Най-накрая парламентът е напът да въведе санкции за научното плагиатство

Учени, които израстват с плагиатство, ще могат да бъдат санкционирани. Това предвиждат промени в Закона за развитието на академичния състав, приети на второ четене от парламентарната комисия по образование и наука. За такива нарушения занапред се предвижда отнемане на научната степен и освобождаване от съответната длъжност.

Санкции ще има и за университетите и научните институции, които допускат такива нарушения. При системни проблеми, свързани с плагиатство, използване на неистински или манипулирани данни в научните трудове, както и конфликт на интереси при присъждане на научни степени, висшите училища или научни организации може да останат без програмна акредитация за съответната докторска програма.

В момента наказания за плагиатство няма. Министерството на образованието и науката няма механизъм да се намесва в такива случаи дори и да е доказало, че става въпрос за кражба на чужд труд. Единственият вариант е човекът, чиито труд е преписан, да потърси правата си.

Слабостите на сегашното законодателство се видяха на практика при казуса с ректора на Техническия университет във Варна Росен Василев. През септември той защити преписана докторска дисертация за научна степен "доктор на науките" в собствения си университет, въпреки че министерството на образованието доказа нарушението и препоръча процедурата да бъде спряна. https://www.mediapool.bg/rektor-neglizhira-mon-i-zashtiti-prepisana-doktorska-disertatsiya-news269015.html

Измененията в закона предвиждат още да се сложи известен ред в присъждането на степени и назначаването на научни длъжности. В момента всеки университет може по свои собствени правила да "произвежда" доценти и професори. Предвижда се в бъдеще кандидатите за академично израстване да отговарят на определени минимални изисквания. Те ще се определят допълнително в правилника за прилагане на закона. От изказвания на зам.-министъра на образованието Петър Николов става ясно, че те вече са разработени, но не са представени публично.

Проверки

Промените в закона предвиждат за случаите на нарушения в процедурите за научни степени и длъжности да се сезира министърът на образованието и науката. Това ще става и при съмнения за плагиатство, използване на недостоверни данни, както и за конфликт на интереси на членовете на научните журита. Допустимостта на сигналите ще се преценява от комисия, в която задължително трябва да има юрист.

Ако тя реши, че е нужна допълнителна проверка, случаят ще се препраща към бъдещата Комисия по академична етика към министъра на образованието. Етичната комисия ще е нов орган. Ще се състои от петима души - един юрист и четирима представители на четирите научни направления.

Ако съмненията за нарушения се докажат от етичната комисия, министърът ще може да спира съответната процедура за научна степен или длъжност до премахване на нередностите.

Етичната комисия ще може да се произнася и по вече приключили процедури за научни степени и длъжности. За целта трябва да бъде подадена жалба от засегнато лице.

Санкции

При установени нарушения присъдените степени трябва да бъдат отнети. Асистентите, доцентите и професорите, назначени след доказани нередности, трябва да бъдат освободени.

Санкции ще има и за научните институции. При системни нарушения, т. е. повече от три установени, те може да останат без програмна акредитация за съответната докторска програма. Тъй като програмните акредитации са за определен период, те ще биват отнемани до изтичането на срока, за който са дадени. В това време съответното висше училище или научна институция няма да има право да обучава по тази програма.

В окончателния вариант на измененията наказанията за университетите бяха смекчени след настояване на ректорите те да са равнопоставени със санкциите за Българската академия на науките. Първоначално се предвиждаше при системни нарушения да се предлага отнемане на институционалната акредитация на съответния университет, което означава, че той може да спре да обучава студенти https://www.mediapool.bg/deputati-vadyat-ot-naftalina-merkite-sreshtu-profesorite-na-kilogram-i-plagiatstvoto-news265640.html.

Между първо и второ четене беше предложено санкцията да е отнемане на програмната акредитация, но не само за докторските, а и за бакалавърските и магистърските програми. В крайна сметка комисията реши тя да засяга само докторските програми с мотива, че така висшите училища са равнопоставени с Българската академия на науките, която не обучава бакалаври и магистри.

Минимални изисквания

Промените предвиждат кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности главен асистент, доцент и професор да отговорят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската, художественотворческата или спортната им дейност.

Минималните национални изисквания включват наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература (брой авторски монографии, брой статии в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати в реферирани и индексирани издания от други автори на статиите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти) и показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност (брой защитени под негово ръководство дисертации за придобиване на образователната и научна степен “доктор", брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в България и чужбина, включително електронни учебници и др.).

За всеки показател ще се дават точки и само кандидат, получил не по-малко от минималния брой точки за съответната научна област или професионално направление и за съответната научна степен и академична длъжност, ще може да се явява на конкурси. Минималният брой точки и редът за изчисляването им ще се определят допълнително в правилника за прилагане на закона.

Предвижда се висшите училища и научните организации да могат да определят допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности.

Сага

Промените в Закона за развитието на академичния състав срещнаха сериозна съпротива от страна на висшите училища и научните институции. Това забави приемането им на второ четене с почти 6 месеца. На първо гласуване законопроектът мина през парламента през лятото, а срокът за предложения между първо и второ четене изтече в началото на септември миналата година. Оттогава законопроектът отлежаваше.

През февруари голяма част от текстовете са гласувани на изнесено заседание на парламентарната комисия във Велинград, на което не са присъствали медии. За резултатите от него може да се съди по дългия над 200 страници протокол. В сряда бяха приети само текстовете, които депутатите не са успели да "изчистят" на изнесеното си заседание.