Ти си това, което четеш

Мунчовци ли сме?


Карикатура: в-к "Стършел"

Вече имах удоволствието да споделя, че очевидно някои ни мислят за безмозъчни едноклетъчни. Или – поне за Мунчовци. Може би – и с известно основание. От четвърт век насам ни излизат с един и същи номер и ние винаги му се хващаме!

Спомняте ли си кога за първи път засвириха по тънката ни струна?

В една далечна 1992 година партийният вестник "Дума” обвини тогавашният просветен министър проф. Николай Василев, че в учебника по история заменил турското робство с "османско присъствие”. Вдиг­на се тупурдия, мало и голямо скочи в защита на робството, доста люти клетви се изляха по медии и митинги, но никой не се сети да провери, че в учебниците терминa "османско присъствие” го няма...

Има го в притурка, където пише, че по време на кърджалийските золуми отслабената централна власт се била свила в големите градове и в периферията на империята останала само като присъствие...

Тупурдията, като всяка крушка, си имаше опашка – правителството на СДС опитваше да започне икономически реформи, които не се харесваха на БСП. Е, правителството падна, БСП спечели предсрочните избори, присъствието беше позабравено...

Докато една нова партия – НДСВ не спечели изненадващо поредните избори. Опитите за някакви промени отново подразниха някого, затова още месец след съставяне на правителството гръмна скандалът с "Аз съм българче”.

Шест месеца нещастното министерство обясняваше, че Вазовото стихотворение няма да отпада от читанките, шест месеца по нароилите се вече вестници и телевизии се упражняваха в пат­риотизъм на гърба на патриарха на българската литература. Работата се умири, когато министърът бе отпратен като посланик някъде по света.

И още веднъж се вързахме – в навечерието на поредните избори. Кой знае защо, цяла година, след като изкуствоведката Мартина Балева публикува в "Култура” изследването си, в което се твърдеше ни повече, ни по-малко от това, че снимките с останките на жертвите и башибозуците с извадени ятагани са направени шестнадесет години след клането по поръчка на полския художник Антони Пиотровски, автор на знаменитата картина „Баташкото клане” – за да може да възпроизведе правилно типажите и облеклата, в гърдите на патриотите отново се събуди левът балкански. Очевидно защо - задаваха се първите избори за евродепутати.

Безобидното изследване на творческия процес бе майсторски представено като нагло пълно отричане на зверствата, обявено за национално предателство, директорът на Националния исторически музей директно обвини авторката, че е платена от Турция, а патриотарска телевизия направо призова "Балева на дръвника”.

В резултат – "Атака” вкара трима депутати в европарламента, директорът на НИМ стана министър, а професионалните патриоти по време на скандал с компромати или предстоящи избори напомнят за подвига си при разобличаването на антибългарската провокация...

Наистина, странно е, че все още се връзваме на тоя тъп номер.

Цяла седмица ни будеха с патриотични песни и предупреждения, че безродници искат да изхвърлят от учебниците Паисий. Оказа се, че Паисий просто ще се изучава в по-горен клас, тогава изведнъж някой се хвана за изречението, предвиждащо ученикът да може да "Дава примери за съжителство между традициите на християни и мюсюлмани във всекидневието: празници и обичаи, жилище, облекло, храна” (в смисъл, детето да може да обясни откъде са се явили потурите и защо на имамбаялдъто се казва имамбаялдъ).

И отново откри национално предателство! Телевизиите гръмнаха, вестниците освирепяха, политиците живнаха и се запрескачаха като бълхи по студиата, нацията се обедини срещу враговете си и излезе по площадите със знамена и черешови топчета.

И докато пеем буйни песни и се зъбим на тирана, някак пропускаме малки подробности от иначе скучното ни битие – че в същото това време излезе поредният доклад на Европейската комисия, в който ни се каза направо, че "Корупцията продължава да бъде сериозен проблем в България”. Че и „Организираната престъпност продължава да бъде проблем в България”.

Както и, че "Въпреки че броят на образуваните от прокуратурата дела изглежда е нараснал значително през 2014 г., броят на окончателно приключилите дела остава малък.”

Развявайки знамената по площадите забравих­ме, че някой от Висшия съдебен съвет тайничко докладва на премиера какво се говори вътре. Гърмейки с черешовите топчета, заглушихме записите, в които председателката на Софийския градски съд обяснява как, ако би поискала, би "изчукала” министър-председателя (в сексуален смисъл), а министър-председателят пък искал да я "опраска” (в какъвто искате смисъл).

Или – че главният прокурор се обажда на председател на съдебен състав, за да му поръча каква трябва да бъде присъдата...

И съвсем пък пропуснахме да забележим, че в традиционно бедното образователно министерство след уволнението на досегашния екип по европейска оперативна програма ще останат милиард и триста милиона за усвояване...

Очевидно някой някъде ни взема за безмозъчни едноклетъчни.

Даже и Мунчовци не сме – Мунчо поне би се осмелил да ги напопържа!

*Публикацията е от сайта на вестник "Стършел"

Още от Анализи и Коментари

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?