Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Много приказки без ясна визия за здравната реформа

8 коментара
Много приказки без ясна визия за здравната реформа

Моделите на здравно осигуряване в Европа и възможните решения за България, дискутираха представители на изпълнителната и законодателната власт, синдикати, съсловни организации и експерти в продължение на няколко часа в сряда, без да стане ясно каква точно политика ще бъде следвана у нас.

Дискусията, организирана от КНСБ, се превърна в трибуна за политически изказвания, преглед на направеното дотук и допуснатите грешки. Очертаха се и някои възможни стъпки занапред, но не се изясни моделът, който ще бъде следван в здравеопазването. Не липсваха и призиви за стачка.

Основна нишка в дебата бе и темата с нашумялата през последните дни "запалка", като още в началото домакинът Желязко Христов изкара от трибуната червена запалка с надпис "сменете си запалката" и обяви, че някой я е подхвърлил. Впоследствие председателят на здравната комисия в парламента Борислав Китов поде "закачката" и постави под въпрос морала на общество, в което се случва МВР скандалът от последните седмици и в което си "сменяме запалките". Той изрази опасение, че проблемите на здравеопазването за пореден път ще бъдат изместени от скандалите, които тресат българската държава.

Колегата му шеф на Комисията по социална политика Хасан Адемов пък го обвини в политическо изказване и допълни, че няма нищо общо със "запалката", защото най-малкото не пуши.

Извън темата за "запалката", никой от представителите на коалицията не пожела да влезе в ролята на управляващ и да хвърли светлина върху визията за реформа в здравната система.

Прехвърляне на топката

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов направи пространен преглед на моделите за здравно осигуряване в Европа и в няколко изречения формулира общи принципи, към които се стреми България. Това са по-успешен контрол върху разходите, въвеждане на пазарни модели с държавно регулиране, осигуряване правото на пациента за обществен контрол.

Единственият категоричен възглед на Райнов беше, че ако системата остане на финансиране само от здравните вноски на гражданите, то самите вноски ще нараснат много и по-голямата част от хората няма да могат да си ги позволят. Той се извини, че не може да даде повече яснота за бъдещето на здравната реформа под предлога, че говори като "най-обикновен зам.-министър" и прехвърли топката на депутатите-законотворци.

Хасан Адемов (ДПС) обаче заяви, че реформите са сложни и са нужни непопулярни решения, а политиците трудно се решават на такива. Колегата му от опозицията Борислав Китов (БНС) беше още по-директен като каза, че реформа в този мандат изобщо няма да се случи, защото никой от управляващата коалиция "не е луд" няколко месеца преди избори да си "сложи примката на шията".

Антония Първанова (НДСВ), която вече втори мандат е депутат от управляващото мнозинство, пък констатира, че сегашният здравноосигурителен модел е нарушил принципите на солидарността и на равнопоставеността и от години насам не се правят промени в здравеопазването.

"Статуквото изглежда устройва някого, след като нищо в системата на здравеопазването не се променя, въпреки, че може да се ползва чуждият опит”, коментира Първанова. Според нея до момента нито едно действие в здравната система не изглежда ефективно.

Депутатите от управляващата коалиция бяха помолени да хвърлят яснота върху предложенията в здравеопазването от срещата в Хисаря. Хасан Адемов обясни,че основното послание оттам е да се оптимизират публичните разходи и да се види дали този ресурс, преминавайки през отделните социални системи, в това число и здравеопазването, има необходимия ефект. Освен това са направени и някои предложения – за въвеждането на пазар в здравната система, свободен избор на пациента, демонополизация и предлагане на качествено медицинско обслужване.

Според Борислав Китов обаче приватизацията, така както е заложена, изобщо няма да се случи, защото интерес има единствено към доболничната помощ, която и сега е частна.

Относно монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Китов заяви, че той е бил заложен нарочно и е утвърден от правителствата на Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция и призова управляващите да не се изживяват като борци против него.

Председателят на Български лекарски съюз (БЛС) д-р Андрей Кехайов призова синдикатите да подкрепят медицинските съсловни организации в предстоящия национален протест. „В България здравеопазването не е нито пазарно, нито чисто социално. Прави се политически опит чрез маловажни теми да се отклонява вниманието от истинските проблеми в здравеопазването”, каза Кехайов.

По същество

По същество за различните обсъждани здравни модели говориха предимно двамата бивши министри на здравеопазването Мими Виткова и Илко Семерджиев.

Виткова, която е и председател на Асоциацията на частните доброволни здравноосигурителни фондове, посочи, че голяма част от лечебните заведения нямат договор с доброволните фондове, тъй като са им неизгодни. От друга страна гражданите не искат да се доосигурят, тъй при сегашната ситуация става безсмислено човек да си плаща за едни и същи услуги и на държавата, и на частен здравен фонд.

Разходите за лечението на пациентите се прехвърлят от публичните разходи към частните, т.е. гражданите започват да плащат повече от джобовете си, отчете Виткова. От 1990 година насам частните разходи за здравеопазване са се увеличили с 390%. Тя определи като тревожен начина, по който се води дебатът, тъй като се констатира накъде върви Европа, но по-сложната част – накъде върви България отсъства.

Семерджиев изрази опасение относно обсъждания вариант за въвеждане на втори стълб в здравното осигуряване, което е заемка от пенсионното осигуряване. Според него не е удачно да се прехвърлят модели от пенсионната в здравната система. Той посочи, че в повечето страни, където се правят реформи в здравеопазването се въвежда заместващо здравно осигуряване, а не втори стълб, което означава че има конкуренция за парите на потребителя. Семерджиев не е привърженик на обсъждания вариант за задължително допълнително здравно осигуряване. Като пълна спекулация определи той твърдението, че здравеопазването е квазипазар. „Лечебната дейност не може да бъде квазипазар, когато пациентът плаща от джоба си”, коментира още Семерджиев. Той квалифицира като "нонсенс" идеята доброволните здравноосигурителни дружества да се пререгистрират като животозастрахователни компании. Семерджиев разкритикува и реформата в спешната помощ от февруари миналата година, когато държавата прехвърли отговорността на НЗОК. Според него мярката е довела до увеличение на смъртността.

Борислав Китов пък повдигна въпроса, че е недопустимо цената на лекарския труд да не е включена в стойността на отделните дейности, което срещна пълна подкрепа сред лекарската общност.

Как е в Европа?

Европейските страни организират, управляват и финансират здравните си системи по различни начини, но използват някои общи принципи. Това са всеобщият достъп до медицинско обслужване и осигуряване, солидарност при разпределянето на разходите, висок стандарт на здравните услуги. В областта на здравеопазването отделните страни се различават по начините на финансиране, методите, чрез които се осигурителната институция заплаща на доставчиците на здравни услуги и степента, чрез която държавата регулира осигуряването на здравните услуги. Съществуват два главни източника на финансиране на здравеопазването в Европа – доброволно (частно) и задължително (обществено) като те могат да функционират заедно. В момента съотношението между различните видове здравно осигуряване в Европа е с превес към смесения модел – 42%. Делът на задължителното е 28%, а на доброволното – 32%.

Новата холандска здравноосигурителна система например се състои от три стълба. Първият стълб е задължителното осигуряване, което включва цялото население и покрива разходи за дългосрочни медицински услуги и обслужване. Вторият стълб е осигуряване за медицински услуги с цел лечение. Всяко лице в Холандия е законово задължено да се осигурява за такъв вид услуги. Третият стълб е допълнително здравно осигуряване и всеки може да да се осигурява допълнително за видовете услуги, които не са покрити по закон.

Германската здравноосигурителна система се финансира от задължителни и частни здравноосигурителни фондове. Здравните вноски са средно 14% от доходите на работещите германци и се плащат едновременно от служители и работодатели. В 292-та задължителни здравноосигурителни фонда в страната се осигуряват по-голямата част от германците, а по-малка част внасят здравните си осигуровки в частните фондове като те са предимно за по-платежоспособната част от населението.

В Белгия по-голямата част от изпълнителите на медицинска помощ са частни. Заплаща им се дейност и те имат пълна свобода за диагностика и лечение. Там, както и в Австрия на джипитата се заплаща само за извършена дейност. Пациентите са свободни да избират своя лекар и болница.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. важно
    #9

    В Кувейт на 87 годишна възраст, блъснат от автомобил, загина един от най-големите български професори в областта на медицината, неврохирургът със световна известност и признание, проф. Любомир Карагьзов. Поклон пред светлата му памет!

  2. Mina
    #7

    В новинарските емисии съобщиха за смъртта на барабаниста. За професор не сме чули. На кого му пука, Азис да е жив и здрав!!!!

  3. д-р
    #6

    Такава е съдбата на този който е спасил живота на на хиляди и е забравен от тях!Такъв е морала на Българите.Поклон на неврохируга и учителя!

  4. безпартиен
    #5

    Нека не бъдем наивни. Комунистите мислят за лекарския и другите видове лечебен професионален труд като за нещо абстрактно, за което не е нужно изобщо да се плащат пари (нали не е материално , значи щом е невидимо и няма начин да се пипне с ръка, начи няма нужда и да го остойностяваме в пари).Докато не ги сменат тия стари муцуни от ръководството на здравеопазването, фондовете, синдикатите и пр. няма да ни се случва нищо друго, освен да отбелязваме официално параметрите на все по-угасващите жизнени

  5. пациент
    #4

    Чета и се чудя възможно ли е всичко това? Възможно ли е да е такъв батак и никой да не си мърда пръста за здравеопазването. Чакали да свърши мандатът, за да прехвърлят топката на следващото правителство. Ами ако следващото правителство е на Бойко Брисов? Тогава жална ни майка.

  6. Цветкова
    #3

    Най-обикновеният зам.-министър Емил Райнов не е ли един дето досега хиляда пъти му искаха оставката за хаоса в НЗОК, обаче на него не му дреме?

  7. www.health.bg
    #2

    Проф. д-р Любомир Карагьозов, един от първите съратницн на проф. ф.Филипов, издигнал на високо ниво българската неврохирургия, работи във всички области на неврохирургията, доби международна известност с оригиналните си npиноси в краниоорбиталната хирургия, съдовата неврохирургия, хирургията на хипофизарните тумори, на периферните нерви, функционалната неврохирургия и др. Негова е заслугата за въвеждането на микроневрохирургията в България.

  8. читател
    #1

    Как е по-вярно и по-точно? Как е точният текст, дали пък не са говорили `за "Палката"`?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.