НАТО обръща поглед на Изток

Поредната среща на върха на НАТО бе открита в петък в Варшава. В този факт има определена историческа ирония – точно на името на полската столица, която сега е сред най-активните членове на отбранителния съюз, бе кръстен Варшавският договор, създаден от Съветския съюз през 1955 г. и обединяващ всички страни от т.нар. социалистически лагер, отбелязва Би Би си.

Сега напрежението между Атлантическия съюз и Москва отново расте, както в годините на Студената война. От гледна точка на НАТО, анексирането на Крим и участието на руски войски в конфликта в Източна Украйна напълно промениха стратегическата ситуация в Европа.

Полша се намира на фронтовата линия на това противопоставяне. Затова и не е изненада, че централната тема на срещата ще е как да се реагира на заплахата от Русия.

Опасенията са преди всичко от "хибридна война"

Какъв вид заплаха е това? Отговорът е сложен. В наши дни малцина очакват руски танкове внезапно да поемат на запад. Опасенията са от т.нар. "хибридна криза", която е една идея по-безопасна от пълномащабна война.

Типичен сценарий за хибридна война е инфилтрирането на руски специални части в една от балтийските държави членки на НАТО – например Естония, където има значително рускоезично малцинство. Сред това население избухват вълнения. Вълненията прерастват в сблъсъци и насилие. Появяват се убити от рускоезичното малцинство. Така една сутрин НАТО се събужда в руски "мироопазващи" сили, които са завзели град като Нарва, близо до руската граница, за да "защитят" местното население. Какво прави тогава НАТО?

Военни експерти смятат, че за балтийските държави ще е почти невъзможно да се защитят от атака на руските сили за бързо реагиране.

Затова целта на срещата във Варшава е да се опита да убеди руснаците, че НАТО възприема твърде сериозно новите заплахи и че проблемите на колективната сигурност отново са във фокуса на вниманието, след като години наред Атлантическият алианс бе зает с операции извън "зоната" си, както в Афганистан и пр.

Новите задачи изискват повече пари и засилване на военното присъствие.

На срещата в Уелс преди две години НАТО реши каква да е първоначалната реакция на пакта в отговор на агресивните действия на Русия в Източна Украйна: разширяване на силите за бързо реагиране на НАТО, увеличаване на мащабите и броя на военните учения.

От тогава САЩ започнаха да разполагат нови допълнителни контингенти войски и бойна техника в Европа. Много страни от НАТО започнаха бавно да повишават совите разходи за отбрана.

Варшавската среща трябва да приеме следващи решения в тази посока. Едно от тях е разполагането на четири многонационални батальона в Полша и три в балтийските държави. Това трябва да стане в началото на 2017 г.

Тези подразделения ще бъдат ръководени от командващи от Великобритания, САЩ, Германия и Канада. Общата им численост е 3 хил. военнослужещи. Разполагането им в Полша и балтийските страни от НАТО ще представлява само по себе си сигнал към Русия за това, че в случай на нейни агресивни действия на границата на НАТО, ще ѝ бъде даден колективен отпор.

Също така ще бъдат предприети стъпки за засилване отбранителните сили на алианса в Югоизточна Европа. Румъния трябва да създаде мултинационална бригада за учения с участието на САЩ и други сили.

Съществуват нарастващи опасения за засилената активност на руските военновъздушни и военноморски сили в Черно море. Съгласуването на цялостен план за този регион обаче се очаква да стане след срещата на върха във Варшава, се посочва в анализа на Би Би Си.

Укрепване на сдържащия потенциал срещу Русия и диалог с Русия

Русия, разбира се, твърди, че заплахата от конфликт идва от другата страна, тъй като НАТО напредва на Изток и ученията на пакта в Балтийско море и Източна Европа вече са почти непрекъснати и именно това повишава напрежението.

НАТО обаче настоява, че виновна е Русия. Именно Русия заграби и анексира територия на суверенна държава. НАТО твърди, че прави всичко възможно, за да гарантира сигурността на страните от източния си фланг. Единственият начин за това е укрепване на потенциала за сдържане на агресивни действия от страна на Русия.

Вътре в НАТО има разногласия по този въпрос. Така например германският външен министър Франк Валтер Щайнмайер, който е социалдемократ, призова НАТО да не размахва оръжие.

Скоро след като приключи срещата на върха във Варшава е планирана друга среща НАТО-Русия, която ще се състои в Берлин или Париж, на която ще бъдат положени дипломатически усилия за ограничаване на напрежението и възстановяване на контактите с Русия.

Посланието към Москва от срещата на върха ще е двояко: от една страна, решимост, а от друга – искрено желание за диалог.

Разделението между "севера" и "юга"

Друга потенциална разделителна линия в НАТО е между "севера" и "юга" – тоест, онези страни, които се опасяват от пряка руска заплаха и останалите, които повече се тревожат от хаоса и нестабилността в южния фланг на пакта, в Средиземноморието.

Тук акцентът не е толкова върху тежковъоръжената отбрана, а укрепване на партньорството в областта на сигурността със страни от Северна Африка като Тунис и Йордания.

НАТО възнамерява да започне военна подготовка на иракски военнослужещи в самия Ирак, както вече прави това в Йордания. Разузнавателни самолети на НАТО оборудвани с радарни системи AWAKS трябва да се присъединят към въздушната кампания срещу "Ислямска държава", макар че ще летят само над Турция и в международно въздушно пространство.

Киберсигурността ще заема все по-значимо място в плановете на пакта

Признавайки нарастващата опасност от кибер атаки, НАТО създава отделна сфера на операции в тази сфера, заедно с действията по суша, въздух и море. Киберсигурността в бъдеще ще заема все по-забележимо място във военните планове на съюза. Това е особено важно при възможна руска кибер атака срещу балтийските страни, например.

На срещата ще бъде отделено значително внимание и на отношенията НАТО – ЕС, особено при излизане на Великобритания от ЕС.