Намаляват страховете на българите за икономическата ситуация

Притесненията на българите от икономическата ситуацията и безработицата в страната намаляват, но страховете им от бежанци и от терористи нарастват, сочи проучване на Евробарометър за обществените нагласи в ЕС, проведено в периода 8-17 ноември 2014 г. и обявено в неделя.

Опасенията на българските граждани от имиграцията бележат значителен ръст от пролетта на 2014 г. насам (от 28% на 35%). България е на трето място в Европейския съюз по дял от населението, което посочва имиграцията като основен проблем пред ЕС – с по-високи стойности от България са единствено Малта (46%) и Германия (37%). Възможното обяснение за повишената загриженост от имиграцията у нас е притока на бежанци от Сирия и Близкия изток, за които именно България е една от основните входни точки в Европейския съюз, смятат анализаторите.

Вторият основен проблем на ЕС според българското обществено мнение е икономическата ситуация (посочена от 27% от запитаните). Спрямо пролетта на 2014 г. обаче притесненията от икономическата ситуация са намалели със седем пункта.

За сметка на намаляващите притеснения от икономическата ситуация като основен проблем пред Европейския съюз, сравнено с пролетта на 2014 г., Евробарометър регистрира ръст в загрижеността и на българи (+10 процентни пункта)     и на европейци като цяло (+5 процентни пункта) по отношение на тероризма. Степента на загриженост на българите е по-висока от средното за ЕС - 18% споменавания сред българските граждани спрямо 11% за целия ЕС.

Трайно 92% от българите смятат положението у нас за лошо

Българското общество традиционно е настроено по-скоро песимистично що се касае до оценките и прогнозите за положението на страната ни, особено по отношение на икономическата ситуация. Преобладаващото мнозинство от българите (92%) оценяват настоящето положение на икономиката в страната като лошо - стойност по-висока от средноевропейската с почти 30 процентни пункта и практически непроменена от няколко години насам.

Очакванията за краткосрочното развитие на икономическата ситуация в страната са също преобладаващо песимистични – 40% очакват за запазване на сегашното състояние (което според мнозинството е лошо), а малко под една трета (30%) очакват по-нататъшно влошаване.

Проучването отчита ръст от 4 процентни пункта в положителните нагласи за икономиката на България, но и с 6 процентни пункта се увеличават негативните нагласи. За сметка на това спадат очакващите запазване на ситуацията без промяна (-7 пункта). Това означава, че българите очакват динамично развитие на икономиката в следващите дванадесет месеца. На общоевропейско ниво, песимистичните очаквания за икономиките на отделните страни бележат ръст (от 23% през пролетта на 2014 на 28% в настоящото издание на проучването.

Най-оптимистично настроени за икономическата ситуация в България са представителите на възрастовата група 15-24 г. (26% очакващи подобрение в икономическата ситуация спрямо 18% сред всички), учащите (29%) и българите с висше образование (23%).

Спадат притесненията от безработицата

Макар и споделени от почти половината от българското население, притесненията свързани с безработицата като основен проблем пред страната регистрират значителен спад в сравнение с пролетта на 2014. Днес процентът от българите посочващи безработицата като основен проблем пред България е с пет пункта по-нисък от измереното само преди няколко месеца (54%). Тази тенденция е видима и в общоевропейски контекст – европейците посочили безработицата като основен проблем пред отделните страни-членки намаляват с три пункта в сравнение с предишното издание на изследването Евробарометър.

Най-високи дялове на песимистичните очаквания се отчитат сред българите на възраст 55-64 години (39% очакващи влошаване на ситуацията спрямо 30% сред всички).

Оставаме първи по положителна представа за ЕС

Над половината (51%) от населението на страната над 15-годишна възраст споделя положителна представа за Европейския съюз, което с над десет процентни пункта над средно измереното за всички страни-членки (39%). България е на първо място сред 28-те членки по дял от населението, което споделя напълно положителна представа за Европейския съюз. 14% от българските граждани имат изцяло позитивно мнение за Съюза, докато средното измерено за всички 28 страни-членки е 4%.

Преобладаващо положителната представа на българските граждани за Европейския съюз е видима сред почти всички социално-демографски подгрупи. Изключение правят единствено хората на възраст над 55 години и тези с образование по-ниско от основното. Сред възрастовата група над 55 г, дяловете на положително настроените и тези с неутрална представа за ЕС са изравнени – по 36%. Сред българите с основно и по-ниско образование, делът на неутралните мнения (42%) надвишава дела на положителните оценки (24%).

Като цяло, мненията на българските граждани за ЕС остават без значима промяна спрямо пролетта на 2014 г. (Стандартен Евробарометър 81), а нагласите на общоевропейско равнище бележат слабо подобрение спрямо първата половина на 2014 г. – делът на имащите положителна представа за ЕС в 28-те страни-членки расте от 35% на 39%.

България заема третото място сред всички 28 страни-членки по дял на положителните оценки за развитието на нещата в Европейския съюз. По-големи оптимисти са единствено гражданите на Румъния (55%) и Литва (50%).

Сравнено със средностатистическото мнение на ниво ЕС28, делът на оптимистите в България е двойно по-висок от средното измерено за всички страни-членки (25%), а песимистите у нас са почти четири пъти по-малко от средното за Европа (11% спрямо 39%).

За разлика от мненията на европейците като цяло, мненията на българите стават малко по-положителни – през есента на 2014 регистрираме най-високия дял на оптимистите от пролетта на 2013 насам. Най-висок дял на оценките "нещата се развиват в правилната посока“ регистрираме сред българите на възраст 15-24 години – 66%.

Оптимисти за ЕС, но не и за нещата у нас

Оптимизмът на българите по отношение на развитието на нещата в ЕС не се прехвърля в оптимизъм по отношение на нещата в страната. Мненията на българите относно развитието на ситуацията в страната са противоположни на мненията им за развитието на нещата в ЕС. Над половината (56%) от българското население е на мнение, че нещата в страната НЕ се развиват в правилната посока, докато оптимистите са едва 17%. Процентът на оптимистите е с около десет процентни пункта по-нисък от средноевропейските нива (26%). Мненията на българите за развитието на нещата в страната се запазват без значителна промяна от пролетта на 2013 г. насам, докато на ниво ЕС28 регистрираме спад в дела на песимистите, в сравнение с есента на 2013 г.

Най-голям дял от българите (52%) свързват Европейския съюз с възможността за пътуване, работа и живот във всяка от другите страни-членки. По този аспект, българите и европейците като цяло са на едно мнение – свободата за живот, работа и образование в друга европейска държава е най-честата асоциация с ЕС на жителите на всички страни-членки като цяло. Около една четвърт от българите (а и европейските граждани като цяло) смятат, че Европейският съюз допринася за съществуването на разнообразие от култури.

Едва 12% от българските граждани свързват Европейския съюз с бюрокрация, докато това мнение споделят над два пъти по-висок дял от жителите на ЕС28 – 26%. Един от десет българи е на мнение, че Европейският съюз означава пилеене на пари, а на ниво ЕС28 съгласните с това твърдение са една четвърт.

Младите свързват ЕС с възможностите за пътуване и учене

Социално-демографските групи от българското общество, които в най-голяма степен свързват Европейския съюз със свободата за пътуване, работа и учене са тези, които в най-голяма степен биха могли да се възползват от нея – хората на възраст 15-24 г., все още учащите (над 70% асоциации спрямо 52% сред всички останали).

Икономическият просперитет е значително по-често споменаван от самонаетите (28% спрямо 18% на обща база) и българите на ръководни длъжности в професионалната йерархия (26%).
Относително по-високо съгласие с тестваните негативни асоциации с Европейския съюз (бюрокрация, пилеене на пари, безработица, по-висока престъпност) регистрираме сред традиционно по-скептичните към Общността групи от българското общество – хората на възраст над 55 години и българите в затруднено финансово положение (изпитващите трудности в плащането на сметките през почти цялото време).

Що се отнася до общественото мнение в България, преобладаващото мнозинство (84%) от българските граждани намират свободата за живот и работа навсякъде в рамките на Съюза за нещо добро. Едва 1-2% са на противоположното мнение. С тези нагласи, България заема едно от челните места (трето по оценки за правото на живот и шесто по оценки за правото на работа) сред всички страни-членки по положителна оценка за възможностите, които Европейският съюз предлага на гражданите си за реализация в различни от родната страна. С по-позитивни мнения от българите по тези въпроси са испанците (88% смятащи, че свободата за работа и живот е нещо добро) и литовците (87-90% положителни оценки съответно за правото на живот и на работа навсякъде в ЕС).

Най-младите и активни българи (15-24 г., учащите) са най-силно подкрепящите правото на живот и работа в ЕС, а най-висок процент неуверени дали това право е добро или лошо отчитаме сред поколението над 65-годишна възраст (19% неуверени, но и 73% смятащи, че свободата за живот в други страни-членки е нещо добро).