Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Нашествениците шипобузест рак и китайски поспаланко заплашват български видове

1 коментар
Българските раци са застрашени от шипобузия американец

Шипобузест рак, черно дънно сомче и китайски поспаланко – зад тези интересни и симпатично звучащи названия всъщност се крият появили се на българска територия завоеватели на екосистеми, Трите инвазивни чужди вида са открити у нас от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ – БАН), които са натоварени със задачата да контролират нашествениците на нетипични за нашата страна видове.

Техните проучвания са финансирани с 800 хил. евро от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. като работата им ще продължи до април 2017 г.

Американският шипобузест рак (Spiny-cheek crayfish, лат. Orconectes limosus) е абсолютно нов вид за България, затова и името му на български все още не е официално, посочва Теодора Тричкова от ИБЕИ – БАН, която е ръководител на проекта. Видът, който произлиза от Северна Америка, у нас е навлязъл през  река Дунав от Сърбия, където е дошъл от Централна Европа.

Тревожното при този вид е, че  е преносител на опасно заболяване по местните европейски видове прави раци, т. нар. "рача чума”, която всъщност представлява гъбична зараза. Американският "гостенин” носи спори на заразата, но има изграден имунитет към нея и за него тя не представлява опасност. Българските раци обаче не познават тази зараза и за тях тя е пагубна, обяснява Тричкова. А и трите вида прави раци – езерния, речния и поточния, населяващи територията на страната ни, са застрашени видове. Ето защо локализирането, а в последствие и предприемането на мерки за контрол на разпространението на инвазивния вид рак, са изключително важни, посочват от Министерството на околната среда и водите.

Предполага се, че заселването” на шипобузестия рак тук е станало най-много преди една или две години. За първи път е намерен при стартирането на проекта в средата на миналата 2015 г. в река Тополовец близо до Видин, по-късно и в още два притока на р. Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и  да се разпространява бързо нагоре по течението на реките.

Ето защо в момента учените от БАН, съвместно с екоминистерството, подготвят мерки, с които ще се спре разпространението навътре в страната.

В рамките на проучванията по проекта експертите установяват нови находища на още два инвазивни чужди вида.

Черното дънно сомче (Black bullhead, лат. Ameiurus melas) произлиза от Централна и Северна Америка. Намерен е за първи път на територията на резерват Сребърна  през 2013 г., а наскоро учените от БАН са го открили и в няколко язовирa в страната. Американското сомче става масово и измества всички други риби, защото няма естествени врагове в нашите географки ширини, обяснява Милчо Тодоров от ИБЕИ – БАН. Заради острите шипове около устата му и на гръбната перка, по-големите хищни риби и птиците не го ядат. Освен това нараства и се размножава по-бързо от местните видове риби, явява се конкурент по отношение на храната им и унищожава техния хайвер и така малко по малко ги измества и завладява техните местообитания.

Нови находища и на друг инвазивен чужд вид със симпатичното име китайски поспаланко или ротан (Chinese/ Amur sleeper, лат. Perccottus glenii) са открити в езера, канали и блата около р. Дунав в рамките на проучванията по проекта. За първи път видът е установен на територията на България още през 2005 г. в р. Дунав, но сега експертите са го открили и във вътрешни водоеми. Дребната рибка също е известна със своята устойчивост и способността си да превзема нови територии, като конкурира и измества някои видове от местната фауна.

Основните пътища на разпространение на инвазивните чужди видове са свързани с  човешката дейност, обясняват учените от ИБЕИ – БАН. Уточняват, че водните видове навлизат по р. Дунав, но хората, най-често несъзнателно, ги пренасят във вътрешните водоеми. Дават пример със зарибяванията в язовирите, дадени под аренда, където често арендаторите решават да внесат някой вид за атракция. Акваристите също внасят инвазивни чужди видове, които, отглеждани в аквариум не представляват заплаха. Но често хората, които ги отглеждат, водени от милосърдие, решават да ги пуснат в някой водоем и така не разбират, че създават сериозен проблем за местните видове и екосистемите като цяло.

Предстои да се изработи атлас за инвазивните чужди видове от европейско значение, който ще е предназначен за работещите в отговорните институции като например Регионалните инспекции по околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Басейновите дирекции. С помощта на атласа експертите ще могат да разпознават тези чужди видове и да вземат необходимите мерки.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. marij
    #1

    Е това е глобализация - само че кроворазбрана. Тъпи, прости, като полицая от Първорайонно в София, уж човеци, без да се съобразяват с екосистемите разпростаняват всякакви животинки и растения. Така ще се донесе и някоя чума от космоса с политикокероктността на политиците!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.