МВР не успяло да разкрие само убийството на данъчния шеф през 2017 г.

МВР не е успяло да разкрие едно-единствено умишлено убийство през 2017 г. Става въпрос за показното покушение на шефа на спецзвеното в НАП "Фискален контрол" и бивш полицай Иво Стаменов, който бе прострелян посред бял ден на 18 декември м.г. на централната столична ул. "Дунав" и след това почина на 12 януари.

Това стана ясно от годишния отчет на силовото ведомство, представен във вторник пред медиите от ръководството му.

"Не бих казал, че няма напредък, просто към момента няма какво да споделим", лаконично заяви главният секретар на МВР Младен Маринов, помолен да коментира какво се случва с разследването на убийството, формулирано в края на м.г. от финансовия министър Владислав Горанов като "изстрел срещу държавата и държавността".

Стрелбата срещу Стаменов бе последвана от показния разстрел на близкия до ГЕРБ бизнсмен Петър Христов, който бе убит отново посред бял ден на 8 януари пред офиса му в столичния кв. "Манастирски ливади". Засега от МВР не разполагат със заподозрени и за това покушение.

Според статистиката убийствата през м.г. са се увеличили с 20% спрямо броя им през 2016 г. От общо 95 регистрирани са разкрити 94. Разкриваемостта отбелязва ръст от 14% спрямо 79 регистрирани и 67 разкрити покушения през 2016 г. Миналата година в София са станали 27 убийства, следват Плевен – с 11, Стара Загора – с 10 и Пловдив – с 9.

"Аз много пъти казвам, че това е едно от престъпленията, които няма как да бъдат скрити – винаги като има убийство има тяло или труп и това е, може би така, лакмус в това доколко е верна и статистиката, която даваме", поразмишлява на фона на оптимистичните цифри вътрешният министър Валентин Радев без да засяга въпроса защо МВР все така си остава неспособно да разкрива поръчкови разстрели.

Само преди няколко дни Евростат пък представи статистически данни за 2016 г., според които България се нарежда на четвърто място в ЕС по брой убийства на глава от населението. Пред страната ни бяха само трите балтийски страни – Литва, Латвия и Естония.

Допълнителните 100 млн. лв. стигат до служителите на 1 март

МВР шефът използва годишния си отчет, за да припомни, че отпуснатите от правителството допълнителни 100 млн. лв. за увеличение на заплатите в системата за първи път ще започнат да се разпределят към служителите на 1 март.

Оттогава всички работещи във вътрешното министерство ще получават средно с по около 81 лева отгоре на досегашните си възнаграждения. При някои от тях увеличението ще 14-15%, а при други ще достигне дори 20 на 100, в зависимост от заплатата, която са получавали досега, обясни Радев

Министърът не пропусна да припомни за пореден път, че управляващите вече обмислят ново 10-процентно увеличение догодина, както и след това – "колкото трябва и малко повече от инфлацията".

Предизборното обещание за нови 1000 полицаи вече е изпълнено

По отншение на предизборния приоритет на ГЕРБ да назначи поне 1000 нови униформени, които да се борят с битовата престъпност в селата и по-малките населени места, Валентин Радев отчете това обещание като окончателно изпълнено – част от новите мобилни групи, обикалящи селата в различни райони на страната, вече работят.

Към края на февруари новоназначените униформени в МВР са 1342-ма, от които 326 души в жандармерията, 198 – в Главна дирекция "Национална полиция" и 818 в СДВР и Областната дирекция на ведомството в София. В същото време системата са напуснали малко над 300 души.

"Очевидно ние сме направили това, което е възможно и сме го написали в текста в програмата и там пише: териториално разпределение на кадрови ресурс с цел увеличаване на униформения полицейски състав в малки и средно големи населени места чрез назначаване на поне 1000 униформени служители от полицията и жандармерията. Ето за този начин за увеличаване и разпределение на този ресурс е направено чрез тези мобилни групи – да имат присъствие те и там, където няма полиция или пък по някаква причина е обезселено и сме преместили (полицаите)", коментира Радев.

Уточни и, че въпросните мобилни групи обикалят селата без достъп до местна полиция, за да могат "гражданите да дават някакви сигнали, а те (мобилните групи) минават и нощно време, но те тогава не се виждат".

От думите на МВР шефа обаче стана ясно, че това нововъведение едва ли ще промени осезаемо криминогенната обстановка в страната предвид факта, че 74% от престъпленията се извършват в градовете, а едва 16% са – в селата.

"Всеки, който отиде в големия град, става невидим, буквално, и си мисли, че там може да прави, каквото не го е правил на село, защото всички го познават там – от учител, от даскал, от попа или там ако има военни или някакви други", отбеляза още Радев.

Кърджали, Смолян, Силистра и Пловдив – най-спокойни в страната

От обобщените данни на МВР става ясно още, че престъпността е демонстрирала известно активизиране през м.г. От около 103 000 през 2016 г., регистрираните престъпления са достигнали около 104 000 през 2017 г.

В топ 10 на градовете с най-много криминални прояви на глава от населението води Бургас, следван от София-град, Плевен, Варна, Враца, Видин и Перник. Най-малко престъпления пък са извършени през м.г. в Кърджали, Смолян, Силистра и Пловдив.

Като тревожна тенденция Валентин Радев посочи занижената възрастова граница – увеличават се малолетните и непълнолетните извършители на престъпления. Най-активни в масивите на МВР по традиция остават хората на между 18 и 30 години.

75% от домовите кражби и към 85% от телефонните измами са неразкрити

Вътрешният министър отчете и спад от 2% при разкриваемостта на грабежите спрямо 2016 г. на фона на данните, че през миналата година са регистрирани със 141 грабежа по-малко.

Със 7% по-малко са бгили кражбите през 2017 г. в сравнение с предходната година, като МВР наблюдава положителна тенденция и при домовите кражби, при които има спад от 19%. Така или иначе обаче, около 75% от тези престъпление остават неразкрити.

По този показател постиженията на МВР по линия на телефонните измами са по-лоши. През 2017 г. вътрешното министерство не е успяло да разкрие близо 85% от тези случаи. Все пак телефонните измами са намалели с 8% спрямо 2016 г. Кражбите на моторни превозни средства пък отбелязват спад от 27 на 100. По отношение на миграционния натиск върху границите ни, министър Радев отчете спад от 84%.

Той отбеляза като успех и съвместните действия на МВР, МОН и социалното министерство за връщане на деца, напуснали преждевременно образователната система. От средата на м.г. съвместните екипи бна трите ведомства посетили над 100 000 адреса, в резултат на което над 11 000 деца са били върнати в детските градини и училищата. Впоследствие обаче около 1500
отново са напуснали системата.

"Представете си – отиват една група или трима-четирима, обикновено с тях има полицай, социален работник, има и човек от образователната система – агитираме родителите, те се съгласяват, детето тръгва, ходи известно време и след това спира да ходи. И сега наново почваме да обикаляме тези адреси, но ще го правим докато трябва, защото този механизъм е много важен, за да не се "възпитават" престъпници. Те не отидат ли на училище – след малките класове, както ни убеждават професионалистите от Министерството на образованието, след това много лесно преминават в редиците на престъпниците", аргументира мотивите на управляващите Радев.