Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Напускането на Великобритания ще направи ЕС по-малко либерален, по-малко атлантически

0 коментара
Напускането на Великобритания ще направи ЕС по-малко либерален, по-малко атлантически

Европейски съюз без Великобритания ще бъде финансово по-беден, по-малко икономически либерален и в по-малка степен свободно търгуващ, по-малко атлантически и по-слабо отворен към бъдещо разширяване.

Гласуване за напускане на 28-членния ЕС в референдума на 23 юни не само ще нанесе тежък удар върху вярата на съюза в себе си и върху международните му позиции, лишавайки го от втората най-голяма икономика в него и една от двете главни военни сили. То също така ще пробие дупка в общия бюджет на ЕС и ще наклони баланса от открита, конкурентна икономика, каквато желаят Холандия, Швеция, Ирландия и централноевропейските страни, към протекционизъм и по-строга регулация.

Дори заклети европейски федералисти признават, че Великобритания има значителен принос в отварянето на вътрешния пазар на общността, в налагането на ориентирана навън външна политика и в утвърждаването на обща прагматична, основана на опита административна култура.

"Ние ще загубим присъщи на Великобритания ключови ценности - нейната глобална геополитическа визия, здравия ѝ икономически усет, финансовото и юридическото ѝ ноу-хау", каза Силви Гулар, френска депутатка в Европейския парламент от центристката група на либералните демократи АЛДЕ.

Радетелите за по-дълбоко интегриран политически съюз, центриран около еврозоната с 19 страни членки, не биха имали причина да се радват, защото евроскептиците и на други места биха получили стимул да настояват за техни собствени предоговаряния (за условията за членство) и за референдуми.

"Истинската опасност не е свързана с оставането или не в ЕС (на Великобритания), а вот за напускане, който може да даде тласък на разпадането на целия Европейски съюз", каза бившият белгийски премиер Ги Верхофстад. Убеден федералист, той бе представител на Европейския парламент в преговорите между британския премиер Дейвид Камерън и другите лидери на ЕС през февруари, които приключиха със споразумение Великобритания да бъде изключена от поставената в договора за ЕС цел за "все по-тесен съюз".

"Брекзит ще породи разговори за дезинтеграция, а не за интеграция на ЕС", се казва в изследване на базирания в Лондон Център за европейска реформа.

Вярно е, че голяма част от времето и енергията на ЕС през следващите две или повече години ще бъде погълнато от препирни около условията за изтеглянето и бъдещите отношения на Обединеното кралство с блока. Отделно от това историческата френско-германска ос в ЕС изглежда твърде слаба за постигане на съгласие за каквото и да е силно укрепване на еврозоната, поне не преди следващите избори в двете страни през 2017 г.

"Не смятам, че Европа може да се трансформира и да направи смел скок към интеграция при сегашния състав от политически актьори. Може би при техните наследници", каза Гулар.

Непопулярният френски президент Франсоа Оланд е в последната година от мандата си, а германският канцлер Ангела Меркел е с вързани ръце поради вътрешната съпротива срещу наплива на бежанци и срещу поемането на повече рискове, свързани с южните страни от еврозоната.

Силова динамика

Силовата динамика на европейското лидерство ще се промени, ако Великобритания напусне. Германия ще загуби една противотежест на застъпваната от Франция политика на по-голяма намеса на държавата в икономиката. Франция ще загуби главния си партньор за военни мисии на ЕС в Африка и на други места. Европа може да се окаже по-малко склонна да се противопоставя на Русия или да действа в по-тясна връзка със САЩ.

ЕС ще остане разделен на мнозинство от страни, приели общата валута - еврото, и на малцинство, които още не са се присъединили към еврозоната или желаят да останат извън нея. Но тези страни без еврото - Швеция, Полша, Чехия, Унгария, България, Румъния и Хърватия - ще имат по-слабо влияние без присъствието на Великобритания като главен финансов център извън зоната на единната валута.

Според Гюнтрам Волф - германски икономист, оглавяващ икономическия мозъчен тръст "Брюгел" в Брюксел, политическата върхушка в Берлин е в паника заради това, че "ние оставаме сами с всички тези склонни към разходи средиземноморски страни с нагласа за преразпределяне. Ще трябва да им плащаме и да се отклоняваме от една либерална, пропазарна политика и от стремежа си към създаване на свободна трансатлантическа търговска и инвестиционна зона. Това е големият проблем."

Обединеното кралство е третият най-голям вносител (в бюджета на ЕС) след Германия и Франция, плащайки 9,23 млрд. евро годишно повече, отколкото е получавало в периода 2010-2014 г., по данни на Европейската комисия. Лондон ще продължи да плаща вноски поне още две години до окончателното си излизане от ЕС.

Приятелите на Великобритания в ЕС ще загубят мощен съюзник по такива въпроси като запазването на свободната и безпрепятствена конкуренция, ограничаването на държавната помощ за индустрията, съпротивата срещу данъчната хармонизация, опозицията срещу бариерите в търговията с Китай и другите нововъзникващи пазарни икономики. Ще изчезне един хъб на финансирани от ЕС изследвания и иновации.

"Боя се, че без британците ще имаме една по-слабо отворена, по-малко либерална Европа. Това ще ни затрудни да печелим икономическите спорове", каза шведски дипломат.

Лондон бе най-големият поддръжник на разширяването на ЕС на изток, довело до приемането на 12 предимно бивши комунистически страни през 2004 и 2007 г., предприето поне отчасти с убеждението, че един разширен ЕС ще забави централизацията му.

Никоя друга страна не се е борила по-упорито за амбициозни договори за свободна търговия със САЩ, Канада, Япония и другите големи икономики. Без енергичната британска подкрепа Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), за което в момента преговарят Брюксел и Вашингтон, е по-малко вероятно да се сбъдне. Германските и австрийските избиратели са резервирани заради опасения, свързани с опазването на личните данни и частните арбитражни съдилища, докато французите са притеснени заради т. нар. "храни на Франкенщайн" - третирано с хормони телешко месо, обработени с хлорна вода пилета и генетично модифицирани селскостопански продукти.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.