Митове са ромската свръхраждаемост и животът на социални помощи

Митове са твърденията за демографски бум сред ромската общност и че основното средство за препитание на ромите са социалните помощи. Това показват изследванията, данни от които са поместени в информационния справочник "Ромите в България", представен от институт "Отворено общество" в сряда.

Алексей Пампоров, един от авторите на справочника, обясни, че действително има увеличение на относителния дял на ромите спрямо останалото население в България, но не можело да се говори за демографски бум, понеже се отчита спад и в средния брой деца на една ромска жена. Ако през 2001 година на една жена са се падали средно по 3.5 деца, то сега са 2.7. Така спрямо общото население на страната относителният дял на ромите в периода 2001-2007 година се е увеличил с 1%.

Пампоров развенча и мита за добиващия застрашителни размери брой на ромското население, като обяви, че към днешна дата циганите у нас наброяват 426 000 при 370 908 през 2001 година. Изследванията в справочника отчитат и спад в ранната раждаемост сред ромското население.

По отношение на заетостта, Пампоров обясни, че 51% от представителите на малцинството работят, като за сравнение през 1994 година делът на заетите е бил 27.5%.

Най-често ромите изкарват препитанието си в строителството, земеделието, комуналните услуги, търговията на дребно и услугите. 49% от анкетираните посочват като основен източник на доход основната заплата, 13.1% - пенсия, 9.9 на сто – временна работа, 7% - пенсия за инвалидност, 6.3% - социални помощи, 5.7% - майчински и детски надбавки, 3.2% - личен бизнес, 1.8% – обезщетения за безработни, 1.8% - вторични суровини, събиране на гъби и билки и 1.3% - работа в чужбина.

Далеч не толкова розови обаче са образователният и здравен статус на ромското население, сочат проучванията от справочника.

Над 1/3 от ромите над 15 години нямат здравна осигуровка. За сравнение здравно неосигурените българи са около 6%. Илко Йорданов, друг от авторите на доклада, обясни, че голяма част от ромите до определен момент са се осигурявали здравно, но впоследствие са спирали да го правят.

Десет на сто от представителите на малцинството никога не са били здравно осигурени, а 5% никога не са имали личен лекар.

Най-честите заболявания сред ромската общност са сърдечно-съдовите, на опорно-двигателния апарат, на храносмилателната система, психични, на дихателната система, очни, бъбречни. Според проучванията в над 30% от ромските домакинства е регистриран поне един човек с тежко или хронично заболяване.

Основните фактори за болестите сред ромското население са освен лошите битови условия, злоупотребата с алкохол, недохранването и тютюнопушенето.

По отношение на образованието се наблюдава тенденцията броят на неграмотните жени в малцинството да нарастват и в момента те са два пъти повече от мъжете.

38.7% от жените имат начално образование и приблизително толкова основно. Едва 4.1 на сто са със средно. образование.

При мъжете 30.7% са с начално, 42.9% - с основно и 15.7% със средно образование. 10.7% от мъжете са неграмотни, докато при жените този процент е 20.1%.

Основният проблем е отпадането на ромските деца от училище, което се очертава като все по-тревожна тенденция. Докато в първи клас делът на ромските деца в общия брой ученици е 20.6%, то в седми клас той е вече 8.8%, а в десети клас спада до 1.7%. Причините за отпадане от училище обаче съвсем не са хомогенни и не опират единствено до финансови затруднения. При калдърашите например, където ранните бракове са част от културните специфики, броят на отпадналите момичета от училище е тревожно висок и рядко е свързан с финансови причини.

Според директора на "Отворено общество" Георги Стойчев все още няма успешни и резултатни политики по отношение на ромското малцинство в България. Той посочи, че устойчивите негативни нагласи към общността пречат за провеждането на тези политики и става въпрос не толкова за злонамереност, колкото за невежество и стереотипи. Стойчев каза още, че през последните години се е натрупала информация за ромската общност, но тя оставя затворена в тесния кръг на експерти и неправителствени организации.