Ти си това, което четеш

Научен проект на Стефан Воденичаров също се оказа неизряден

Министерството на образованието обяви, че вината е на научния фонд
Мартина Бозукова | 18:02 | 18 февруари 2013 | 44 коментара

Сн. БГНЕС

Новият образователен министър Стефан Воденичаров също се оказа автор на неизряден проект, получил финансиране от фонд “Научни изследвания“ по време на стара конкурсна сесия. Нарушенията, документирани от държавната финансова инспекция, са от 2008 година, когато Воденичаров е бил директор на Института по металознание. От Министерството на образованието допускат, че нарушения на правилата има, но според тях отговорност носят само длъжностните лица в научния фонд.

 

Проверка на държавната финансова инспекция за старата конкурсна сесия открива нарушение в проекта, ръководен от Воденичаров, и инспекторите предписват фонда да си поиска неправомерно изхарчените пари, включително и по съдебен ред. А бившият директор на фонда проф. Емил Хорозов твърди, че целият проект е класиран извън правилата.

 

По време на сесията от 2008 година Институтът по металознание се явява с два проекта - “Изследване на наномодифицирани сплави и тяхното приложение при леене“ и “Изграждане на център за анти-терористични интелигентни системи“. Първият проект получава общо 83 точки – колкото е минималния праг за финансиране на проекти, а вторият – 61.25 точки. При проверката си държавната финансова инспекция отбелязва, че не е ясно какви са мотивите за класирането на втория проект, който не отговаря на условията и при наличието на проекти, оценени с много по-високи окончателни оценки. “От представените документи не става ясно какво е общото между двете теми и основанието да бъдат обединени в общ проект“, се казва в доклада на инспекцията. Ръководители на проектите са ст. н. с. Валентин Манолов за първия модул и Стефан Воденичаров за втория модул.

 

За първия модул са отпуснати 280 000 лева, а за втория модул – 600 000 лева. В нарушение на правилата модулът, ръководен от Воденичаров, предвижда за възнаграждения да отидат 66.3% от общата сума, вместо 35%, както е според правилата на фонда. Вместо 210 000 лева за заплати са били договорени 398 000 лева, за което от финансовата инспекция са съставили акт на тогавашния управител на фонда проф. Анастас Герджиков. Според финансовите инспектори липсват и достатъчно доказателства, че 25 000 лева, които Институтът по металознание превежда на Академията на МВР, са използвани за целите на проекта. Затова инспекцията предписва парите да бъдат възстановени от изпълнителя на проекта като фондът е задължен да си ги потърси, включително по съдебен ред.

 

През 2010 година е сключен анекс и сумата на проекта е намалена от 600 000 лева на 450 000 лева, като през първия етап авансово са били изплатени 300 000 лева и затова за втория етап е определено финансиране от 150 000 лева.

 

И тук финансовата инспекция открива неправомерно надвишение на средствата за заплати, тъй като вместо 52 500 лева, са договорени 88 200 лева. За това е съставен акт на новия управител на фонда проф. Емил Хорозов.

 

Според финансовия отчет на проекта за първия и втория етап общо за възнаграждения са дадени 241 250 лева, а полагащите се средства са 157 500 лева или с 83 750 лева по-малко. Инспекцията предписва тази сума да бъде възстановена.

 

Проф. Хорозов обясни пред Mediapool, че действително финансовото разпределение се одобрява в крайна сметка от управителя, но преди това се контролира от други хора – рецензентите и юриста на фонда – небезизвестния Христо Петров, чийто бизнес съдружници също получиха проекти от фонда при последната сесия. Рецензентът, който пише бляскава рецензия за изпълнението на проекта на Воденичаров, пък е акад. Ячко Иванов – нашумял при последната сесия с това, че бе възнаграден с проект, след като благодарение на негова рецензия председателят на фонда Рангел Гюров стана доктор в Университета по библиотекознание.

 

“За някои хора не се е гледало дали има “административни нарушения“. Финансовото разпределение се прави от кандидатите по правила, определени от фонда. Рецензентите и комисиите са задължени да проверяват дали то е направено по правилата. Един от рецензентите е дал лошите си оценки именно заради недобре направен финансов план. Разбира се, служители от фонда, в това число юрист, проверяват същото. И накрая това се подписва от управителя, който няма физическа възможност да преглежда всички проекти, те са стотици. Ако имаше, посочените служебни лица и особено юристът биха били излишни“, посочи Хорозов.

 

Той обаче си е понесъл отговорността за допуснатата грешка, което според него само потвърждава факта, че в проекта на Воденичаров има изразходвани неправомерно средства. Хорозов е обжалвал наказанието си в съда и на първа инстанция съдът потвърждава вината му, че е допуснал неправомерно разходване на средства. “Като се вземе предвид решението на съда, комбинирано с твърдението на Воденичаров, че не е извършил нарушение, се получава, че аз съм разрешил на акад. Воденичаров да харчи незаконно и той, харчейки в нарушение на законите, вече не е виновен, независимо, че съвместно с Христо Петров ми е пробутал незаконно разпределение“, коментира Хорозов. Той допълва, че в договора между фонда и ръководителя на проект е записано, че за неправомерни разходи отговаря ръководителят.

 

На Хорозов не му е известно някой от героите в доклада на финансовата инспекция да е връщал пари, каквито са направените предписания. “Но е възможно съответните институти

в някои от случаите да са възстановили някакви суми. Забележете, това са пари,

които някои хора, Воденичаров например, са си раздали неправомерно като заплати, т.е.

институтът няма нищо общо с нарушението“, посочи Хорозов.

 

И макар по-фрапиращото нарушение да е неправомерното класиране на проекти, за това на никого не е потърсена отговорност, а отпуснатите в нарушение на закона пари отдавна са похарчени.

 

От министерството на образованието коментираха, че договорът е изпълнен в строго съответствие със законовите изисквания в страната. “Ако е имало административни нарушения, извършени от длъжностните лица във фонда, които са допуснали неправомерно предоставяне на финансови средства, то те не могат и не бива да стават повод за морални и финансови тежести спрямо Института по металознание. Именно затова, от юридическа гледна точка, не съществуват правни основания за финансови претенции от страна на фонда към Института по металознание“, се посочва в позицията на министерството.

 

“Колкото до това защо този проект е получил оценка под изискуемия се праг за класиране на проекти, въпросът трябва да се зададе на оценителната комисия. Трябва обаче да бъде отбелязан фактът, че на основата на резултатите от този проект, Институтът по металознание спечели най-големия проект в Европейската комисия в областта на борбата срещу тероризма. Ако чрез това твърдение, че проектът към фонд “Научни изследвания“ не е заслужавал да бъде класиран се намеква, че същият е бил на ниско професионално ниво, то трябва да се каже, че същият колектив спечели една от най-престижните Европейски програми “Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността“.

Още по темата
Още от България

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?