Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Мистериозната съдба на "Фонда Нергарариян"

Или как част от наследството на известен варненски меценат сменя собствеността си след съдебен фарс и няколко съвпадения

4 коментара
Антраник Шакариян

Известен варненски меценат, живял през 19-и и 20-и век, оставя в наследство цялото си имущество на международна благотворителна организация. В продължение на повече от 70 години въпросните имоти са управлявани добронамерено и в изпълнение на волята на покойния им собственик.

До момента, в който две български благотворителни организации с имена, сходни с това на международното сдружение, предявяват последователно претенции към имотите. Следва режисиран съдебен процес, в който двете уж спорещи страни всъщност се оказват с общи интереси, произтичащи от свързаните лица в ръководствата им.

Големият печеливш от цялата тази история е човек, претендиращ също да е известен съвременен меценат, успешен бизнесмен и политик. Става въпрос за Антраник Шакариян, който в продължение на години беше монополист в частния автобусен превоз във Варна. Бизнесът му отбеляза най-сериозен възход по времето на бившия кмет Кирил Йорданов, а впоследствие Шакариян стана и общински съветник от БСП.

Хованес Нергарариян умира на 6 юли 1932 г. Част от последната му воля е наследството му да бъде озаглавено "Имуществото на Нергарариян" или по-известно като "Фонда Нергарариян".

Още след създаването си, "Фондът Нергарариян" се управлява от Комитет (Nergararian’s Committee) от видни български граждани с арменско потекло въз основа на писмени пълномощни, предоставени от централното ръководство на швейцарското дружество "Общоарменски благотворителен съюз".

Един от най-видните председатели на "Фонда Нергарариян" – Нерсес Арис Папазян е бил упълномощен на 4 август 1937 г. от парижкия нотариус Жан Анри Бланше, действащ от името на Вахан Малезиян и като член-делегат на "Общоарменския благотворителен съюз". След смъртта на Нерсес Папазян за председател е избран Бедрос Бохос Демирджиян, действащ в това си качество до 1998 г.

През цялото това време имуществото, останало след завещанието на Хованес Нергарариян, се е управлявало винаги от името и за сметка на "Общоарменския благотворителен съюз". В нито един момент към имуществото не са били предявявани претенции от трети лица.

Встрани от транспортния му бизнес, той се оказва основна печеливша фигура и в казуса с наследството на известния варненски меценат Хованес Нергарариян, оставено със завещание от 1932 г. на "Общоарменския благотворителен съюз" (ОАБС), познат и като "Парекордзаган".

Основаната в Лозана организация съществува от 1924 г. и след смъртта на Нергарариян нейни пълномощници управляват наследството му до 2005 г. Тогава част от това наследство окончателно сменя собствеността си в полза на "Общо сдружение на арменците за благотворителност", базирано във Варна.

Смяната на собствеността продължава повече от 10 години, като през цялото време у ръководството на ОАБС е поддържано убеждението, че пълномощниците му във Варна действат изцяло в интерес на международната организация.

Нещо повече – кореспонденцията, изпращана от България за Ню Йорк, където се мести седалището на "Парекордзаган" през Втората световна война, неизменно носи печата на "Общоарменския благотворителен съюз". Освен това в нито един момент международната организация не е известена, че български сдружения имат претенции към имоти, завещани от Хованес Нергарариян.

Това става известно на ОАБС пост фактум, след като между 2005 и 2010 г. ръководството му спира да получава информация за управлението на имуществото.

Следват неуспешни опити за извънсъдебно разрешаване на възникналата ситуация чрез контакти с Антраник Шакариян, който се явява управител на новопризнатия от българския съд собственик – "Общо сдружение на арменците за благотворителност". Впоследствие наетите от "Парекордзаган" адвокати правят проучване на казуса и се натъкват на серия странни съвпадения.

Малко преди да почине, на 4 април 1932 г. в румънската столица Букурещ Хованес Нергарариян прави завещание, според което всичките му имоти в България (Варна, Видин и Бургас – бел.ред.) след смъртта му стават собственост на "Общоарменския благотворителен съюз". Сред тях са къща с двор и парцел с две сгради във Варна, които десетилетия по-късно ще станат обект на мистериозна смяна на собствеността.

Завещанието на известния меценат става известно като "Фонда Нергарариян", който се управлява от комитет, упълномощен от базираната в Лозана и след това в Ню Йорк благотворителна организация.

С пълномощно от 4 август 1937 г. е дадено правото на Ардашес Тируджиян, Хемаяк Гарабедиян и Нерсес Папазиян "да управляват и администрират всички движими и недвижими имущества, намиращи се в България и които са завещани от покойния Хованес Нергарараниян на Общия арменски благотворителен съюз". На 10 февруари 1950 г. е издадено още едно пълномощно, по силата на което тримата да "управляват, да поддържат, да поправят, да дават под наем и да се грижат за всички движими и недвижими имоти".

През следващите години някои от пълномощниците се сменят, но сред тях неизменно е Нерсес Папазиян, който продължава да се занимава с меценатство и да управлява "Фонда Нергарариян" до смъртта си през 1986 г. В началото на 1990-те години от ОАБС упълномощават нови трима души, които да поемат управлението на имотите. Сред тях е и настоящият ръководител на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, която впоследствие ще стане участник и в събитията, съпроводили смяната на собствеността на имотите.

Две български организации разиграват съдебен процес

Междувременно през 1992 и 1996 г. са издадени констативни нотариални актове за въпросните два имота във Варна, с които "Общоарменският благотворителен съюз" е признат за техен собственик. Въпреки това, на 3 май 2000 г. учреденият преди по-малко от 8 години в морския град "Общ арменски благотворителен съюз" успява да се сдобие с нотариален акт за собственост на единия имот – ресторант с площ от над 148 кв.м. заедно с двор от 472 кв. м.

Интересното е, че при съставянето на този документ за собственост новопоявилият се благотворителен съюз си служи с нотариалните актове, издадени през 1992 и 1996 г. на името на ОАБС, въпреки че между двете организации няма нищо общо.

Следващата стъпка към трансформиране на собствеността на "Фонда Нергарариян" е през същата 2000 г., когато десетима души завеждат дело във Варненския районен съд с искане да бъдат отменени нотариалните актове, използвани от българската организация, за да се легитимира като собственик.

Междувременно в общата картина се появява още една страна – "Общо сдружение на арменците за благотворителност". Организация, която за разлика от "Общия арменски благотворителен съюз" (регистриран през 1992 г.), твърди, че датира от далечната 1933 г. Това обстоятелство не е случайно, тъй като му дава възможност да претендира, че е придобило имота по давност. Въпросното сдружение твърди още, че в годината си на основаване Хованес Нергарариян му е предоставил за ползване въпросния ресторант. Независимо, че меценатът умира година по-рано.

Така "Общото сдружение на арменците за благортворителност" встъпва като нова страна по въпросното дело. В хода на процеса "Общият арменски благотворителен съюз", който се явява ответник, услужливо признава претенциите на сдружението, благодарение на което то е признато за собственик на имота, а нотариалните актове от 1992 и 1996 г. са отменени. Решението окончателно е потвърдено от Върховния касационен съд и влиза в сила на 9 ноември 2005 г.

Установявайки този изненадващ развой на събитията, международният "Общоарменски благотворителен съюз" наема адвокати в България, които да разберат как се е стигнало до смяната на собствеността, въпреки наличието на завещанието на Хованес Нергарариян и издадените през 1992 и 1996 г. констативни нотариални актове.

Проучвайки казуса, юристите разбират, че през цялото време упълномощените от ОАБС техни представители в България са ги заблуждавали, че делото върви в полза на "Парекордзаган". В един от последните отчети на комитета, управляващ "Фонда Нергарариян", дори се изразява задоволство, че "най-накрая спечелихме делото".

Става въпрос за спора за собствеността на имота с ресторанта, но решението на Варненския районен съд по този казус е в полза на варненското "Общо сдружение на арменците за благотворителност", а не на базирания в Ню Йорк "Общоарменски благотворителен съюз".

"По този начин у представляваното от мен чуждестранно сдружение е поддържано заблуждението, че съдебното производство е водено от негово име и в защита на неговите интереси. Действителността обаче се е оказала друга – на практика в резултат на съдебното производство зад гърба и без знанието на клиента ми се е стигнало до признаване на правото на собственост върху неговите имоти в полза на лице, което никога не е било собственик и не е придобивало имота нито на деривативно, нито на оригинерно основание. Така посредством участието на две български сдружения с идеална цел в един режисиран процес, по който клиентът ми не е бил страна, се е стигнало до създаването на една привидност по отношение на принадлежността на правото на собственост", посочва адвокат Николета Стоянова в молбата си за обезпечение на бъдещ иск, внесена по случая във Варненския окръжен съд.

Доказателство, че става въпрос за очевидно симулативен съдебен процес, е и фактът, че двете български сдружения, участващи като ответни страни по делото, се управляват от едно и също лице – Антраник Шакариян.

Липсват следи за дейността на сдружението, изчезват дела

Съвпаденията обаче не спират до тук. Обявеното за нов собственик "Общо сдружение на арменците за благотворителност" на практика не е оставило почти никакви следи за предполагаемата си дейност от 1933 (когато се твърди, че е създадено) до 2001 г. Тогава Варненският окръжен съд вписва нов устав на сдружението, като изрично споменава датата на създаването му, с което му осигурява и възможност да претендира собствеността на имота по давност. Съдия по делото е Цвета Маркова, която впоследствие ръководеше Държавната комисия по сигурността на информацията.

В съда обаче липсват каквито и да е документи от 1933 г., свидетелстващи за основаването на сдружението в онзи момент. Най-старият документ във фирменото дело е нотариален акт от 1966 г. за имот, придобит от Църковното арменско настоятелство, копие от който е отказано на адвокатите на "Парекордзаган".

Впоследствие се оказва, че делото от 2001 г., в рамките на което е направена промяна в устава на българското "Общо сдружение на арменците за благотворителност", е изчезнало. Нещо повече – от Фирменото отделение на Варненския окръжен съд през 2015 г. изчезва и цялото фирмено дело на сдружението, след като е дадено за справка. В момента е ход производство по неговото възстановяване.

На 30 октомври 2015 г. е проведено последното към момента общо събрание на сдружението, на което управителят Антраник Шакариян се оказва единственият жив негов член. Затова и на събранието се променя уставът на сдружението и се приемат нови членове. Освен свързаните с Шакариян фирми "Болкан Трейд" ООД и "Акцент 2" ЕООД, сред тях са служителите му Арком Агопян и Галя Агопян, дъщеря му Мелина Антраник Цветкова, зетят му Илия Цветков, синът му Левон Шакариян, както и Аракел Аракелян, съпруг на председателя на Варненския апелативен съд – Ванухи Аракелян.

Последната, впрочем, освен упълномощена да управлява сметките на "Фонда Нергарариян" през 1997 г., се оказва и сред учредителите на варненския "Общ арменски благотворителен съюз" през 1992 г.

Ванухи Аракелян присъства и на общото събрание на въпросния съюз през 2004 г., на което се взима решение управлението на дейността му да бъде поето от председателя на Управителния съвет на съюза – Антраник Шакариян.

Казано с други думи, Антраник Шакариян и Ванухи Аракелян се оказват свързани едновременно и с трите страни в спора за собствеността на имота, станал обект на делото от 2000 г. – международният "Общоарменски благотворителен съюз" (губещ собствеността с решение на съда), учреденият през 1992 г. във Варна "Общ арменски благотворителен съюз" (отказал се от претенциите си в полза на другото българско сдружение) и "Общото сдружение на арменците за благортворителност" (претендиращо, че владее имота на Хованес Нергарариян от 1933 г. – година след смрътта му). През цялото това време Ванухи Аракелян ръководи последователно Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Rico366
    #4

    Мецената на арменската общност както го наричат, благодетеля, бащицата на бащиците, дето му целуват ръцете в църквата, че е станал кръстник, ако може да обясни святия човек, как разосинови дъщеря си и я съсипа психически след 27 години.Значи дотогава ти е дъщеря, а после не.Мама му стара, колко свят трябва да си за да го направиш и колко църкви ще построиш после.............

  2. asigma
    #3

    Б. Митов публикува, пише за хора с арменски фамилии, не пише за местата, районите, адресите в гр. Варна, значи, това са лични дела. #1-"...как така арменското благородство е оцеляло чак до1998,..." "оцеляло"?, пазено е за тези хора.

  3. kompetenten
    #2

    Тая същата съдийка, Ванухи Аракелян, преди време си рефинансира кредита към Булбанк с нов кредит от КТБ, след като назначена от нея самата комисия избра обслужваща на варненския съд банка да бъде именно КТБ. По-късно изненадващо от КТБ свалят лихвата по личния кредит на съдийката до скандално ниски нива, и освен това плащанията следвало да започнат от, обърнете внимание, 2021-а година! Малко по-късно заема е погазсен предсрочно (с какви пари не е ясно). Няма нужда да питате Цацаров дали вижда нещо нередно, и защо прокуратурата не се е самосезирала по публикациите в медиите. Те и да се самосезират разследването ще е абсолютна проформа, но това е тема на друг разговор.

  4. ЖороЖ
    #1

    Питам се как така арменското благородство е оцеляло чак до 1998, даже в соц-среда, и как после пак арменско, но неблагородство е завладяло душите им, та се излагат сега пред света.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.