МВР с амбициозен план за контрол по границата и експулсиране на мними бежанци

Амбициозен план, предвиждащ тройно намаляване на броя на влизащите в България нелегални имигранти и тройно увеличаване на тези, които биват експулсирани обратно в родината си, представи в понеделник вътрешният министър Цветлин Йовчев.

Уточнявайки, че става въпрос за "проектозакон, който цялостно и обхватно да даде решение на проблема с имиграционния поток", той заяви, че няма да коментира публично финансовите му параметри, докато няма потвърждение от финансовия си колега Петър Чобанов.

Планът разписва 7 основни цели, необходимите ресурси, източници на средства, срокове и съответно отговорните за тяхното изпълнение. "Един такъв ясен план – той може да бъде действащ, а не на хартия", добави Йовчев.

Седемте цели са: намаляване на нелегалните имигранти; гарантиране на сигурността на българските граждани; сигурност и хуманни условия на живот в местата за временно настаняване на кандидатите за бежански статут; намаляване на броя на бежанците в България; самоиздръжка на тези, които вече са получили статут; осигуряване на допълнителни външни ресурси и ефективна комуникация с обществото.

Амбицията на управляващите е планът да бъде изпълнен до 6 месеца. Той обаче включва някои моменти, които могат да отнемат и доста повече време, като постигане на споразумение за реадмисия между ЕС и Турция (регламент за връщане на всички нелегални имигранти, идващи от тяхна територия – бел. ред.), както и изработване на обща европейска политика по въпросите на бежанците.

Една от първите мерки, които управляващите ще въведат, е броят на полицаите, охраняващи границата с южната ни съседка, да бъде увеличен с 1400 души. По думите на Йовчев това ще са служители на МВР, които на квотен принцип ще бъдат командировани в пограничните райони. Успоредно с това продължава строежът на 30-километрова ограда, който започна преди десетина дни.

Охрана на границата

Първата цел в плана включва, освен увеличаването на патрулите на МВР и довършването на оградата, подобряване на съществуващите и прокарване на нови черни пътища в пограничната зона.

Ще бъде засилено и наблюдението на морската ни граница, където от силовото ведомство предполагат, че ще се съсредоточи имиграционният поток, след като преминаването на сухопътната граница с Турция стане по-трудно. Освен това Йовчев обяви, че правителството ще опита да подобри взаимодействието си с турските власти – чрез политически диалог и сътрудничество с тамошните гранични власти.

Като пример за опитите на кабинета да активизира връзките си с правителството на Реджеп Тайип Ердоган вътрешният посочи пример отпреди десетина дни. Тогава той се обадил на турския си колега, за да му съобщи, че родните служби имат информация, че група от Афганистан, пребиваваща в квартал на Истанбул, се готви нелегално да премине на българска територия. Дали въпросната група е била установена и заловена, Йовчев не уточни.

Сигурност на българските граждани

Сред мерките, предвиждащи засилването на сигурността на българските граждани, са съществуващото и в момента "постоянно наблюдение на заплахите и рисковете", както и увеличаване на действията в тази посока, с които са ангажирани ДАНС, МВР, дирекция "Миграция" и граничната полиция.

Освен това службите ще увеличат мерките, които взимат за охрана на стратегически обекти на наша територия. Тук е предвидена и превенция на опасността от разпространяване на вирусни заболявания.

В районите, където има центрове за временно настаняване на бежанци, ще бъде засилена работата на полицията, като Цветлин Йовчев се ангажира там да бъдат провеждани "всекидневни операции". По думите му тази мярка не е инцидентна и не се обявява само заради нападението над 20-годишната Виктория Христова в нощта срещу събота в София.

Управляващите ще предложат на парламента да приеме и законови промени, които да позволят създаването на още лагери за нелегални имигранти от закрит тип (на практика затвори, които кандидатите за статут не могат да напускат – бел. ред.).

Планът на вътрешния министър предвижда още влизащите нелегално в България да бъдат разделяни на три основни типа – такива, които на отговарят на условията да получат закрила и трябва да бъдат експулсирани обратно; такива, които видимо трябва да получат бежански статут, и останалите, за които тази преценка ще отнеме повече време.

Към първата група спадат всички нелегални имигранти, идващи от "демократични страни" и отговарящи на термина "икономически имигранти". С други думи – повечето северноафриканци, които в момента по данни на МВР създават най-сериозни проблеми на полицията.

Втората група, в която влизат семействата с деца и почти всички сирийци, ще бъде насочвана към центровете за бежанци от открит тип. По тези случаи ще бъде разписано изискване към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да се произнася по молбите им в срок от 3 дни. В момента тази процедура отнема от няколко месеца до повече от година. Третият тип имигранти пък ще бъдат затваряни в лагерите от закрит тип, докато не стане ясно дали ще бъдат експулсирани обратно или ще получат закрила.

Хуманни условия на живот в лагерите

За постигането на тази цел правителството планира да ускори процедурите, по които действат полицейските служби по границата, както и да разшири правомощията на ДАБ, така че тя да може да обработва поне по 150 молби на нелегални имигранти дневно.

Ще се търсят и начини, по които настанените в бежанските лагери да получават адекватни количества храна и нормално здравно обслужване. В момента те не разполагат с осигурен храна в центровете, а получават само по 65 лева на месец, с които да си набавят освен храна, и медикаменти, санитарни материали, дрехи и обувки.

Като възможен вариант Йовчев посочи организирането на социални кухни, което по думите му "няма да изисква толкова много средства", тъй като ще се търси и съдействието на неправителствени организации.

Тази част от плана ще включва и ограничаване на движението на тези, които очакват решение от ДАБ – дали ще получат статут, или ще бъдат експулсирани принудително. Това ограничение обаче ще бъде по-скоро препоръчително, отколкото реално контролирано, стана ясно още от уточненията на министъра.

Намаляване на бежанците в България

Тази част от плана, обявен от Йовчев, изглежда най-имагинерна. Тя включва "активна политика за оказване на политически натиск върху страните, от които идват нелегалните имигранти", улесняване на принудителното извеждане на част от тях чрез дипломатически совалки, както и настояване от българските власти за изграждане на обща европейска политика по въпросите на бежанците.

Как и в какви срокове това би могло да бъде постигнато с ресурсите на ръководеното от Кристиан Вигенин външно министерство, вътрешният му колега не уточни в детайли.

Останалите три цели – интеграция на тези, които вече са получили бежански статут, осигуряване на допълнителни външни ресурси и ефективна комуникация с обществото, също бяха изредени от Йовчев без особени подробности.

Той уточни единствено, че по негова информация ЕК вече подготвя решение, с което да подпомогне усилията на България да се справи с имиграционната вълна от Турция с около 5.6 млн. евро.

Вътрешният министър обяви още, че в момента у нас има 8863 нелегални имигранти, като "много от тези лица са потърсили статут". 5199 са хората, които се намират във временни центрове за настаняване, 3564 пребивават на т.нар. външни адреси, а 692-ма с в полицейските арести.

Планът нямал нищо общо със заканите на Сидеров

"Няма никаква връзка", категорично заяви Йовчев в отговор на въпрос на Mediapool дали решението този кризисен план да бъде обявен точно в понеделник има общо със засилващите се заплахи от страна на лидера на "Атака" Волен Сидеров, че в България ще стане гражданска война, ако правителството продължава "антинародната си политика" и незабавно не затвори българо-турската граница.

Националистът организира последния си митинг по темата в неделя пред сградата на МВР. Поводът бе нападението над 20-годишната Виктория, за което е заподозрян неин връстник от Алжир. Успоредно с акцията на Сидеров преди ден в София се проведе организирано шествие на няколко други националистически организации, сред които ВМРО, Българският национален съюз и Национална гвардия.

По думите на Йовчев обаче "по този план се работи отдавна" и той е съобразен единствено със ситуацията, в която е поставена страната ни заради имиграционния поток. Той за пореден път осъди ксенофобските послания, отправяни от националистите. Отказа обаче да уточни дали е правил опити да убеждава "Атака" и ВМРО да преустановят действията си, насаждащи расова омраза сред българското население.