Ти си това, което четеш

Много въпросителни остават около усвояването на еврофондовете

Христо Чорбаджийски* | 15:02 | 15 октомври 2007 | 9 коментара

Перспективата: До 2013 година България трябва да усвои грубо около 9 млрд. евро от финансовите инструменти на ЕС и паралелно ще внася около 300 млн. евро годишно в бюджета на ЕС, т.е. около 2.1 млрд. евро  до 2013.

На 24 септември еврокомисарят по бюджета Далия Грибаускайте, представяйки финансовия отчет за бюджета на общността за 2006 г., посочи, че новите страни членки на ЕС не се справят добре с усвояването на европейските структурни и кохезионни фондове и ако не започнат да действат бързо, могат да изгубят милиарди евро. От данните излиза, че различните страни са се представили различно. Малта например е усвоила 69 на сто от структурните средства, докато Кипър - едва 41 на сто.  "Не мечтайте за безкрайна възможност да усвоите тези фондове. Нивата са недостатъчни и времето изтича", коментира Грибаускайте. По думите й новите страни членки трябва да наблегнат на административния си капацитет, за да подобрят общата успеваемост. Най-лошо по думите на комисаря се е справила Полша, на която са били дадени и най-много средства.

Ще има ли подобни предупреждения и към България?

През последните 4-5 години бяха положени доста усилия за изграждане на надеждна административна система за управление и усвояване на средствата от Структурните фондове, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство и аквакултури. Бяха създадени нови административни звена или преструктурирани съществуващи, бяха променени нормативни актове (Закон за обществени поръчки), бяха създадени нови нормативни актове (постановления на МС), бяха подготвени стратегически (НСРР) и оперативни документи (програми), проведоха се и много информационни инициативи (”Бъдете активни”) и пр.

Има положителни резултати, но остават отворени редица въпроси доколко ефективно ще бъде управлението и усвояването на фондовете.

Самата система за усвояване на средствата е комплексна – в нея се преплитат политики за развитие, административна система, нормативни актове и стратегии на национално и европейско ниво, оперативни документи, финансови инструменти на ЕС, получатели на помощ, контрагенти на системата (финансови институции, консултанти, организации за икономически и социологически изследвания, подизпълнители на договори за безвъзмездна помощ и др.), медиите и  гражданското общество като цяло. На всеки един елемент на тази система е отредена специфична роля, от чието успешно изпълнение зависи ефективното усвояване на фондовете.

Вниманието естествено е фокусирано върху онези елементи на системата, които имат реален досег до ЕС парите, а именно структурите, които управляват и разходват средствата, и директните получатели - съответно бенефициентите по програмите.

Администрацията

Към момента като най-сериозна пречка се посочва липсата на административен капацитет и институционалната подготовка. Какво означава това? Първо, наличие на внедрени процедури и стандарти и технически средства, и, второ, добър мениджмънт, квалифицирани служители и адекватна мотивация на служителите. Докато можем да приемем, че първите фактори са до голяма степен налице, то какво може да кажем за човешките ресурси в администрацията? В новосъздадените и наскоро преструктурираните звена в администрацията, отговарящи за изпълнението на програмите, работят предимно млади и можещи хора. За съжаление те не получават необходимата финансова мотивация на фона на постоянно нарастващите отговорности и напрежение и веднъж подготвени за тази работа, я напускат и отиват в по–атрактивния консултантски сектор.

Самият министър-председател Сергей Станишев е признавал публично, че трудно могат да се привличат експерти при това ниво на заплащане. Липсата на добра политика към персонала, работещ в съответните звена, със сигурност ще окаже негативно влияние върху нивото на административния капацитет. Това от своя страна ще доведе до евентуално мудно изпълнение на схемите за безвъзмездна помощ, загуба на атрактивността на програмите и в крайна сметка намаляване броя на техните бенефициенти. Последните по всяка вероятност ще предпочетат да потърсят алтернативни или по-скоро традиционни форми на финансиране на проекти – кредити, лизинг.

Още по-сериозен въпрос пред администрацията (свързано донякъде и с ниското заплащане на служителите), е корупцията. От Брюксел  непрекъснато предупреждават, че парите от еврофондовете могат да бъдат загубени заради корупцията и част от тях да се отклоняват към престъпни структури. Правителството отговаря, че полага постоянни усилия за предотвратяване на подобни случаи. В същото време тази година бяхме свидетели на скандала със злоупотреби по програма САПАРД, в който бяха замесени и български бизнесмени, и чужди. При това положение и в българското общество, и у партньорите в ЕС, остават постоянни съмнения за корупция и безнаказаност.

Резултатът от всичко това е нарастване на недоверието сред гражданите и фирмите, че в България действително има конкурентни и равнопоставени възможности за получаване на средства от ЕС. Това кара много от представителите на малкия и средния бизнес да се отказват дори от опити да кандидатстват за финансиране, като знаят, че “големите пари” са предварително разпределени. Хората много трудно могат да бъдат убедени, че няма съмнителни схеми и поради факта, че в малка страна като България “всеки познава всеки” и границата между лични контакти, лобиране и корупция са доста размити.

Решението във всички случаи е пълна прозрачност при подготовката, управлението и изпълнението на програмите (отчетност, публично достъпна информация за изразходваните пари и проектите, които са били финансирани), както и по-добра информираност на медиите и обществото за нормативните и процедурни рамки при изпълнението на програмите.

В момента, в който медиите и гражданите имат съответното знание, ще могат да задават и правилните въпроси. Като например: какво е Комитет за наблюдение на оперативна програма, какви решения взима той, кого засягат тези решения? Как всъщност се подготвят конкретните схеми за безвъзмездна помощ? Как се определят критериите за селекция на проекти? Възможни ли са промени на оперативните програми след одобряването им? Какви средства са усвоени от даден сектор и какво въздействие е имала дадена интервенция? Защо програмите стартират със закъснение? Колко са всъщност сумарно парите, предвидени за бизнеса? За какво са определени техническите помощи към оперативните програми?

Получатели на помощ

Имат ли готовност и капацитет за усвояване на средства  “клиентите” на програмите – малкия и средния бизнес, общини, неправителствени организации, земеделски производители и т.н.? Готовност имат със сигурност.

Капацитет? Постоянно се натъкваме на проблема, че бенефициентите трудно се справят с процедурите по кандидатстване, не са достатъчно информирани, липсват проекти, няма опит за работа в партньорство, отсъства “кредитна история”, не достига стратегическо мислене и проектна култура.

В същото време голям брой организации и физически лица са преминали обучения по управление на проекти финансирани от програми на ЕС. При това със сигурност в България вече се е набрала критична маса от организации, изпълнили проекти по предприсъединителните програми. Правени ли са обаче сериозни анализи и оценки на проблемите, които са срещнали бенефициенти при изпълнението на безвъзмездно финансирани проекти? В крайна сметка как всъщност ще се следят нуждите на “клиентите” по програмите? Как ще се осъществява ефективна връзка администрация – бенефициенти, за да имаме ефективно усвояване на средства?

Извън клишето

Всъщност кои са държавните политики, които оперативните програми изпълняват и какви са крайните резултати на тези политики, които трябва да бъдат постигнати? Истина е, че оперативните програми са може би първите до момента проактивни и финансово обезпечени национални инструменти за интервенции от страна на държавата при това със заложени конкретни цели, очаквани резултати и мерки. Но доколко те са синхронизирани със съществуващи национални политики и продължаващите структурни реформи (бизнес среда, национален бюджет, администрация). Усвояването на средства от еврофондовете трябва да придружава структурните реформи, така че чрез тези средства икономиката да създава повече добавена стойност, повече работни места, и повече доход и пр. Ако има синхрон между националните политики за развитие и оперативните програми, то би трябвало да очакваме, преди всичко, положителни резултати върху икономиката, но и ефективно усвояване на средствата от ЕС.

*Христо Чорбаджийски е  управител на консултантска фирма Интегра груп ООД. Работил е по: Туининг проект “Повишаване капацитета на Министерство на икономиката и енергетиката да управлява ОП „“Развитие на конкуретноспособността на българската икономика”; Туининг проект “Подготовка за бъдещи проекти от типа на ЕСФ”, Министерство на труда и социалната политика; Бил е сътрудник на Сдружение “Джордж Маршал” – България

Още от Европа

Одобрявате ли в първите 3 дни от болничните да се плаща 50% от заплатата?