Генерал Тошево гласува против добива на газ, но решението е на държавата

Малко над половината от избирателите в община Генерал Тошево участваха в местния референдум срещу добива на газ в района и близо 97% от тях отговориха положително на въпроса "Против ли сте община Генерал Тошево чрез Общинския съвет или кмета на общината да одобрява устройствени планове, определящи територии за проучване, добив, преработка на нефт, природен газ, твърди горива, минни отпадъци?".

Този изход от допитването не е изненадващ, като се има предвид мощната офанзива на местни зърнопроизводители, подкрепяни от кмета на общината и от политици срещу проекта на "Русгеоком БГ", чийто индиректен собственик са собственикът на "Овергаз инк" Сашо Дончев и семейството му. Месеци наред сред хората се пускаха слухове, че планът бил всъщност за добив на шистов газ, което в България е забранено, както и че проектът ще се отрази негативно на околната среда въпреки положителното становище на регионалната екоинспекция за доклада по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Находището "Спасово" е част от открити в блок "Добрич" залежи на природен газ, които според предварителни данни са 1 млрд. кубични метра.

Фирмата "Русгеоком БГ", която е проучила терена и има договор с държавата за разработката му, обаче няма да се откаже от инвестиционните си намерения, съобщиха от компанията пред Meidapool в понеделник, ден след референдума.

Екоминистерството пък в лицето на РИОСВ във Варна ще завърши процедурата по разглеждането на ОВОС на планираните сондажи, покрай която всъщност се разгоряха протестите. РИОСВ-Варна стопира временно одобрението или отхвърлянето на доклада по ОВОС до получаването на допълнителни становища за въздействието върху водите, природата и здравето на хората на газовия добив край Генерал Тошево от осем институции. Когато се изпратят исканите мнения, екоинспекцията ще се произнесе.

Реално в проведения в неделя местен референдум, 52% от жителите на общината позволиха на кмета и общинския съвет да не одобрява необходимата документация за изграждането на сондажите.

Топката е в държавата, а не в общината

В действителност обаче референдумът няма никаква юридическа стойност пред централната власт, която е собственик на подземните богатства, дава разрешенията за добива им и сключва договорите с фирмите, които си плащат за правото да ползват залежите, а половината от тези приходи отиват в общината, на чиято територия е находището.

Предвид формулировката на въпроса, за изпълнението на решенията на референдума стават отговорни кметът и общинският съвет на Генерал Тошево.

Общината, която е инициатор на допитването, обяви, че ще внесе резултатите му в Централната избирателна комисия, но не е ясно какво се цели с този ход.

Кметът плаши Бойко Борисов с още протести

Кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров обяви, че ще иска среща с министър-председателя Бойко Борисов, за да се вземе под внимание резултатът от допитването при решаването дали да се разреши 35-годишна концесия за добива на природен газ.

Ако държавата неглижира мнението на жителите на Генерал Тошево, протестите ще продължат, закани се той.

Странната формулировка на допитването

Мнението на хората обаче не е дадено по въпрос, свързан с конкретния проект на фирмата "Русгеоком БГ", а принципно за определянето на планове за проекти за добив и преработка на нефт, газ, твърди горива и дори минни отпадъци. Референдумът в Генерал Тошево повтаря сценария на този за златодобива в Трън, когато през юни 2017 г. гражданите отговориха положително на въпроса "Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?" Формулировката на въпроса отиде на съд.

Не е изключено допитването в Генерал Тошево също да акостира в съда заради формулировката на въпроса, но на този етап от "Русгеоком" обявиха единствено, че не се отказват от намерението си да добиват природен газ от находището, тъй като имат договор за това с Министерството на енергетиката и фирмата е инвестирала значителни средства в проучването и търсенето на енергийни суровини в региона.

"Русгеоком" е собственост на "Ди Ди Мениджмънт", в чието управление е собственикът на "Овергаз" Сашо Дончев. Фирмата е извършила проучвания в блока "Добрич" и в началото на 2014 г. започва процедура по регистриране на търговско откритие на природен газ, на чиято основа да започне добива му. Именно разработеният инвестиционен проект за разполагане на сондажите е в процедура по одобрение на ОВОС от варненската екоинспекция, породила гражданските протести.

Инвеститорът не се отказва

"Ще довършим процедурата за ОВОС, нямаме намерение да се отказваме от добива на природен газ – това е проект в полза на общината и икономиката на страната", заявиха от "Русгеоком".

Евентуалният концесионен договор за добива трябва да бъде подписан от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която преди месец обяви, че забраната върху добив на газ в Добруджа не е в интерес на страната

"Един от основните приоритети на нашето правителство е да работим за това да се диверсифицират източниците за доставка на природен газ. Когато технологията е абсолютно безопасна и не са налице никакви законови пречки, аз мисля, че подобно решение е много смело и то трябва да бъде плод на много сериозен анализ. Защото това означава по никакъв начин, ако България има определени запаси от газ, те да не бъдат използвани в интерес на българския бизнес и българските граждани", коментира тогава министър Петкова.

Референдумът срещу добива на газ край Генерал Тошево може да се разглежда като втората атака срещу опитите страната ни да намали зависимостта си от руския внос на синьо гориво.

Първата приключи в полза на руската зависимост, след като в началото на 2012 г. правителството на ГЕРБ наложи мораториум върху технологиите за добив на шистов газ заради протести срещу намеренията на американската компания "Шеврон" да проучва потенциално находище край Нови пазар.

Неясно накъде след референдума...

Самите организации, подкрепили допитването в Генерал Тошево, признават, че Законът за референдумите не дава пределна яснота за случващото се след местните референдуми, признават от сдружение "Насърчаване на гражданската инициатива". Неговата представителка Даниела Божинова смята, че законът има нужда от поправки заради многото неясности, включително за броя на хората, които имат право да свикат местни референдуми.

"За съжаление, отново стигаме до неяснотите на закона, като започнете дори с броя на хората, които могат да свикат местен референдум. Този закон просто трябва да бъде демократизиран, пояснен, попълнен, така че да има правна яснота, да има по-малко съдебни дела. Ние атакуваме конкретния текст, член 23, алинея 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който изисква тази избирателна активност на национални референдуми да повтаря в брой, номинален брой избиратели, активността на предишни парламентарни избори, което за нас е съвсем отявлено противоконституционно изискване", коментира Божинова пред БНР в понеделник.

"Ние сме представили нашите правни аргументи в 8 страници. Надяваме се да получим отклик от омбудсмана. 18 души сме – инициатори на национални и местни референдуми, групата, която стартирахме това действие", допълни тя.

Божинова изтъкна, че огромната част от местните референдуми в страната се провеждат заради конкретни екологични заплахи. Голяма част обаче биват оспорени в съда.