Национални критерии за академична кариера при запазване автономията на ВУЗ

Въвеждане на национални критерии за придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности обмислят в Министерството на образованието, като вече има постигнато съгласие за законови промени с представители на научната общност, обяви в сряда просветният министър Тодор Танев пред депутатите от парламентарната комисия по образование.

"Няма да има Висша атестационна комисия (ВАК), законът се запазва, но се обмисля да има национални критерии", заяви министърът. Идеята е изискванията да бъдат разработени от научните общности, а за тяхното спазване да следят журитата по отделните процедури за израстване.

"Висшите учебни заведения и техните ръководства също ще поемат част от този ангажимент за спазване на тези критерии. Министерството ще поеме единствено това, което подобава, а именно да следи дали процедурата е била юридически добре издържана", каза Танев.

"Не искаме нищо повече от доосъвършенстване на действащия закон", посочи той.

Министърът предлага шест месеца гратисен период след приемането на закона, за да бъдат завършени започналите процедури.

"Ако има някои случаи от миналото, например на плагиатство, ние не се занимаваме с това, това е работа на съда", коментира Танев.

Идеята за въвеждането на национални критерии, на които да отговарят научните трудове на кандидатите датира отдавна, тъй като след приемането на Закона за развитието на академичния състав преди четири години, когато се даде автономия на висшите училища да провеждат процедурите, броят на професорите и доцентите нарасна драстично – с над 800 души годишно.

Танев обяви още, че се обмислят промени в работата на скандалния фонд "Научни изследвания" и на Националната агенция за оценяване и акредитация. По отношение на научния фонд, според министъра, са необходими адекватен мониторинг и анализ на изпълнението на проектите и обективна оценка на проектните предложения.

Министърът обяви също, че е против закриването на университети. Според него, противно на някои мнения, броят на висшите учебни заведения съответства като брой на глава на населението с този в редица европейски страни. Той обаче даде заявка ВУЗ-овете да не разчитат на държавата да прави повече за тях отколкото би трябвало, визирайки финансирането им.

Мъглява идея за студентски стипендии, отпускани от банки

Танев лансира мъглява идея студенти в необходими и важни за държавата специалности да получават държавни стипендии, но който е получил подобна субсидия "да поеме ангажимент да работи за България няколко години, примерно пет, след което да е свободен да отиде където иска".

"Ние не оковаваме феодално никого. Подобни мерки се взимат в много страни за стратегически специалности. Разбира се, тези, които са получили по-малка част стипендия, имат по-малък ангажимент към България. Министерството няма как да следи за това, но ако е обвързано с банки, които са създали тази възможност, в такъв случай те имат механизми да си вземат плащанията обратно", заяви Танев, без да уточни как държавните стипендии ще се отпускат от банки.

Министърът обясни, че не става въпрос за т.нар. "разпределение" от времената преди 1989 година. "Най-малко съм аз този, който ще възкресява времената отпреди 25-30 години, когато имаше включително ергенски данък и когато имаше разпределение. Вероятно има други форми, по-цивилизовани, които съществуват в Швеция за териториите около Полярния кръг. Ще видим какви са възможностите", заяви той.