Мотивите за ветото са без икономическа логика и са пример за "политическо позициониране"

"Ветото е най-сериозният инструмент за реакция на президента, но в случая се използва за възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството". Това се казва в писмо на финансовия министър Петър Чобанов в отговор на мотивите към наложеното вето от президента Росен Плевнелиев на актуализацията на бюджета.

Писмото бе разпространено чрез пресслужбата на Министерството на финансите в четвъртък, ден след като президентът излезе публично с позиция защо връща актуализацията за ново разглеждане от парламента.

"Не може да бъде споделена икономическата логика на изложените от президента мотиви за налагане на вето (...). В мотивите не са изложени и аргументи от правен характер, които да налагат упражненото от президента отлагателно вето. Мотивите имат чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията", казва финансовият министър.

Петър Чобанов отхвърля и трите основни критики към промените в бюджета, изложени от държавния глава в частите за приходите, разходите и емитирането на допълнителен дълг.

В частта за приходите министърът обяснява, че дори при отлична работа на приходните ведомства, до края на годината те няма да могат да съберат планираните в бюджета постъпления.

"В случай, че не бъде актуализиран държавният бюджет, правителството ще бъде изправено пред обективно неизпълнима цел за приходите, т.е. за останалите шест месеца трябва да се съберат с 1.4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 година. Това означава, че през второто полугодие на 2013 г. приходните администрации следва да постигнат ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 13.7%, и то при ревизирана прогноза за растежа на БВП от 1.9% на 1.0%", пише министър Чобанов.

"Посочените данни показват категорично невъзможност за спазване на заложените параметри в закона и отлагането на неговата актуализация само ще отложи временно проблемите, без да е налице възможност за решаването им", отбелязва той.

По отношение на разходите Чобанов не приема и упрека на президента в липса на яснота.

"Не може да бъде споделена и тезата за липса на прозрачност по отношение на предвиденото увеличение на разходите. В мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления – подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката", отговаря министърът.

"Предвидено е допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи, да бъдат одобрявани с акт на Министерския съвет, за да сe гарантира прозрачност и информираност за използване на тези средства. Ангажиментите за разходи, както и неразплатените задължения, са вече факт по съответните бюджети и допълнителните разходи не могат да бъдат пренасочени за други цели. Няма никакъв спор, че неплащане на поети ангажименти има проциклично влияние и пречи на икономическото възстановяване. Това понижава доверието в държавата и поражда негативни последствия", казва Чобанов.

А за особено чувствителния въпрос за емитирането на допълнителен дълг от 1 млрд. лв., финансовият министър отхвърля опасенията на президента, че дългът ще послужи за обслужване на текущи разходи.

"Обвързването на допълнителния лимит за дълга с конкретни разходи, като например социалния пакет от 40 млн. лв., не е коректно. Този лимит за новоемитиран дълг през 2013 г. се актуализира поради извънредната емисия през февруари, която го изчерпва. Той служи за попълване на фискалния резерв за постигане на минимално изискуемото му ниво по закон, както и за осигуряване на резерв за посрещане на предстоящите плащания в началото на 2014 година", пише Чобанов.

Той обяснява и какви ще са последиците, когато се критикува намерението за емитирането на дълг.

"Негативната риторика, невярната и тенденциозно подвеждаща интерпретация на цялостната проблематика, свързана с публичните финанси, в т.ч. особено по отношение на суверенния дълг, крие в себе си сериозни рискове от затруднения при пласирането на дълг, нарастването на цената на финансиране и оттам повишаване на разходите за неговото обслужване от бюджета".

"Материализацията на подобни опасения изискват осъзнаване за и носене на отговорност от страна на тези, които са ги породили. Неслучайно тези изключително сериозни въпроси са в обхвата на оценката на кредитоспособността на страната и от международните рейтингови агенции", посочва в писмото си Петър Чобанов.