Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Може ли "жонгльорът" Бисмарк да бъде образец? Каква е днешната роля на Германия

16 коментара
Ото фон Бисмарк и Ангела Меркел

Честен посредник или регионален хегемон - как би трябвало да се държи днес Берлин като основна европейска политическа и икономическа сила? Трябва ли сега, когато се навършват 200 години от рождението на Ото фон Бисмарк, пруският държавник да служи за пример за актуалната германска политика?

* * *

В момент, когато германците отбелязват 200-годишнината от рождението на Ото фон Бисмарк, пруският държавник отново е на голяма почит. Неотдавна германският делови всекидневник "Ханделсблат" излезе на първа страница с изображение на канцлера Ангела Меркел и Бисмарк с неговия островърх шлем. Заглавието беше: "Баланс на силите - Западът срещу Русия или какво е научила Ангела Меркел от някогашния райхсканцлер".

Може да се направят някои сравнения. 1871 - годината, когато Бисмарк създава Германската империя и става канцлер, може да се разглежда в сходна светлина с 1990 г., когато Западна и Източна Германия се обединиха. Но има ли наистина основание за подобни паралели?

Според "Ханделсблат" Бисмарк, който никога не е изпускал от поглед интересите на съседните страни, щеше да знае какво да прави при сегашната криза в Украйна. "Той никога не подлагал на съмнение интересите на Русия в сферата на сигурността", писа вестникът.

Днес, казват някои, Германия вече се утвърждава като най-голямата икономическа сила в центъра на Европа. "Също както през 1871 г., през 1990 г. обединена Германия стана икономическата и политическа суперсила на континента", смята историкът Кристоф Нон от Университета в Щутгарт. "И двата пъти политическото ѝ ръководство изключва всякакво по-нататъшно териториално разширение". Но по думите му както след 1871 г., така и след 1990 г. над политическите отношения тегнат сложни икономически реалности.

Макар историците да не са единодушни по този въпрос, някои като Ханс-Кристоф Краус прокарват "паралели между онова време и настоящето". Според него и в двата случая Германия е най-голямата сила в Европа и в интерес на германците е да действат като модератори и помирители - точно както Бисмарк е действал като "честен посредник".

Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. Става министър-председател на Прусия през 1862 г., а след това - от 1871 до 1890 г, е и канцлер на Германската империя. Почива през1898 г.

През 1871 г. постига обединението на Германия с "кръв и желязо", както той самият се изразява и след три последователни войни с Дания, Австрия и Франция. След обединението Бисмарк заявява, че страната му се е "наситила" и не се нуждае от по-нататъшно териториално разширение.

С цел да постигне равновесие на силите на континента той води политика на изграждане на съюзи - "политика на балансиране", както я наричат понякога.

Съюзът на тримата императори, Двойният съюз, Тройният съюз, Договорът за презастраховане с Русия - картините за тези събития са познати на поколения ученици от учебниците им по история.

Кайзер Вилхелм Първи възторжено казва за Бисмарк, че той е единственият политик, който може "да жонглира с пет топки,. . . от които поне две винаги са във въздуха".

Бисмарк, който съдейства за организирането на Берлинския конгрес през 1878 г. и съумява да предотврати избухването на нова война в Европа, е много тачен и в наши дни. Той е имал специални отношения с Русия - и не само защото е бил посланик на Прусия в Санкт Петербург. Говорел е руски и когато е бил канцлер, е четял руски вестници. Русия е заемала централна роля в системата на Бисмарк от договори и съюзи. Той е искал преди всичко да не допусне тя да се съюзи със заклетия враг (на Германия) Франция и след това евентуално те да атакуват Германия. Поради тази причина канцлерът е зачитал интересите на Русия в сферата на сигурността въпреки спорадичните големи конфликти.

Дори днес в Германия има много политици, които са готови да призоват за по-близки отношения с Русия и повече разбиране към нея въпреки кризата в Украйна. Но трябва ли политиката на Бисмарк към Русия да е образец и за днешната?

"Изключително скептичен съм по този въпрос", каза историкът Хайнрих Аугуст Винклер, който предупреждава, че "специалните отношения между Германия и Русия" крият своите рискове. Според него те изобщо няма да бъдат приети добре, преди всичко в Полша и балтийските държави.

Геополитическите отношения са се променили толкова много от 19 век, че формулите на Бисмарк вече не са подходящи за съвременния свят, смята журналистът Норберт Ф. Пьоцъл. Чрез евроатлантическата система от договори Германия е силно обвързана с Франция, която от дълго време е и най-близкият ѝ съюзник, каза той.

Тясното сътрудничество с Париж пролича ясно през последните години в битката за спасяването на еврото. Франция обаче трябваше да се бори със собствените си икономически и структурни проблеми, а това отново разпали дебата за германската хегемония в Европа.

Тази дискусия всъщност бе подновена през 1990 г. при повторното обединение на Германия, което породи тревога в чужбина, безпокойство от появата на нова силна държава в сърцето на Европа. По онова време името на Бисмарк пак изплува на фона на усилията на Германия да преоткрие мястото си в Европа и света, смята Карстен Кречман от Университета в Щутгарт.

"Това промени мнението ни за Бисмарк, то стана по-благосклонно, но същевременно донесе и нови опасности, а именно - да действаме така, сякаш поведението на Бисмарк, най-вече във външната политика, по някакъв начин служи като пробен модел за сегашната германска дипломация. Това със сигурност не е така", заяви Кречман.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

16 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Alan Smithee
    #16

    Попрегледах статията на Stratfor.
    Там небрежно са подхвърлени силни
    (и силно НЕподкрепени) твърдения, като
    the slow failure of the European project;
    Ukraine matters little to Europe or the Germans;
    France and the United Kingdom may have extremely different views regarding the European Union but still see each other as a military partner and, more important, as a counterweight to Germany.

    Има обаче и сума ти хитроумни находки, завидно формулирани:
    The European Union is an economic entity, but

  2. тулса
    #15
  3. тулса
    #14
  4. Alan Smithee
    #13

    Бе каква Франция бре? Отде им хрумна на тия пишман историци да въвличат подобрените отношения между Германия и Франция като аргумент срещу "специалните отношения между Германия и Русия"?! Как изобщо е възможен тъй повърхностен анализ, падащ до нивото на хаджи Генчо и дедо Либен?! За жалост на германската политика днес липсва както визия, така и решителност. Така че сравненията с Бисмарк са наистина неправомерни -- тук историчарите са прави ☺☻♥

  5. Мони_deactivated_1480055728
    #12

    Nexans откри завод за кабели за BMW в Плевен Инвестицията в машини и обурудване е 4 млн. евро, като компанията има планове за разширение

  6. Филка Русофилка
    #11

    „Между тем действительно за 3 месяца нельзя теперь поручиться. Кончим ли мы войну раньше, чем начнутся последние и роковые волнения Европы? Всё это неизвестно. Но поспеем ли мы на помощь Германии, нет ли, ГЕРМАНИЯ ВО ВСЯКОМ СЛУЧАЕ РАССЧИТЫВАЕТ НА НАС НЕ КАК НА ВРЕМЕННЫХ СОЮЗНИКОВ, А КАК НА ВЕЧНЫХ. Во всяком случае, России надобно ловить минуту. А долго ли эта благоприятная европейская наша минута может продолжаться? ПОКА ДЕЙСТВУЮТ ТЕПЕРЕШНИЕ ВЕЛИКИЕ ПРЕДВОДИТЕЛИ ГЕРМАНИИ, ЭТА МИНУТА ВСЕГО ВЕРНЕЕ ДЛЯ НАС ОБЕСПЕЧЕНА...” :) (Фёдор М. Достоевский, „Дневник писателя”, сентябрь - ноябрь 1877 года)

  7. Филка Русофилка
    #10

    Во всяком случае одно кажется ясным, именно: МЫ НУЖНЫ ГЕРМАНИИ ДАЖЕ БОЛЕЕ, ЧЕМ ДУМАЕМ. И НУЖНЫ МЫ ЕЙ НЕ ДЛЯ МИНУТНОГО ПОЛИТИЧЕСКОГО СОЮЗА, А НАВЕЧНО. ИДЕЯ ВОССОЕДИНЕННОЙ ГЕРМАНИИ ШИРОКА, ВЕЛИЧАВА И СМОТРИТ В ГЛУБЬ ВЕКОВ. Надо считать, что ДРУЖБА РОССИИ С ГЕРМАНИЕЙ НЕЛИЦЕМЕРНА И ТВЕРДА и будет укрепляться чем дальше, тем больше, распространяясь и укрепляясь постепенно в народном сознании обеих наций, а потому, может быть, даже не было и момента для России выгоднее для разрешения Вост. в-а окончательно, как теперь. В Германии, м. б., даже нетерпеливее нашего ждут окончания нашей войны (1877).

  8. Филка Русофилка
    #9

    „Но вот что произойдет, по всей вероятности, если падет политически Франция: католичество потеряет свой меч и в первый раз обратится к народу, которого оно презирало столько веков, заискивая у королей и императоров земных. Но теперь оно обратится к народу, ибо некуда идти ему больше, обратится именно к предводителям наиболее подвижного и подымчивого элемента в народе, социалистам. НАРОДУ ОНО СКАЖЕТ, ЧТО ВСЁ, ЧТО ПРОПОВЕДУЮТ ИМ СОЦИАЛИСТЫ, ПРОПОВЕДОВАЛ И ХРИСТОС. Оно исказит и продаст им Христа еще раз, как продавало прежде столько раз за земное владение…”

  9. Филка Русофилка
    #8

    III. НАДО ЛОВИТЬ МИНУТУ: „Соединение же обоих врагов произойдет несомненно, только лишь падет политически Франция. Оба врага эти имели с Францией всегда органическую связь. Католичество, почти до последнего времени, было единящей и существенной идеей ее. Социализм же и зародился в ней. Лишив Францию политической жизни, КНЯЗЬ БИСМАРК ДУМАЕТ НАНЕСТИ УДАР И СОЦИАЛИЗМУ. Социализм, как наследие католицизма и Франции, ненавистен более всех истинному германцу, и простительно, что представители Германии думают с ним так легко справиться, уничтожив лишь политически Францию как источник и начало его.”

  10. Филка Русофилка
    #7

    „А потому князь Бисмарк, вероятнее всего, уже предрешил судьбу Франции. Францию ждет судьба Польши, и политически жить она не будет - или не будет и Германии. Достигнув этого, он принудит тогда воюющее римское католичество (которое будет воевать до окончания мира) войти в новый фазис существования и борьбы за существование - в фазис подземной, рептильной, заговорной войны. И он ждет его в этом новом фазисе. Чем скорее это совершится, тем для него лучше, так как тут он ждет уже соединения обоих врагов Германии и человечества вместе и тем самым раздавить их надеется легче, зараз...”

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.