Национална програма ще пази от самоубийства с бързи и евтини мерки

Бързи и евтини мерки предлага новоприетата програма за превенция на самоубийствата вместо значително по-скъпото изграждане на центрове за специализирана помощ. Програмата е съобразена с добрите европейски практики и е придружена от екшън план, който дава насоки за спешните мерки, които трябва да бъдат взети. Някои от тях са въпрос на наистина малко пари и могат да дадат бързи резултати, смята доц. Д-р Михаил Околийски от Националния център за обществено здраве /НЦОЗА/.

Изключително важно е, например, обезопасяването на т.нар. "магнити за самоубийци“, какъвто е, например, Аспаруховият мост във Варна. В момента като превантивна мярка там патрулират служители на МВР, които канят минувачите да подпишат декларация, че нямат намерение да скочат от моста. Психиатрите от своя страна са единодушни, че едно макар и минимално препятствие в голяма част от случаите би могло да разколебае човек от намеренията му да посегне на живота си.

До края на миналия месец България нямаше официална програма за превенция на самоубийствата. Националната политика за психично здраве, приета през 2004, бе финансирана само през първите две години от съществуването си.

Междувременно, възрастовата граница при опитите за самоубийство пада повсеместно в цяла Европа, но за България заплашва да се превърне в особено сериозна грижа, тъй като не се работи по въпроса, притеснен е доц. Околийски. Според него проблемът не е толкова в липсата на центрове за превенция, колкото, например, изтичането на психиатри в чужбина, което води до дефицит на компетентна грижа. "За най-младите не може да се разчита на адекватна превенция от страна на родители и учители. Много често те дори не смеят да повдигнат подобен въпрос пред децата си“, коментира той.

По тези причини в програмата за превенция е заложено да бъдат осигурени компетентни специалисти в болниците и спешните центрове. Важно е също така общопрактикуващите лекари да бъдат обучени да разпознават признаците на тъга и депресия, за да окажат необходимата помощ или да насочват хората със суицидни тенденции към съответните специалисти. "Хората, които решават да посегнат на живота си, много често не искат точно да умрат, колкото да отправят послание, затова и споделят своите намерения и държат да бъдат приемани на сериозно“, обяснява доц. Околийски.

Психиатрите обясняват злокобната тенденция на протестните самозапалвания с т.нар. „ефект на Вертер“, когато човек се повлиява от поведението на друг и се старае да му подражава. В конкретния случай това се засилва от медийното и обществено героизиране на варненеца Пламен Горанов, който се самозапали в знак на протест срещу мафията. Обнародването на личните истории на хора, посегнали на живота си, придружени със семейни снимки и конкретни имена, имат силно негативен ефект върху тази част от аудиторията, която също проявява подобни тенденции, алармира той и препоръча да се публикуват по-скоро анализи, търсещи причините за суицидното поведение, отколкото драматичните истории на отделните личности.

Социалните фактори за отчаяние в страната ни са налице, но те почти никога не са цялата причина човек да посегне на живота си, категоричен е Околийски. Опасни са занемарените случаи на депресия, които могат неочаквано да ескалират до суицидни намерения. "Много българи очевидно страдат от някаква форма на депресия“, констатира той, но отказа да обясни това само със социалните фактори и подчерта, че понякога причините за това са чисто биологични.

При съмнения за склонност към суицидно поведение, близките на човека трябва непременно да потърсят професионална психиатрична грижа за него, призова доц. Околийски.