Мутренско-партийното управление в София като модел на "дясната"" коалиция

Иван Костов окачестви управлението на Стефан Софиянски в София като модел, при който публичната власт е станала зависима от организираната престъпност. На среща със симпатизанти в столичната община "Средец" в четвъртък вечерта бившият премиер и лидер на СДС, който напусна партията с още 26 депутати, даде обобщен отговор на въпроса защо се рои дясното пространство и защо новата формация, която ще се учреди през май, не иска да участва в прибързани коалиции.

Текстът на изказването на Иван Костов е предоставен на редакцията от Фондация "Демокрация".

Най-лесно е да се обяснят мотивите ни за напускане на СДС пред софиянци, защото са налице конкретни примери от управлението на столицата. В последните години все по-ясно се открояват чертите на едно управление, което ще опиша по-долу като модел "Софиянски".

Скрито управление и неизвестна политика. Софиянци не са наясно с приоритетите на управлението, защото те не са публично оповестени. Няма стратегия и перспективно виждане за бъдещето на града. Затова е много трудно да се осъществява публичен контрол върху провежданата общинска политика. Липсата на конкретни управленски цели предпоставя отсъствие на отчетност в управлението на общината. Стефан Софиянски нито един път по време на своето управление не е правил публичен отчет за дейността си.

Съсредоточен интерес единствено към големите инвестиционни проекти. Кметът и екипът му са ангажирани най-вече с реализацията на няколко крупни икономически проекта: строителството на метрото, инфраструктурата на топлофикацията, градския транспорт и изграждането на градски магистрали. Такъв тип проекти формират имиджа на Софиянски. Тези инициативи дават възможност за разпределяне на значителен финансов ресурс и осигуряват влияние и подкрепа сред едрия бизнес. Този едър бизнес е рекламодател на медиите и е косвено средство за купуване на тяхната подкрепа.

Поддържане на икономически неефективни общински фирми и абсурдната диспропорция - фирми с активи за милиони и бедна община. Икономическата им неефективност се вижда от данните. Направените през 2003 г. от общината разходи за тях са 8.2 млн. лева, а получените дивиденти - 3.5 млн. лева - пренебрежимо малка част от приходите в столичния бюджет. Общинските фирми вместо печалби генерират шумни корупционни скандали. За източването на общината през "Софийски имоти" няма отговорни и това е така, защото:
а) липсват публично оповестени принципи и процедури за номинация и назначаване на членовете на управителните тела на общинските търговски дружества;
б) една стара наредба определя най-общо задълженията на представителите на общината в търговските дружества, с нейно участие;
в) липсват правила за упражняване на правата на собственост на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества.

Хаосът с общинските фирми се поддържа преднамерено, за да се използват като поле за политическо търгашество. Софиянски купува политическа подкрепа чрез назначенията на партийни функционери от различен цвят в бордовете на общински фирми. Така всички партии се инкорпорират в икономиката на столицата и участват в разпределението на територии и на влияние. В основата на модела "Софиянски" е постигането на баланс при разпределянето на властовия и икономически ресурс между ключовите играчи в управлението на София, в който участва и т.нар. опозиция от БСП. Така се осигурява политически, икономически и медиен комфорт на една върхушка за сметка на софиянци.

Лява, социално-либерална политика на общинско ниво и най-вече - отказ от приватизация. Това е копие на московския модел: много общински фирми с общинска банка; раздаване на скъпо платени постове; подкупване на съвести на общински съветници, служители и журналисти. Най-ценната общинска собственост е вкарана в търговски дружества и се преразпределя от тях към различни кланове. Стотиците неравностойни замени на общински имоти и безогледната приватизация от поставени лица, чиновници и общински съветници, поддържат паритета между различните икономически лобита. Създават се смесени дружества между общинските търговски дружества и потенциални съакционери. В тях не се посочват имената на съдружниците, не се определят бизнесзадачи на дружествата, липсват дори наименованията им. Илюстрация на този подход е създаването на дружеството "София сити къмпани", с 54 декара от Южния парк. Целта на тези дружества е последващо изкупуване на акциите от частните акционери и скрита приватизация.

Непрозрачна и порочна приватизация. Според стратегията, предложена от кмета през септември 2001 г., придобиването, управлението и разпореждането с участията на Столична община става в смесени търговски дружества с частно участие от "затворен тип". Това са дружества с не повече от трима учредители или съдружници, избрани по неясни критерии и процедури. Те са закрити доколкото разширяването на състава им не е свободно, а е нужен консенсус на всички участници, като участието не може да се прехвърля на трети лица.

Според Софиянски интересът на общината в такива дружества се изчерпва с изграждането на обекти, за които той лично счита, че не могат да се финансират от общината. Общината апортира терени и след изграждането на обектите продава акциите си на другите акционери. Тези дружества от "затворен тип" са красноречив пример за приватизация на най-атрактивната общинска собственост от подбрани лица без търг и без конкурс.

Тясна обвързаност с организираната престъпност. Посочените по-горе прийоми на Софиянски не само компрометират партийно-политическия модел на управление, но водят до тежка зависимост на местната власт от интересите на организираната престъпност. Цели сектори от стопанския живот на София се контролират от трибуквени групировки и клиентелистки мрежи. Традиционно се счита разделението: за ВИС - паркингите и гаражите, за СИК - чистотата; за ВИС - Борисовата градина, за СИК - Южния парк; за ВИС - парцели за бензиностанции, за СИК - атрактивни търговски обекти.

София се задръства от необосновано голям брой бензиностанции, безразборно нахвърляни подвижни обекти (т.н. павилиони), която губи от унищожаването на зелени площи и застрояването в междублокови пространства. Дори Тирана и Букурещ се справиха със своите павилиончета. Тези микропазарчета, павилиони и будки за вестници се държат от няколко големи собственици и се преотдават срещу мизерно заплащане. И това се представя за "социална" политика на общината.

Практиката за оценка и продажба на общински парцели е порочна и не е в интерес на общината. Скритата продажба на парцели без търг, чрез замени или чрез апортиране в смесени дружества е бариера пред конкурентния пазар на земята и привличането на големи инвеститори, които за броени години могат да променят облика на София. Поради това инвестиционната активност се изнася в крайните квартали на града - там отиват и работните места. От това расте неефективният градски транспорт.

Световната банка ни предупреди, че софиянецът губи също толкова време, колкото и жителя на Ню Йорк за да се добере до работното си място. Частните фирми се бият за маршрутни линии. Хората предпочитат личните си автомобили пред несигурността на градския транспорт. Улиците и булевардите не могат да ги поемат. Няма места за паркиране и за движение на гражданите. Градската среда се замърсява все повече и повече.

Липсата на общинска политика по устройство на територията се отразява най-вече по отношение на запазването на културното наследство на града. Сградата на бившето китайско посолство е типичен пример как се руши паметник на културата с мълчаливото съгласие на кметската администрация. Практиката на общинската администрация и кмета да работи "на парче", без общ устройствен план и без устройствена политика на територията се оказа устойчив модел за управление.

Няма общинска политика по устройство на територията на столицата; няма стратегия и принципи; няма конкретни цели и задачи. Над 300 софийски архитекти, инженери и специалисти - изработиха добър и професионално изпълнен "Общ устройствен план" на София. Столичният общински съвет го одобри, но по "Закона за устройство на територията" той трябва да бъде приет от Народното събрание. Това изискване важи единствено за София. То е в разрез с принципите за субсидиарност и т.н. "права на градския жител" на Европейския съюз, и е напълно излишно. Усложненията дават възможност на кметската администрация да решава почти всеки по-важен случай на парче, вън от закона и правилата. Това означава, че както цената на парцелите, така и инвестициите зависят от субективните решения на администрацията, което е най-благоприятния развъдник на корупция.

Непрозрачност и тежки диспропорции в общинския бюджет. Въпреки прокламираните принципи за прозрачност и гражданско участие при вземането на решения от местната власт, общинският бюджет за 2004 г. се приет в нарушение на Закона за общинските бюджети. В Столична община не се проведе процедура за обществено обсъждане на бюджета. Докладите на Сметната палата доказват нарушения в процедурите по провеждане на обществени поръчки, като отчитат рискове във връзка с нарушаване на принципите на свободна и честна конкуренция, публичност и прозрачност. Отделени са 60 млн. лева за крупни инвестиции; огромни и несъразмерни например с Белград и Букурещ разходи за събиране на сметта; 8 млн. за общинската охранителна фирма "Егида" и жалки стотинки за храна на един ученик; нищожни средства за решаване проблема с кучатата; само 8 млн. за поддържане на пътната настилка; 2.8 млн. лева за озеленяване.

Липсва контрол от страна на мнозинството, всички са на софрата. Всички назначения в администрацията се извършват на квотен политически принцип. Така се разпределят най-важните административни постове в районните кметства (кмет, заместник -кметове, секретар, главен архитект). Това води до размиване на политическата отговорност за управлението и вкарване на разнородни политически интереси. Осигурен е медиен комфорт на управляващите общината чрез "услужливи" журналисти. Управителните тела на общинските фирми са раздути и служат за задоволяване на финансови интереси на политическите партии.

Отказ от грижи за хората. След като Софиянски е запушил очите и ушите на управляващи, "опозиция" и медии, няма никакви опоненти и затова не дължи грижи на столичани. Няма заинтересованост към осигуряваните или контролирани от общината обществени услуги - водоснабдяване и канализация, топлоснабдяване и топлоразпределение, сметоизвозване и сметопочистване, паркиране, транспортно обслужване, достъпност на средата, поддържането на паркове и зелени площи, общинските пазари.

Има пълно безразличие към ниското качество на административното обслужване. Законите за администрацията и за държавния служител не се прилагат. Няма устройствен правилник за дейността на администрацията, липсват правила за административно обслужване и структури за вътрешен контрол и отчет на изпълнението. Няма утвърдени правила за административното обслужване и не е въведена система за оценка на работата на общинските служители. София се е превърнала в своебразен град- държава, където не важи националното законодателство.

Въпреки своята програма за изборите в София СДС стана по унизителен начин част от този модел, мотото на който е - "всички доволни с изключение на софиянци". Затова София наистина ще стане Ватерло за СДС.

Но същото това нещо се предлага на България като "дясна" политическа коалиция. Така Софиянски и Надежда Михайлова разбират политиката. Към тях проявяват охота да се присъединят НДСВ и ДПС, които правят същото с държавата: "Всички, независимо дали са във властта или в опозиция, всички срещу гражданите."

Ние не приемаме това политическо статукво!

*Публикуваме текста с незначителни съкращения, заглавието е на Mediapool