Навръх Илинден България и Македония ще подпишат договор за добросъседство

В опит да приближи Скопие към членство в ЕС и НАТО новият македонски премиер Зоран Заев съобщи, че Македония ще подпише подготвяния от години договор за добросъседство с България на 2 август, когато се отбелязва Илинден.

"Македония затваря една глава от историята на национализъм, на омраза. Отваряме една глава на европейско бъдеще за всички. Историята може само да ни приближи", заяви Заев във вторник на съвместен брифинг с Бойко Борисов в София.

"Това е исторически момент, след визитата ми Брюксел, първото ми посещение е в София, за да получим подкрепа и помощ за членство в ЕС и в НАТО", изтъкна Заев.

От българската столица той призова за подкрепа на евроатлантическото бъдеще на Македония и от другите ѝ съседни държави – Гърция, Сърбия, Албания и Косово, с които е в сложни и дори враждебни отношения. Най- обтегнати са отношенията ѝ с Гърция, с която Македония води дългогодишен спор за името си. Напоследък се изостриха и отношенията ѝ с Белград, обвинен от Скопие за намеса във вътрешнополитическата криза, а проблемите ѝ с Албания и Косово произтичат от засилващата се роля на албанския фактор вътре в Македония.

С приятелска Гърция ще работим заедно, за да решим всички проблеми, декларира Бойко Борисов, който е амбициран да демонстрира напредък за решаване на проблемите на Западните Балкани по време на българското европредседателство в началото на идната година.

"Дестабилизация на Македония означава дестабилизация на нашите граници", отбеляза Борисов.

"Ако се поддадем само на националистически чувства, нищо добро не ни чака", каза още Борисов, който в момента оглавява коалиционно правителство с участието на националистически партии, подчертано провокативно настроени спрямо Македония.

Заев посочи, че изграждайки добросъседство и приятелство, западните страни ще уважават Балканите много повече. И подчерта, че пътят на Македония е един – към НАТО и ЕС, а вътрешнополитическата стабилност като цяло трябва да обединява Балканите. По думите му много европейски държави са дали пример за това как могат заедно да честват своите герои и това да им помага да се развиват.

Борисов поясни, че вече са били проведени 11 срещи между преговорните екипи на двете държави и предстои процесът по подготовка на договора, подготвян поне от 2002 г., да бъде завършен, когато двамата премиери ще честват заедно Илинден в Македония.

Улица "Желю Желев" в Скопие и "Борис Трайковски" в София

Двамата премиери са се разбрали улица в Скопие да бъде кръстена на името на президента Желю Желев, в чийто мандат България първа призна Македония за независима република, а София да върне жеста, като кръсти улица на втория президент на Македония - проевропейският демократ Борис Трайковски, който загина при самолетна катастрофа.

"Това ще е израз на уважение, израз на голямото ни приятелство", каза Заев.

Символично поклонение пред паметника на цар Самуил в София

В знак на новата фаза в двустранните отношения двамата премиери се поклониха и пред паметника на цар Самуил в София. Негов монумент е издигнат и в Скопие, а македонски политици и историци усърдно пропагандират, че владетелят е техен национален герой.

България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на първия кабинет "Борисов" постави ултиматум първо да бъде подписан договорът, за да се решат спорните въпроси между двете страни, които засягат най-вече общата история.

Скопие години наред протакаше преговорите, но новото правителство на Заев даде сигнали, че е готово на отстъпки пред България и Гърция, за да се предвижи към НАТО и ЕС, след като Македония месеци наред бе в политическа криза и на ръба на гражданска война.

"Разговаряхме, приближихме мненията ни към подписване на договора за добросъседство, остава още много малко и заедно ще честваме Илинден в Македония на 2 август. Разбрахме се тогава да завършим подписването на договора", каза Заев.

Общата история, която ни разделя, и другите спорни въпроси

Около проектодоговора обаче все още има много спорни въпроси, включително и на какъв език да бъде подписан.

В отговор на журналистически въпрос Борисов подчерта, че договорът ще се подпише на езиците, които са официални в конституциите на двете държави – български и македонски:"В конституцията на Македония е казано какъв език има тази държава. Съответно договора тя трябва да подпише на езика, който е вписан в Конституцията ѝ, иначе ще си нарушите конституцията".

"Когато минат външните министри на последно преглеждане на документа, с премиера и останалите колеги ще вземем решение какво значи "Обща история", за кой период, различните историци определят различни периоди. От 1991 г. досега Македония има своя история, тя не е обща с българската, ако искаме да запишем "Обща история", влизаме в друго противоречие. Години се спори кое е общо и кое не, кои празници са общи. Вместо да се караме за тях, да се радват и от едната, и от другата страна. Тодор Александров може ли да бъде повод за радост и в Скопие, и в София? Според мен може. Дори и Вапцаров, нашите герои", коментира Бойко Борисов.

Той допълни, че експерти, в т.ч. и от БАН, ще помогнат при окончателното изчистване на термините по начин, който изключва всякакви претенции "не за сега, а за поколенията напред".

"Ако искате, може да се вкараме в тази тема. Има достатъчно остри хора и общности и в България, и в Македония, мърдане напред няма", добави той.

Като друг спорен въпрос в преговорите се оформи и искането на България за гаранции, че конституцията на Македония не е основание за намеса във вътрешните ни работи, каквато е заложена и в съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Люпчо Георгиевски.

В документа Скопие декларира, че няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България.

Става въпрос за член 49, според който Македония трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.

Исторически шанс за Македония

Борисов коментира още, че Македония има "исторически шанс да направи така, че нейните граждани да се чувстват добре".

"Ние сме за единна Македония, ние сме за нейното членство в НАТО и в последствие в Европейския съюз", увери Борисов.

Той предупреди, че ако Македония не положи усилия и не е политически стаблина, никой не може да ѝ помогне за членството в НАТО и ЕС: "Можем да я поддържаме, да ги консултираме, ако искат, по дадена тема. С отворено сърце сме. Всичко зависи от политическия елит в Македония, ако те не съумеят да направят важните стъпки, каквато и помощ да получат, няма да е достатъчна".

Лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев успя да формира правителство, след като получи подкрепата на две от партиите на етническите албанци в замяна на отстъпки към някои от исканията им за повече права и избора на етнически албанец за председател на парламента. Това предизвика остра съпротива от партията на бившия премиер Никола Груевски (МВРО-ДПМНЕ). Напрежението ескалира през април, когато протестиращи нахлуха в парламента и биха Заев и депутати от партиите на етническите албанци.

Борисов каза, че е разговарял със Заев още в нощта на "кървавия четвъртък” и тогава той му казал, че ако стане премиер, първо ще посети София.