Ти си това, което четеш

Муха в тоалетната чиния: за какво бе присъдена Нобелова награда за икономика

13:06 | 11 октомври 2017 | 4 коментара

Как лично ви засяга Нобеловата награда за икономика? В предишни години бе по-трудно да се направи такава връзка, но тази година наградата получи специалистът по поведенческа икономика Ричард Талер. С книгата "Побутване. Архитектура на избора" Ричард Талер се нареди сред първите, които обясняват как дискретните подсказки и намеци, разположени тук-там по пътя ни, променят вашето поведение, пише БиБиСи.

Нобеловата комисия явно много харесва тази научна дисциплина, защото още през 2002 г. връчи приза на друг поведенчески икономист – Даниел Канеман.

От тогава nudge theory или теорията на подбутването се прилага за решаване на широк спектър проблеми.

И без да подозирате, сигурно сте изпитали ефекта.

Мухата в тоалетната чиния



Една от най-известните илюстрации за прилагане на теорията е решението на проблема с чистотата в мъжките тоалетни с помощта на една доста проста, но съвършено гениална уловка.

Идеята, за първи път приложена през 1999 г. в амстердамското летище Схипхол, била, както всичко гениално, проста: в писоарите били гравирани мухи, които много приличат на истински, и мъжете автоматично ги вземали на прицел, помагайки да се икономисва от почистването на тоалетните.

Тези мухи са любимият пример на професор Талер за това, как малки промени в обкръжаващата ни реалност помагат да се подобри нашето поведение.

Поведенческата икономика в служба на данъчната агенция

Когато Дейвид Камерън стана министър-председател на Великобритания през 2010 г., той вече добре познаваше принципите на поведенческата икономика и създаде специален "Отбор за подтикване".

Една от задачите на тази група беше да се подобри социалното поведение на британските граждани по всевъзможни начини.

Най-яркият пример за подобен подход станаха писмата, разпращани на длъжниците, които не са си платили пътния данък.

В заглавието на писмата, с едър шрифт, пишеше: "Платете данъка си, или ще се лишите от вашия Форд "Фиеста" (или марката на колата, която кара собственикът). Отдолу стоеше снимка на автомобила, заради който се дължи данъкът. Тази хитрина се изплати с лихва.

Към заможните хора, които не са си платили данъците, се подхождаше с по-позитивен тон.

В писмата до тях се обясняваше как получените от данъците средства помагат да се подобрят комуналните услуги и да се благоустрои районът, в който живеят, и по-конкретно се наблягаше от какво ще се лиши кварталът без тези пари.

Резултатът? Хазната получи 210 млн. лири от данъчни задължения.

Детското лице



В лондонския район Улуич винаги е имало проблеми с противообществено поведение и 2011 година не беше изключение: по време на поредните безредици пострадаха витрините на много магазини.

Следващата година рекламната агенция Огилви се въоръжи с поведенческата икономика и предложи нова стратегия.

Знаейки, че даже най-коравото сърце ще се разтопи при вида на дете, веднъж през нощта служители на агенцията с помощта на майстори на графитите изрисуваха с детски личица металните ролетни щори, с които се закриват витрините в Улуич.

Изчисленията показали, че тази акция е намалила случаите на противообществено поведение в Улуич с 18 %.

Подвеждане по телефона

Ако някога са се опитвали да ви продадат нещо по телефона, сигурно сте чували нещо от сорта на "повечето хора на ваше място биха купили това" или "това предложение важи само днес".

В първия случай те се заиграват с желанието ви "да не изоставате": ние смятаме, че ако другите правят това, значи, те имат сериозни причини.

Във втория случай се залага на нашия страх да не загубим: отблъсква ни самата мисъл, че можем да пропуснем добрия шанс.

И на трето място, всичко това ви се казва с тон на необяснима радост. Позитивните чувства са много заразни и ние изпитваме удоволствие от това, че се съгласяваме с предложението.

Големите компании отдава експлоатират тези идеи.

Отпишете ме

В миналото хората, които са искали след смъртта си да станат донори на органи, е трябвало да се подпишат, че са съгласни.

Сега, частично изхождайки от теорията на поведенческата икономика, е точно обратното: тези, които не искат да станат донори, се разписват под това си желание.

Да се говори за резултатите от тази инициатива все още е рано, но общата концепция вече е ясна и приложена.

Осъзнахме, че ни е необходима система, която да помага на всички ни "да постъпваме правилно", вместо да чакаме докато в отделните хора се събуди чувството за отговорност.

Същото става с нашите спестявания за пенсия: ние всички знаем, че трябва да пестим за старостта. Но, за да започнем още сега да отделяме средства, е необходима нечовешка сила на волята.



В САЩ за първи път е приложен подход, при който всички работници автоматично се включват в пенсионна схема. Като в началото удръжките са малки. Това се прави с цел хората да не се отказват от системно спестяване. И само с напредване на времето вноските в пенсионния фонд започват да нарастват.

Всичко казано до тук ви кара да подозирате, че политиците и търговците само ви манипулират. Благодарение на професор Талер сега поне ще знаете каква игра си играят с вас.

Още от Свят

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?