Ти си това, което четеш

Монахът, който промени света

"Дойче веле" | 15:21 | 31 октомври 2017 | 1 коментар

Мартин Лутер е роден през 1483 в Айслебен в семейството на дребен предприемач. Родителите и учителите му бързо осъзнават, че си имат работа със свръхнадарено дете. През пролетта на 1501 година младият Лутер започва следване в университета в Ерфурт. Четири години по-късно придобива научната степен Магистър Артиум, след което продължава да следва правни науки.

Буря с последици за целия свят

И тогава се случва нещо, което променя не само неговия живот: на 5 юли 1505 Мартин Лутер попада в страшна буря, мълния го поваля на земята. Младежът е обладан от смъртния страх, че му предстои да се изправи неподготвен пред Всевишния. В неволята си той се обръща към Света Ана със следната клетва: "Ако ми помогнеш, ще стана монах!". И наистина: само 12 дни по-късно Мартин Лутер постъпва в Ордена на августинците-еремити в Ерфурт, където през 1507 година е ръкоположен за свещеник.

Именно в монашеския живот Лутер вижда шанс да изпълни Господното поръчение за съвършенство и така да си спечели Божията милост. Още в първите си дни в манастира Лутер изпъква като много изпълнителен монах, който съблюдава педантично всички правила: моли се по шест часа на ден, спазва строги пости, самобичува се и работи усърдно върху собственото си самоусъвършенстване.

През 1510 Лутер е изпратен в Рим, за да обсъди актуални дела на августинците-еремити. По това време папската курия изпитва сериозни финансови затруднения, които до голяма степен се дължат на големите разходи по изграждането на базиликата "Свети Петър". За да пооблекчи финансовите си проблеми, ръководството на църквата решава да въведе т.нар. продажба на индулгенции: опрощаване на минали и бъдещи грехове срещу пари. Тарифите са според доходите, а църквата дори твърди, че срещу съответно заплащане могат да бъдат опростени даже греховете на хора, които отдавна вече не са сред живите. Първоначално Мартин Лутер не вижда нищо лошо в тази практика. По-късно обаче отношението му се променя радикално.

Година и половина след престоя в Рим, Мартин Лутер придобива докторска титла по теология и става професор в университета във Витенберг. Още към този момент бъдещият реформатор вече се ползва с уважението на своите колеги и началници.

В тези години Лутер продължава да търси милостивия Бог. Напредва с теологическите си изследвания и усилено изучава Библията, като се занимава най-вече с писмата на апостол Павел в Новия завет. В своето търсене на милостивия Господ, Лутер постепенно се концентрира върху две понятия: Божията справедливост и оправданието на грешника пред милостивия Бог.

Именно в този процес на задълбочени прозрения се заражда онова, което по-късно ще залегне в основата на реформаторската теология. Лутер е убеден, че Господ е не само справедлив и строг съдия, но и баща, който обича децата си и който им изпраща своя син, за да им помогне да победят греховете. Оттук той прави извода, че който вярва в Бог и неговия син Исус, той вече е праведен. Така Лутер намира отговор на въпроса, който го измъчва от години: как да издържи изпита, когато бъде изправен пред Божия съд.

Тезите на Лутер

В хода на своите теологически изследвания Мартин Лутер формулира четирите стълба на християнската вяра:

Първо: Светото писание. Важна е единствено Библията, а не решенията на Папата или на църковните събори.

Второ: Божията милост. Спасението идва само от Бог, благодарение на неговата милост, и не може да бъде повлияно от нашите действия. С това Лутер застава твърдо срещу практикуваната от църквата търговия с индулгенции.

Трето: Божият син. Смъртта на прикования към кръста Исус, изкупила вината на човеците, е мостът, който свързва хората с Бог.

И четвърто: Вярата в Бог. "Чрез вярата Христос става част от нас. Чрез вярата Христовата справедливост се превръща в наша справедливост, а всичко, което е негово, той самият дори, става наше", пише Мартин Лутер.

С тези свои прозрения Мартин Лутер променя радикално тогавашните представи за връзката между хората и техния Бог: според тезите на Лутер, човекът може да се обръща директно към своя създател и няма нужда от никакви посредници. Тоест - за да общуват с Бог, хората не се нуждаят нито от църквата, нито от свещениците, нито от светците. А това означава край на опекунството от страна на църквата, край на йерархиите пред Бог, край на папския авторитет, край на цялостния светоглед, определял живота на хората векове наред.

През октомври 1517 година Мартин Лутер решава да организира теологичен диспут по темата, която го вълнува особено силно: продажбата на индулгенции. Но след като никой не се отзовава на поканата му, Лутер окачва своите 95 тези на вратата на църквата във Витенберг. С това той не само предизвиква мощно земетресение в католическата църква, но и отприщва истинска вълна на обновление в целия обществен живот.

Още по темата
Още от Общество

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?