НАТО обяви Русия за агресор

За пръв път от десетилетия насам НАТО силно втвърди тона към Русия, като за втори път след срещата в Уелс през 2014 г. определи в пряк текст Русия като агресор. Това стана с официалното комюнике на организацията след приключването на срещата на върха във Варшава.

Огромна част от него е посветена на отношенията с Русия, като тонът на лидерите на държавите членки е изключително твърд. В него пактът заявява на Москва, че няма да се върне към "обичайния си бизнес" в отношенията с нея, докато тя ясно не покаже, че е променила подхода си.

Агресията на Русия е провокация към НАТО

"Агресивните действия на Русия, включително провокативните военни действия в периферията на територията на НАТО и демонстрираните от нейна страна намерения да изпълни свои политически цели чрез заплаха с и използване на сила, са източник на регионална нестабилност, представляват фундаментално предизвикателство към Алианса и увреждат евроатлантическата сигурност, а също и заплашват нашата дългосрочна цел за единна, свободна и мирна Европа", се посочва в комюникето.

Коментарът на руските действия е в контекста на заключението на лидерите на алианса, че е налице "дъга от несигурност и нестабилност" в периферията на НАТО. Предизвикателствата за сигурността идват от изток и запад, от държави и недържавни субекти, от военни, терористични, но и от кибер и хибридни атаки, се посочва в документа.

Русия е предизвикателство №1 пред алианса

Русия е посочена първа поименно като пример за въпросните заплахи за сигурността. На второ място е ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка, а на трета позиция са действията на "Ислямска държава". Четвъртото предизвикателство пред НАТО е мигрантската и бежанската криза.

"За повече от две десетилетия НАТО се стремеше да гради партньорство с Русия, включително чрез механизма на съвместния Съвет НАТО – Русия. Докато НАТО спазва международните си ангажименти, Русия наруши ценностите, принципите и ангажиментите си, което подкопава отношенията между НАТО и Русия, очертана в документите от 1997 г. и 2002 г., разрушава доверието в сърцевината на нашето сътрудничество и предизвиква фундаменталните принципи на глобалната и евроатлантическата архитектура на сигурността", се посочва в комюникето.

В комюникето са изброени дестабилизиращите действия на Русия, които включват незаконното анексиране на Крим, нарушаването на суверени граници със сила, умишлената дестабилизация на Източна Украйна, мащабните военни учения и провокативни военни действия в близост до границите на НАТО, включително в Балтийско и Черно море и Източното Средиземноморие, "безотговорната и агресивна" ядрена реторика и военна концепция, а също и нееднократните актове на нарушаване на военновъздушното пространство на НАТО. Списъкът се допълва и от военната подкрепа на Москва за режима в Сирия, както и използването на военното си присъствие в Черно море за влияние върху Източното Средиземноморие.

Засилването на източния фланг е заради Русия

В отговор на политиките на Русия лидерите на алианса подчертават, че за засилили политиката си на сдържане и отбрана чрез увеличаване на присъствието си на източния фланг. Алиансът обяви, че ще разположи четири нови батальона с между 800 и 1000 военнослужещи в Полша, Литва, Естония и Латвия.

Сътрудничеството с Москва остава прекратено

От комюникето на НАТО става ясно също, че организацията ще продължи преустановяването на "цялото гражданско и военно сътрудничество с Русия", което бе прекратено след анексирането на Крим.

Лидерите на алианса изтъкват, че решенията, които са взели на срещата във Варшава, не могат да се тълкуват от никого като противоречащи на Основополагащия акт между НАТО и Русия.

Остава възможността за политически диалог

В същото време НАТО остава отворена за политически диалог с Русия, подчертават лидерите на организацията.

"Комуникацията с Русия ни позволява да изразим ясно позициите си, като първата тема в нашия дневен ред е кризата в и около Украйна", посочват лидерите на НАТО. Организацията остава отворена за "периодичен, фокусиран и съдържателен" диалог с Русия.

"Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но няма да правим компромиси с принципите, на които се крепи нашият алианс и сигурността в Европа и Северна Америка", се посочва още в комюникето.

Нормализация е невъзможна преди смяна на подхода на Москва

В същото време, докато Русия не направи "конструктивна промяна" в подхода си, алиансът не може да се върне към "обичайния си бизнес" в отношенията с Москва, се посочва още в комюникето.

Базовите въпроси за алианса са ситуацията в Украйна и по-специално спазването на Минското споразумение, а също и милитаризацията на Крим.

НАТО подчертава, че стратегически за него са районите на Балтийско море, Черно море, Северният Атлантик и Средиземно море. Въпреки че отложи решението си за засилване на присъствието си в Черно море за есента, алиансът прокламира, че ще увеличи сътрудничеството си в региона с Украйна и Грузия.

Тодор Тагарев: Русия е определена като потенциален агресор

"За първи път от десетилетия Русия е посочена много ясно като потенциален агресор, като страна, която нарушава и действа срещу установената европейска архитектура за сигурност, срещу своите близки страни и има провокационни действия спрямо страни-членки на НАТО", коментира пред БНР военният експерт проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната и настоящ директор на Института по отбрана.

По думите му предстоящият Съвет НАТО-Русия няма да постигне конкретни решения, но показва добрата воля на НАТО да търси и политически диалог.

Според експерта четирите мултинационални батальона в Прибалтика могат да имат много голям принос, за да възпрат евентуални провокативни действия от страна на Русия.

"Въпросът при съвременните заплахи и начин на действие, който обозначаваме като "хибридна заплаха", или "хибридна война", не е да имаме голям брой военнослужещи или тежко въоръжение, а да може да се реагира бързо. Самото наличие на съюзници от Съединените щати, Великобритания, Канада и Германия на територията на Балтийските страни и Полша вече е много ясен индикатор, че каквото и да се случи, много бързо ще бъдат задействани механизмите на член 5-ти и няма да има никакво колебание от страна на НАТО", каза Тагарев.

Приказките за демилитаризиране на Черно море са крайно несериозни

Тагарев е силно скептичен към предложението на премиера за превръщането на Черно море в демилитаризирана зона.

"Не ми е известен случай в историята, когато при наличие на някакво напрежение между две страни или група страни едната да е решила да се разоръжи и така да е гарантирала своята сигурност. Няма такъв случай в историята. Това може би звучи добре, но за да се случи такъв процес, трябва да има желание на всички страни, които имат отношение към региона. В момента това, което виждаме абсолютно категорично и ясно е, че Русия инвестира огромни средства, за да милитиаризира в много висока степен Кримския полуостров", каза още експертът.

Относно липсата на конкретни решения за Черно от срещата във Варшава, бившият министър изтъкна, че въпросът не е оставен "встрани".

По думите му поради активната позиция и търсене на решение от страна на Балтийските страни и Полша, намирането на решение е в по-напреднала фаза, докато в Черноморския регион, се признава важността му, признава се, че има възможност за насочване на миграционни потоци, но остава да бъде намерено решение за разработване на съответните планове, но и това ще стане.

Русия: Очакваме разяснения от НАТО

Русия очаква подробни разяснения от НАТО по отношение на засилването на присъствието на алианса по всички флангове по време на предстоящото на 13 юли заседание на Съвета НАТО-Русия на ниво постоянни представители, се казва в изявление на руското външно министерство от 10 юли. Особен интерес за ведомството представлява планът на Финландия за повишаване на авиационната сигурност в Прибалтика.

"НАТО концентрира усилия за "сдържане" на несъществуваща "заплаха от Изтока", се казва в съобщението на руското МВнР. Според него НАТО все повече се откъсва от същинската си цел да защитава държавите членки и се ориентира към несъществуващи заплахи вместо да се бори с тероризма.

НАТО съзнателно пренебрегва дългосрочните последствия и рисковете за цялата система на евроатлантическата сигурност като ускорява реализацията на противоракетния щит в Европа, посочва още ведомството.

В същото време през първия ден на срещата във Варшава руски военни показаха на журналисти от различни държави новите си военни фрегати в Черно море и обявиха, че до 2020 г. ще пуснат в действие общо 6 подобни мореплавателни съда.

Руските медии: Има противоречие между изказвания и документи

"Практическите решения от срещата във Варшава, отразени в нейните заключителни документи, прозвучаха в остър дисонанс с многобройните призиви за диалог с Русия в изказванията на болшинството от европейските лидери", коментира руската агенция ТАСС. Именно разминаването между изказванията и заявеното в документите кара руските анализатори да считат срещата във Варшава за една от най-противоречивите за последните години.

Според председателят на комисията по международните въпроси на руската Държавна дума Алексей Пушков повишеното внимание към Русия от страна на НАТО е опит да се оправдае съществуването на алианса, който изчерпал полезността си след края на Студената война.

"Така наречената руска агресия е измислена заплаха. Русия не заплашва нито една страна членка на НАТО, а опитите да се обясни ситуацията в Украйна с действията на Русия - това вече са опити да се създаде изкуствена заплаха", коментира Пушков.

Според медиите в Москва обещанието на НАТО да следи внимателно ситуацията в Черно море, Балтийско море, Средиземно море и Северния ледовит океан показва сериозното недоверие между Русия и НАТО.

"Ню Йорк Таймс": Разнобой в НАТО за курса към Русия

Срещата на НАТО във Варшава демонстрира, че редица държави от ЕС, включително Германия, Франция и Италия, показват все по-малка готовност да следват антируския курс, за който настоява Вашингтон. Това пише в своя статия под заглавието "Единството на НАТО бе тествано от Русия и даде няколко пукнатини“ в. "Ню Йорк таймс".

Президентът на САЩ Барак Обама и лидерите на страните от алианса се опитаха да демонстрират "единен фронт". В същото време във Варшава стана ясно, че зад външното единство в Европа се спотайват все повече свидетелства за разногласия, освен нейния разрив с Великобритания.

Според изданието повечето от разногласията засягат въпроса дали трябва да бъде сдържана или омиротворявана Русия. Вестникът отбелязва, че "Германия, Франция и Италия проявяват признаци на готовност да отстъпят от твърдите си позиции", изразени по-рано от тях - от икономическите санкции до военните маневри.

"Ню Йорк таймс" напомня, че италианският премиер Матео Ренци взе наскоро участие в Петербургския международен икономически форум.

Френският президент Франсоа Оланд говореше за необходимост от взаимодействие с Русия, се посочва в статията.

Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер пък наскоро разкритикува мащабните военни учения в Полша, обяснявайки, че те провокират Русия. Той ги нарече „дрънкане на оръжия".

Вестникът се позовава на бившия постоянен представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс, който заявява: "Бях поразен от разногласията сред ръководството на Европа как да се отговори на всички тези предизвикателства“.

НАТО решителна и срещу ИДИЛ

В комюникето на НАТО се изтъква още ключовата роля на Глобалната коалиция за противодействие на "Ислямска държава" (ИДИЛ). Според лидерите на НАТО терористичната групировка губи територия, контрол върху стратегически маршрути за доставки и ресурси, а също и лидери, бойци и последователи.

НАТО признава, че ефективната борба срещу терористичната организация е възможна единствено при легитимно правителство, действащо в Сирия, но се подчертава необходимостта от бърз политически преход в страната. Терористичните актове в Европа през последните месеци са наречени "страхливи".