МВР ще може да ползва данни на операторите и за издирване на изчезнали лица

Компетентните органи да разполагат с възможност да ползват данните от предприятията, предоставящи обществени и електронни съобщителни мрежи, когато е налице обосновано предположение, че изчезнало лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление (убийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора). Това прие на първо четене парламентът в петък с промяна в Закона за електронните съобщения, внесена от Министерския съвет.

За предложението гласуваха 88 депутати, против бяха четирима, 13 се въздържаха.

Според действащата сега норма на закона предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, трябва да съхраняват за срок от 6 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Така извън приложното поле остава съхраняването и използването на данни с цел издирване на лица.

Приетата нова редакция на текста създава възможност да се ползват тези данни за целите на издирването, когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление. Тази промяна позволява на компетентните органи да използват в оперативно-издирвателната дейност възможностите на съвременната съобщителна техника и технологии, без да нарушават конституционно установените права на гражданите, се казва в мотивите към законопроекта.

Представянето на информацията, съдържаща се в справките от операторите, е необходимо за установяване и мястото на изчезване, лицата, с които е контактувал издирваният, лицата, които умишлено подават грешна или не информация по отношение на обстановката около изчезването, лицата съпричастни при изчезването и т.н.

Чрез данните компетентните органи получават информация за приблизителното местоположение на издирваното лице, за телефонните номера, които е набирало, за датата, часа и продължителността на проведените разговори.

Според Красимир Янков от "БСП лява България" това е първа стъпка към ограничаване на свободата на гражданите и дава възможност за полицейска злоупотреба.

Димитър Лазаров от ГЕРБ отговори, че в закона ясно е записано, че разрешението за достъп до данните се дава от съда. По думите му целта на промените е при издирване на лица да може да се установи последната им локация.

Петър Славов от Реформаторския блок заяви, че не му харесват новите текстове, защото могат да послужат и за користни цели. Той препоръча на колегите си да ги ревизират между двете четения на законопроекта.

Зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов подчерта, че искането на компетентните органи за достъп до данните трябва да е мотивирано, да съдържа правното основание, фактите и обстоятелствата, обосноваващи целта. Важен момент е, че право до този достъп се осъществява след разрешение на председателя на районния съд, обясни Ципов. Разпореждането на този достъп също трябва да е мотивирано, допълни той. По думите му искането за достъп до данни за издирването на лица ще става в случаите, когато за тези лица има постъпил сигнал. Въобще не трябва да се говори за полицейски произвол, след като става въпрос за мотивирано искане и мотивирано разрешение от съда, подчерта Ципов.