Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Митът за ''руския'' Крим

14 коментара
Митът за ''руския'' Крим

От няколко седмици насам светът не спира да говори за кризата в Крим, за политическите и етническите аспекти на конфликта. Наблюдателите отправят и поглед назад - към историята на полуострова, но само за да ни напомнят през коя година Крим е бил анексиран от Русия и кога става част от Украйна. Говорейки за историята обаче, би било добре да се обърне внимание и на различните култури, които са оставили следи на полуострова. Именно тогава става ясно, че в случая с Крим става дума за много повече от въпроса: Русия или Украйна? Защото от столетия насам Крим е мултикултурна територия.

През първи век след Христа римският историк Плиний Старши изброява 30 народи, населяващи Крим. Съответно точно толкова многообразно е и изграденото през вековете историческо и културно наследство на полустрова. Това, че днешните про-руски "защитници" на полуострова се смятат за "граждани на Крим", е пълна безсмислица. Те би трябвало да се определят по-скоро като "граждани на света", защото Крим е космополитен открай време. Гърци, арменци, евреи, татари, турци, българи, италианци, германци, руснаци и украинци, както и потомци на готите са допринесли за уникалната по рода си култура на полуострова, която много често е смятана за неотменна съставна част от руската култура. В действителност взаимното влияние, което са си оказвали всички тези народи, съжителствали векове наред един до друг, е размило монокултурните бариери.

Когато националността и религията са нямали значение

Имало е времена, когато никому не би дошло на ум да разделя хората в Крим по етнически, религиозни или политически съображения. Блестящ пример за съвместното съжителство е къщата на поета Максимилиан Волошин в село Коктебел на югоизточното крайбрежие на Крим. В началото на 20-ти век Волошин събира тук литературните величия на своето време. Къщата на поета е отворена за всички и се превръща в магически притегателен център. Тук са написани редица великолепни стихове и романи, които са част от съкровищницата на модерната руска литература.

Една от най-значимите украински поетеси е Леся Украинка (Лариса Петровна Косач-Квитка). Нейното име също е свързано с полуострова. През 1890 година тя пристига в Крим, за да се лекува от туберкулоза. Прекарва само няколко месеца на полуострова, но се влюбва завинаги в него. Едно от любимите ѝ места е Балаклавският залив, който по онова време все още не е претъпкан с ръждясали руски подводници. По време на престоя си там, Леся Украинка пише вълшебното стихотворение "Спомени за Крим", едно от най-добрите в украинската литература от онова време.

Крим е увековечен и в живописта. Художникът Иван Айвазовский е бил запленен от красотата на полуострова. Негови произведения от средата на 19-ти век са изложени в Държавния руски музей в Санкт Петербург. Малцина обаче знаят, че маринистът първоначално е носил името Ованес Айвазян, както и че е арменец.

Германските следи на полуостров Крим

Друго нещо "типично руско", което всъщност е типично за мултикултурната среда на Крим, е замъкът в неоготически стил "Лястовиче гнездо" близо до Ялта. За Крим той е нещо като Бранденбургската врата за Берлин, т.е. един от символите на полуострова. Постройката наподобява едновременно италианска вила и средновековен замък от поречието на Рейн. И нищо чудно, все пак "Лястовиче гнездо" е бил издигнат по поръчка на Барон фон Щайнгел - балтийски германец, който натрупва богатството си от петролни сделки в Баку.

"Лястовиче гнездо" не е единственото германско архитектурно наследство на полуострова. В началото на 19-ти век германски заселници основават няколко колонии в степните региони във вътрешността на полуострова. В техните села, които навремето носят имена като Нойзац, Фридентал и Розендал, и сега могат да се видят къщи, типични за архитектурата на Южна Германия. Днес селата вече се казват Красногорие, Курортное и Ароматное. В село Ароматное е запазена католическа катедрала от 1867 година, която още преди доста време е предадена на Руската православна църква.

Германците изчезват от Крим през 1930-те години. Навремето те са прокудени от Сталин, също както и кримските татари след края на Втората световна война.

Един руснак, една полякиня, една грузинка и един кримски хан

Най-значимото наследство на кримските татари в културата и историята на Крим е Бахчисарайският дворец. Тук са царували татарските ханове, господствали над Крим близо три века. В парка на замъка има един малък фонтан, превърнал се в легенда - заслуга на великия Александър Сергеевич Пушкин.

През 1820 година, едва на 21 години, поетът е заточен от царя на юг. Когато пристига в Бахчисарай, той е нещастно влюбен. Фонтанът го вдъхновява да напише една романтична балада, в която става дума за две жени: полякинята Мария, която не може да понесе срама да бъде част от харема на хан Гирей, и грузинката Зарема, отблъснатата пленница на хана. Стихотворението "Бахчисарайски фонтан" завършва с трагичната смърт на двете жени и заповедта на хана да бъде изграден фонтан в чест на Мария с името "Фонтанът на сълзите". По мотиви от стихотворението на Пушкин са създадени редица филми, балетни спектакли и опери.

Крим се гордее и с един "собствен" известен композитор. Това е Александър Спендиаров (1871-1928), който прекарва десетилетия на полуострова. Истинското му фамилно име е Спендиарян. Звучи като арменско, или? Спендиаров е всъщност един от бащите на арменската класическа музика. Излиза се, че Крим е космополитен и в музикално отношение. Впрочем от полуострова идва и една популярна в бившия Съветски съюз народна песен: "Прощаването на славянското момиче". Дали това е руско народно творчество? Или украинско? Или пък славянско? Всъщност няма значение!

*Авторът е от руската редакция на Дойче веле. Mediapoolпрепечатва текста от българския сайт на германската медия.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

14 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. kalchomaniq
    #14

    „Братската помощ” на Русия

    Alain Besancon, historien

    Това се очакваше. Когато Русия иска да установи контрол над съседна нация, тя си служи с вече изпитан метод. За целта тя насърчава и организира проруска партия в тази държава. Сетне заявява, че тази партия е потисната. И тогава изпраща войници, за да й окаже „братска помощ” и да я освободи.

    Така постъпва в Полша през XVIII в., когато превзема тази държава късче по късче. Тогава Русия „защитава полските свободи” и поддържа православното население

  2. kalchomaniq
    #13
  3. kalchomaniq
    #12
  4. Ty_ida_deactivated_1397177700
    #11
  5. Ty_ida_deactivated_1397177700
    #10
  6. неандертал
    #9
  7. argento
    #8

    Глуповато

  8. kalchomaniq
    #7

    "За пореден път чух в българския телевизионен ефир коментатор да призовава да сме неутрални като Швейцария ( да не взимаме страна спрямо кризата с руската агресия срещу Украйна, т.е. да подкрепим Путин).

    Тази устойчива мантра, на която частично залагаше Москва в опитите да препъне българското членство в НАТО и ЕС през 90-те години на миналия век, е сред глупостите, които обезоръжават смисъла да се спори с тях.

    Швейцария, освен с планинския си ландшафт, прилича на България само по дупките на сиренето

  9. Gai-Jin
    #6

    Уважаема редакция, от доста време забелязвам главоломно сриване на качеството на Вашите материали. Правописни, граматични, печатни грешки, а много често и смислови или от общокултурен характер. Статията тук не прави изключение! На български се говори за Плиний Стари, а не за Плиний Старши. Старши е руската форма и човекът не е бил началник смяна, нито шеф на военно отделение, а писател и ерудит. Та, Плиний Стари изброява 30 народА, а не народИ. Това е правилната бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род. Бъдете така добри и проверявайте материалите си, преди да ги публикувате. поздрави!

  10. boby1945
    #5

    както и да е, от 1774 Кючюк Кйнйрджанския мирен договор, Керч и Крим (от 1783) са руски..... Плиний старши мое да гопривлечете за събеседник, мое и не от това кел файда?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.