НАТО обяви като приоритет намаляването на енергийната зависимост от Русия

Разнообразяването на енергийните източници трябва да бъде първостепенен трансатлантически приоритет и трябва да намалим зависимостта си от Русия. Това заявява генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в месечното списание на пакта, представено в сряда.

Подкрепата на България, Австрия, Италия и други за "Южен поток" очертава пропастта между заявките на ЕС и конкретните резултати от общата енергийна политика, се посочва в анализа. Пактът определя този проект като най-скъпия подобен газопровод, който ще повиши и без това високите цени на газта. Това би станало в момент, когато има много други по-евтини начини за доставки на газ, пише в документа, цитиран от БТА.

"Южен поток" би задълбочил зависимостта от Русия и би подкопал всички други по-рационални проекти за разнообразяване на източниците в Югоизточна Европа. "Ако например България, Румъния, Гърция, Кипър и Хърватия разработят техни офшорни конвенционални проекти и проекти на собствена почва, това би повишило производството на газ, би създало много повече трайни работни места и би предоставило възможности за износ на газ през по-евтини и кратки пътища, отколкото от Русия, до други европейски държави", пише в документа.

Въпросът не е дали Европа може да разнообрази доставките, а дали има политическа воля и стратегическо виждане за противопоставяне на руския натиск, заключава НАТО.

Преди това Расмусен изтъква, че енергийната сигурност се превръща в истински стратегически проблем с множество отражения върху държавите от Алианса. По неговите думи, дори без украинската криза, политическите и икономическите предизвикателства, както и препятствията по отношение на сигурността, съпътстват енергийните доставки за много държави от НАТО.

В анализите към представеното издание се уточнява, че половината от бюджета на Русия се съставлява от добива на нефт и газ, като формира 1/4 от БВП на държавата. Руската енергийна стратегия винаги е била насочена към задълбочаването на европейската енергийна зависимост от руските доставки, пише в документа.

Според експертите на НАТО, така Москва се стреми да разшири своето икономическо и геополитическо влияние, както и да намали опасността за собствената си сигурност.

Дори преди украинската криза Русия целеше ясно да разгърне доставките си на газ към Азия. Всякакви европейски санкции в енергийния сектор не биха могли да бъдат компенсирани с износ към Китай заради липсата на инфраструктура, се посочва в анализа.

Русия и Европа са взаимно зависими от търговията с енергийни ресурси, тъй като европейците са най-големият клиент на енергия, а руснаците разчитат на вноса на технологии и капитал. Руските силоваци (от енергийния сектор) разглеждат тази взаимовръзка като неравновесна, тъй като Русия би издържала година без европейски
капитали и технологии, докато Европа не може да преживее и 30 дни без руския газ (30 на сто от общия внос).

Решението е посочено в очакваното от следващите години включване на Южния газов коридор, развитието на все повече терминали за втечнен газ, осигуряването на двупосочни връзки между европейските газопроводи. В днешното положение като предимство се отчита това, че настъпва лято, а миналата зима бе топла и това е довело до запазване на натрупаните в ЕС резерви от газ.

Расмусен отбелязва, че зависимост на Европа от внос на енергия нараства, заедно с потреблението в Индия и Китай. Наблюдават се терористични и кибернетични нападения срещу рафинерии, продуктопроводи и електроцентрали, добавя генералният секретар.

Той уточнява, че спад в цените на горивата би бил последван от нестабилност в държавите износители, включително в Русия.

Според него проблемите в Украйна могат да дадат отражение на доставките, а от там и на сигурността в някои държави от Алианса.

Расмусен отбелязва, че в последните години е имало множество нападения над средствата за пренос на енергия. Тези случаи са били наблюдавани главно в Африка, но е възможно
извършителите им да не ограничат действията си само там. Той допълва, че дори единично нападение над енергийна инфраструктура би могло да доведе до взрив на цените на енергията.