумента не може да обясни какво му е толкова страшно, ако актуализацията на бюджета влезе в сила в последните десет дни на август вместо в първите десет дни на август. Това е максимумът, с който президентът може да забави нещата с едно отлагателно вето. Всякакво друго забавяне ще е решение на парламента и на съответното управляващо мнозинство. Оттам всички аргументи за негативните последици от забавянето на актуализацията отпадат като критика срещу президента".

ЕКИП: "Министерството на финансите плаши гарги"

Група млади икономисти, обединени на фейсбук-страницата си ЕКИП, репликират аргументите на финансовото министерство в частта за разходите.

"Във встъпителната част на становището министерството заявява, че фискалната политика на страната в момента е проциклична, защото държавните разходи били силно ограничени. Т. нар. "затягане на колана". Но дали това е така", питат те и отговарят:

Според бюджета, който държавата изпълнява в момента (...), планираните държавни разходи за 2013 г. са в размер на 31 млрд. лева, което се равнява на 39% от прогнозния БВП на страната за годината. Нека да отбележим - 2013 е четвъртата поред година, в която икономиката на България е в рецесия. През 2008 г. (последната от периода на икономически бум) българската държава е имала 25 млрд. лева разходи или 38% от очаквания БВП за годината".

"Любопитна подробност: средноогодишната инфлация през 2008 г. е била 12.4%, а през 2013 се очаква да бъде около 2.4-6%. Извод: Въпреки че сме в четвърта година на криза, и въпреки че БВП (номинален) през 2013 се очаква да бъде с 13.2 млрд. лева по-голям спрямо този през 2008 г., делът на държавните разходи от икономиката на България е нарастнал с 1%. В абсолютна стойност това се равнява на 6 млрд. лева ръст (или 24% нарастване)", отбелязват икономистите.

"Какво прави Министерството на финансите - плаши гарги", завършват те.

Директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев вече изрази опасения, че с актуализацията се променя философията на бюджетната политика, спазвана в последните 15 години.