Ти си това, което четеш

Над половината висшисти работят нещо, за което не се иска диплома от университет

Най-добре платени са завършилите информатика в Софийския университет
Зорница Латева | 16:41 | 14 декември 2017 | 2 коментара

Повече от половината висшисти, завършили в последните 5 години, работят по специалности, за които не се иска диплома от университет. Най-добре платени са популярни направления като информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника, медицина, фармация. В класацията на високоплатените професии обаче влизат и специалности, за които по-трудно се намират кандидати, а и по някои от тях приетите са с нисък успех от средното образование.

В графата на не особено търсени от кандидат-студентите, но предпочитани от работодателите, са професиите, свързани с металургия и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, както и математика.

Това показва най-новото издание на рейтинговата система на висшите училища в страната, представено в четвъртък от Министерството на образованието и науката. Рейтингът е актуализиран от институт "Отворено общество" и "Сирма солюшънс". Той се използва при определяне на приема на студентите в университетите и от него зависи финансирането от бюджета за държавните висши училища. Той трябва да помага на кандидат-студентите да се ориентират по-добре в това кои специалности им дават добри възможности за реализация, след като завършат.

Като цяло реализацията на новозавършилите университет на пазара на труда през тази година се подобрява в сравнение с 2013 г. - средният доход се увеличава с около 50 лева за година до 1075 лева, безработицата - намалява от 3.38% до 2.91 на сто. Освен на държавната политика за подпомагане на приоритетни и търсени специалности чрез регулиране на приема в университетите, подобряването на индикаторите се дължи и на по-благоприятната  икономическата ситуация в страната през последните четири години, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той добави, че правителството ще продължи да свива приема в университетите. Освен това ще се намалява броят на студентите в професионални направления с нисък рейтинг. Така през следващата година ще бъде спряна т. нар. държавна поръчка за 15 професионални направления в няколко държавни университета. Става въпрос за обучение по икономика, администрация и държавно управление и туризъм. Сред висшите училища, които няма да получат пари за обучение по тези професии, са Шуменският, Бургаският университет "Асен Златаров" и Техническият университет в Габрово. Вълчев обаче не уточни кои са останалите висши училища в този списък.

Важно е какво учиш

Рейтингът показва, че има няколко специалности, при които реализацията на завършилите е добра, независимо в кой университет са учили. В тази група са професиите, свързани със здравеопазването, образованието и отбраната. При тях основен работодател е държавата. Безработицата клони към 0. Между 87% и 99% от завършилите работят по специалности, за които се изисква висше образование.

Доходите им са високи. Около 1400 лева е облагаемият доход на завършилите фармация и медицина. Дипломиралите се във военни специалности имат среден доход от над 1500 лева, а тези в обществено здраве - над 1600 лева.

Добрата реализация на висшистите от тези специалности не зависи толкова от това къде са учили. Така например оценките на медицинските университети в страната са много близки, а възпитаниците им си намират работа.

Важно е къде учиш

За най-високоплатената и търсена специалност - информатика и компютърни науки, обаче има значение и в кой точно университет е получено образованието. Същото важи и за инженерните специалности, както и за обучението по администрация и управление, природни науки, икономика.

Така например средният облагаем доход на всички висшисти с дипломи по специалности от професионалното направление информатика и компютърни науки е над 2200 лева (най-високият). Облагаемият доход на възпитаниците на Софийския университет "Св. Климент Охридски" обаче е близо 3500 лева на месец, а над 90% работят по професии, за които се иска висше образование.

В същото време облагаемият доход на завършилите висшето училище с най-ниска оценка на образованието по информатика - Шуменският университет, е 908 лева. Едва около една трета от тях работят нещо, за което се иска диплома от университет, само 12 на сто са заети по специалността си, а 13% в момента са продавачи. Около една трета от завършилите информатика в Югозападния университет работят по специалността си.

Високоплатени, но нежелани професии

Има и няколко специалности, които не са особено желани от студентите, но пък за сметка на това тези, които ги завършат, имат добри шансове за реализация. Става въпрос за обучението по математика, природни науки като физика и химия, както и металургия и проучване и добив на природни богатства. Математиката е на второ място в класацията на специалностите според месечния облагаем доход на завършилите - средно 1936 лева. В същото време не е от най-привлекателните специалности за кандидат-студентите.

Едно от обясненията за това е, че увеличението на студентите в сходни специалности като информатика, "изсмуква" от броя на студентите по математика. Освен това обучението по математика, химия или физика например се смята за трудно.

Другата причина за недостига на кандидати по тези търсени от работодателите специалности е, че от средните училища не излизат достатъчно младежи, които да имат добри познания по математика, за да продължат изучаването на такива специалности в университета, коментира министърът на образованието. Той призова родителите да насочват децата си към математическите и природните науки, за да имат по-добра реализация.

Сред високоплатените специалисти, според рейтинга на университети, са тези, завършили металургия и проучване и добив на полезни изкопаеми. Средният облагаем доход при тях е над 1600 лева. В същото време в тези специалности влизат кандидати със сравнително ниски дипломи от средното образование.

Приоритети

За да се реши проблемът с недостига на завършили химия и физически науки, от следващата година приемът на студенти държавна поръчка по тези направления ще е неограничен.  В момента това важи за информатиката, компютърните науки и математиката. От следващата учебна година към този списък ще се прибавят още материали и металознание, религия и теология. "Няма риск приемът по тях да експлодира", коментира Вълчев.

Той добави, че ще продължи свиването на държавната поръчка за обучение по администрация и управление и икономика. Тази политика се следва от няколко години, като в сравнение с 2013 г. броя на студентите в тези специалности е намалял съответно с 27% и 22%. Въпреки това по тях продължават да се обучават най-много студенти, въпреки че това води до свръхпредлагане на такива специалисти и до ниската им реализация на пазара на труда.

Още от България