Научният подвиг на Скотланд Ярд

Докато британската Кралска прокуратура преценява събраните от полицията факти по делото на отровения през ноември миналата година Александър Литвиненко, британските учени вече огласиха първите си изводи. Само в Лондон 30 места са били изследвани и обеззаразени, а екипи на радиационна защита са работили в режим като при терористичен акт или сериозна епидемия.

От няколкото хиляди изследвани, в организма на повече от 700 души са намерени дози полоний, превишаващи естественото ниво. Това са данните, които съобщава изпълнителният директор на Агенцията по здравеопазване на Великобритания професор Пат Труп. От тях 137 души вероятно са имали случаен контакт с полония, а в 17 души получената доза представлява възможен риск за здравето в бъдеще.

Между тях е Марина Литвиненко, съпруга на убития, както и девет служители на Pine Bar, четирима посетители на същия бар и трима служители от хотелите Best Western Hotel и Sheraton Park Lane, в които по данни на полицията на 16 и 25 октомври са отсядали бизнес партньорите бившия капитан от ГРУ Дмитрий Ковтун и бившия сътрудник на 9-то управление на КГБ Андрей Луговой. Според информацията, с която разполага Скотланд Ярд, двамата руснаци са се срещали с Александър Литвиненко на 16 октомври в суши бара Itsu (в който учените намериха следи от полоний), а след това на 1 ноември в Pine Bar, който все още е затворен за посетители. Следствието е установило, че отравянето е извършено на 1 ноември в Pine Bar в хотел Millennium чрез сипана в чая доза полоний, многократно превишаваща леталната.

От смъртта на Литвиненко изминаха пет месеца – срок, съпоставим с периода на полуразпад на полония, а това означава, че поне половината от съдържащия се в тъканите полоний се е превърнал в олово. А след не много време щеше да бъде невъзможно да се установи с какво е бил отровен, дори при ексхумация. Щяха да са минимални шансовете да бъдат изследвани следите от полоний в различни градове.

В Лондон това се оказаха всички точки, които е успял да посети Литвиненко след отравянето си, а също местата, където са били Ковтун и Луговой преди 1 ноември, в Хамбург – колата на Ковтун и жилището на бившето му семейство, а в Москва – посолството на Великобритания след посещението на Луговой.

“В повечето страни не биха могли да открият, че причината на това радиационно отравяне е полоний-210… Във Великобритания това стана възможно благодарение на съвместната работа на отдела за защита от радиация към Агенцията по здравеопазване и Института за атомно оръжие в Олдърмастън” – заяви директорът на британската Агенция по здравеопазване Уилям Стюарт.

За да изяснят как всичко това е направено, кореспондентите на “Новая газета” се обърнаха към водещи експерти, участвали в откриването на полония в делото Литвиненко, и ги помолиха да разкажат за уникалните изследвания.

Етап 1. Да видиш невидимото

В болницата Barnet General, в която Александър Литвиненко беше лекуван през първите две седмици след отравянето, поставили първоначална диагноза “левкемия”. Но лекарите скоро разбрали, че освен костния мозък, сериозно са увредени и черния дроб, далака, бъбреците и много други органи. Болестта била съпътствана от мъчителни болки и се развивала стремително. Когато установили, че болният е бил отровен, лекарите го изпратили в болницата University College London, която разполага с възможности за пълни токсикологични изследвания.

Специалистите на болницата разказват, че провели тестове за всички известни отрови: “За да не пропуснем нещо, изследвахме всички възможни причини като използвахме все по-прецизни методи за тестване.” Лекарите подозират смес на вещества от различни видове и констистенции, но безрезултатно. След като в клиничната картина настъпили промени, подобни на радиационно заразяване (свръхбързо стареене на организма, разрушаване на всички органи и системи, включително имунната, опадане на косата), направили изследване с гайгеров брояч и отново нищо.

По-късно поведението на прибора ще намери просто обяснение: при полония лесно откриваемата с гайгеровия брояч проникваща гама радиация на практика липсва (полоният е алфа активен). Било решено организмът на отровения да бъде изследван със свръхчувствителен преносим гама-спектрометър.

Един от лекуващите лекари разказва, че тогава на екрана се появил слаб сигнал, който потвърждавал радиоктивното заразяване – екранен образ на получената от детектора информация, че изследваният обект в много незначително, слабо забележимо, почти невъзможно да бъде фиксирано дори от свръхчувствителни прибори количество излъчва енергия 803 килоелектронволта в гама спектъра.

Освен полоний-210, чието гама лъчение е по-малко от 1 процент, такава енергия има още едно вещество – радиоактивният изотоп на талий-206. Макар незначително количество от този изотоп да било намерено в организма на Литвиненко, след консултации с радиохимици токсиколозите на болницата отхвърлили версията за радиоактивен талий – неговият четириминутен период на полуразпад би давал напълно различна физическа и химическа картина. Но експертите обърнали внимание, че талий-206 е продукт на разпада на бисмут-210, който е пряк участник в реакторната реакция за получаването на полоний-210.

Образци от веществото, извлечено от урината на Литвиненко, били изпратени в лабораторията за алфа-спектрометрия на британския военен научно-изследователски център Институт за атомно оръжие в Олдърмастън, чиито специалисти съвместно с отдела за радиационна защита на Агенцията по здравеопазване на Великобритания от Хилтън успели не само окончателно да идентифицират полония, но и да определят неговото количество в организма на Литвиненко.

Джон Харисън, водещ специалист в отдела за радиационна защита на Агенцията по здравеопазване в Хилтън, предаде на “Новая газета” материали, от които се разбира, че става дума за радиоактивност не по-малка от 3 милиарда бекерела, което по въздействие върху човешкия организъм е еквивалентно на пребиваване в епицентъра на Чернобил. В същото време физически такъв обем на полония не е забележим с невъоръжено око – по думите на експертите, той е стотици пъти по-малък от песъчинка. Установяването на дозата на полония и динамиката на разрушаването на организма на Литвиненко позволило на учените да определят момента на попадане на веществото в тялото – датата беше потвърдена впоследствие от резултатите на полицейското разследване.

Етап 2. Радиоактивната опашка

“Те извършиха грандиозна работа”, смята известният токсиколог, президент на научното Общество на съдебно-медицинските експерти във Великобритания, Робърт Форест, коментирайки за “Новая газета” резултатите от проведените от служителите на Агенцията за здравеопазване изследвания. След откриването на значително количество полоний в тялото на Литвиненко, екипът за радиационна защита на Агенцията затвори за посещение всички места в Лондон, свързани с това дело. Следващият етап беше изясняване на мащаба на заразяването с помощта на специални алфа детектори. Следи на значително заразяване бяха фиксирани в:

Pine Bar — мястото на срещата на Литвиненко с Дмитрий Ковтун и Андрей Луговой на 1 ноември

Суши-бар Itsu — място на срещата на Литвиненко с Ковтун и Луговой на 16 октомври

Офиса на Березовски на Down Street — диванът, на който е седял Луговой, който малко преди 1 ноември посетил офиса на Березовски

Хотел Best Western Hotel — където Ковтун и Луговой отседнали на 16 октомври

Хотел Parkes Hotel — където Ковтун и Луговой отседнали на 17 октомври

Хотел Sheraton Hotel Park Lane — където Луговой отседнал на 25 октомври

Хотел Millennium - където Ковтун и Луговой отседнали на 1 ноември.

Учените намерили начин да отделят пострадалите от възможните заподозрени. За отправна точка приели незначителната величина на радиационното заразяване на Марина Литвиненко. Всички служители на баровете и хотелите имали по-ниска от нейната доза.

Етап 3. Произходът на изотопа

Едновременно с това експертите от Хилтън и Олдърмастън се опитвали да определят възможния източник на полония. Няколко седмици след началото на изследванията всички световни информационни агенции съобщиха, че учените са успели да проследят източника на веществото. Позоваваха се на цитати в две европейски издания.

Британският “Дейли телеграф”: “Учените от Олдърмастън са установили, че следата от намерения в Лондон полоний води към ядрен реактор в Русия.”

Италианският “Панорама”: “Експерти от Олдърмастън са установили, че използваният в Лондон полоний най-вероятно е от изследователския център в Саров, както сега се нарича бившият Арзамас-16.”

Кореспондентите на “Новая газета” се обърнаха към британския военен научно-изследователски център в Олдърмастън с молба за коментар на тези съобщения. За това какво отговори представител на този център и други подробности на полониевото дело четете в цветното издание на “Новая газета” следващия петък.

Мнението на експерта
Откъде е полоният? По принцип всичко може да се провери

Борис Жуйков, завеждащ радиоизотопната лаборатория на Института за ядрени изследвания на Руската академия на науките:

“За да оценим уникалността на изследванията на английските учени, е важно да разберем защо отровителите на Александър Литвиненко са използвали като отрова именно полоний-210. Възможностите за неговото откриване с обикновен гайгеров брояч, който е за откриване на гама лъчения, са минимални, защото това е почти чиста алфа радиация. Освен това полоний-210 има удобен период на полуразпад и нямаше известни случаи на използването му като отрова. Съответно, не се правеха изследвания за него. Но единственото, на което очевидно никак не са се надявали отровителите – откриването на полония и шума в Европа, все пак се случи. Работата на английските учени, които все пак откриха полоний-210 в тялото на Литвиненко и след това следите в Лондон и на другите места, може да се определи като научен подвиг.

Тези, които са разработвали операцията по отравянето, вероятно са имали предвид факта, че полоний-210 не съдържа примеси, по които би било възможно да се определи неговият произход. Върви докажи, че не е от Южна Африка, например. Макар по принцип всичко да подлежи на проверка – ако не по примесите, то по други начини. Възможно е да бъдат анализирани и трите производствени цикъла на полония – от облъчването в реактора до химическото отделяне от бисмута и приготвянето на отровната капсула с полоний. Всички реактори, произвеждащи полоний, са известни и са регистрирани в МАГАТЕ. В света има около двадесет такива места, където по принцип може да се произвежда. Ориентировъчно полоният, с който е бил отровен Литвиненко, може да е бил получен примерно година преди отравянето или малко по-късно, отчитайки периода на полуразпад от 138 дни и техническия процес на производството. Остава да се провери кой и защо е произвеждал такъв продукт в този период във всичките три етапа на неговото създаване…”