Ти си това, което четеш

Не е вярно, че горивата в България са евтини

Моделът "Марешки" не предлага системно решение, твърди кандидатът за депутат от "Нова република" Мартин Димитров

Мартин Димитров, сн: БГНЕС

Горивата в България са едни от най-скъпите в ЕС, ако не се смятат данъците, които влизат в цената, твърди кандидатът за народен представител от "Нова република" Мартин Димитров. По думите му, на пазара у нас има системен проблем и Веселин Марешки със своите пет бензиностанции не го решава. Според Димитров част от решението е да се облекчи достъпът на вносителите на горива до данъчните складове, който в момента е много труден и скъп.

Г-н Димитров, миналата седмица шефът на "Лукойл" Валентин Златев каза, че високите цени на горивата в България са мит, като той се обоснова с това, че България е втора в ЕС по най-евтин бензин А-95. Споделяте ли мнението на Златев?

Категорично не съм съгласен. Тъй като в България ДДС и акцизите са под средноевропейските, е редно цените на горивата да се сравняват без данъци, тоест без ДДС и акцизи. Ако направим подобно сравнение, горивата в България са едни от скъпите в ЕС, а дълго време цените на горивата бяха и над средноевропейските като стойности, ако ги разглеждаме без включени акцизи и ДДС. Изключително некоректно е да сравняваме крайни цени, тъй като подобна сметка не отчита по-ниския акциз в България, който е наполовина по-малък в сравнение с някои страни в ЕС.

Точната статистика от последните дни е, че 8 държави в ЕС продават по-евтин бензин А-95 в сравнение с България, ако се вземат цените без данъци. Излиза, че горивата у нас не са сред най-скъпите, а около средата на класацията. Какво означава това?

Трябва да гледате нещата динамично. Сега се намираме в период, в който цените на горивата в България спаднаха спрямо европейските нива. Но преди това имаше период, продължил вероятно около година и половина, в който цените на горивата у нас бяха едни от най-скъпите в Европа. Нямаме обаче системното решение. Няма стабилност на по-ниските цени. По тази причина водим дело срещу Министерството на финансите за това кой притежава данъчните складове у нас. Страшно любопитно е, че на това дело дойде представител на прокуратурата, който поиска да не ни се даде тази справка. Обикновено прокуратурата не е активна по дела за достъп до информация. А в този случай специално дойде представител на прокуратурата и поиска да не се предоставя на лицата Димитров, Трайков и Славов такава справка.

Тоест голямата картина е, че нямаме системно решение на проблемите на пазара на горива и утре те отново могат да бъдат сред най-скъпите в ЕС, както бяха в миналото.

Какво е системното решение?

Системното решение е улесняване на вноса и облекчаване на достъпа до данъчните складове.

Но Валентин Златев твърди, че и в момента има значителен внос на горива у нас, като съотношението производство/внос е 60:40. Не е ли така?

За мен достъпът до акцизните складове е проблем. Затова законодателят трябва да се намеси, така че този достъп да бъде по-лесен и по-евтин. Ще ви дам и друг пример. Беше създадена специална анкетна комисия за пазара на горива в парламента, като самият текст на искането за създаване на такава комисия го написах лично аз. На тези срещи дойдоха представители на Националната агенция за приходите (НАП) и ги помолих да ми дадат справка колко средно се оскъпяват горивата в България, когато преминават през данъчно-акцизен склад. Поисках също да е ясно дали за определени компании тази услуга е много по-скъпа, отколкото за други при едни и същи количества. Дадоха дума пред колеги, че ще ми предоставят такава справка, но тя не ми беше предоставена.

По ваши данни колко се оскъпява литър гориво заради затруднения достъп на фирмите до данъчните складове?

Не знам, но това е много важен въпрос. Теоретично е възможно така да функционират данъчните складове, че да дестимулират конкуренцията. Затова искаме да изясним кой ги притежава и колко поскъпват горивата при преминаване през такива складове.

Тоест, според вас, именно достъпът до данъчните складове е основната пречка пред внасянето на горива у нас, така ли? Защото има и твърдения, че вносът не е чак толкова по-изгоден в сравнение с покупката на горива от производителя "Лукойл", като се имат предвид отстъпките за доставчиците.

Има и втори въпрос. Това са задължителните запаси от нефт, които поддържат търговците на горива, защото поддържането на тези запаси се прехвърля в крайната цена. Това е следващият въпрос, по който може да се намери разумно решение, а именно как да се облекчат търговците, така че поддържането на запасите да не увеличава значително цената на бензина и дизела. Преди два-три дни гледах цените на горивата в Румъния (без данъци), където те бяха с около 15 ст. по-ниски от тези в България. Тоест, там, където има добре работещи регулатори и добре работеща съдебна система, и цените на много стоки са по-ниски. Но в Румъния беше разкрит картел на пазара на горива, бяха наложени огромни глоби. Тоест, сега на румънския пазар има повече конкуренция.

Горивата се превърнаха в политическа тема, защото благодарение на нея все повече скорост набира политическият и бизнес феномен "Марешки". Как според Вас работи бизнес моделът на Веселин Марешки в сектора "горива"?

Това не е решението. Не може с пет бензиностанции да решиш системен проблем. Това е все едно да приемем, че образователната система не подготвя добре учениците и в резултат да направим още няколко университета или още няколко училища. Няколко нови училища не могат да компенсират това, че стотици други не се справят добре. Тоест, ние трябва да търсим системни решения, а Марешки не предлага такова.

Това, което той прави, не е лошо, но не е системно решение и не може да реши проблема в неговата дълбочина. Ако държавата функционираше добре и контролните и регулаторните органи работеха нормално, нямаше да има нужда от феномена "Марешки". Цените щяха да бъдат по-ниски, а конкуренцията - да бъде работеща.

Според вас на какво се дължи успехът на Марешки – на по-добър бизнес модел или на укриване на данъци, в което го обвини Валентин Златев пред парламентарната анкетна комисия?

За мен това не е важен въпрос. Важният въпрос е, че Марешки не е решение. Решението е облекчаване достъпа до акцизните складове, увеличаване на вноса на горива, увеличаване на конкуренцията. Не става с модела с петте бензиностанции.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече над година не излиза с решение по казуса с горивата. Защо според вас е толкова трудно да се каже дали има, или няма картел на пазара на горива?

Имайте предвид, че решенията на комисията могат да се оспорват по съдебен път, тоест има тежки съдебни битки, които трябва да се спечелят и затова е важно решенията на КЗК да са добре аргументирани. Не е тайна, че доказване на картел от икономическа и финансова гледна точка е сложен въпрос. Но след като румънците могат да го направят, защо ние да не го направим? Според мен регулаторът трябва да фокусира своите усилия в защита на конкуренцията, в това тя да не бъде изкривявана. Ако конкуренцията работи добре, цените ще паднат. Вижте на колко пазари в България, функционирайки нормално, имаше сериозен спад на цените.

Но на пазара на горива нямаме истинска конкуренция, при положение че има един пазарен лидер, който няма равностойни конкуренти.

Проблемът е друг. Ако достъпът до акцизните складове е осигурен и всеки може да внася горива, конкуренцията ще се случва. Защото навсякъде около България има рафинерии, които произвеждат горива и при нормален достъп конкуренцията ще се случи.

Защо парламентът не успя да направи нищо чрез създадената анкетна комисия?

Много хора не искат да има резултат. На много хора им върши работа сегашното положение. Ще ви кажа защо имам проблем със скъпите горива. Първо, имам макроикономически проблем. Защото на макрониво скъпите горива ограничават растежа на икономиката, растежа на заплатите, разкриването на нови работни места. На второ място имам и потребителски проблем.

За потребителя не е ли най-важна крайната цена? Преди година литър бензин беше 1.80 лв., сега е 2.15 лв., а пък през 2013 г. беше 2.70 лв. На какво се дължат тези флуктуации?

Цената на горивата е в линейна зависимост от цените на петрола. Тоест трябва да разсъждаваме какви са международните цени на горивата, връзката е ясна. Въпросът е дали при съответната цена на петрола цените на горивата са конкурентни спрямо другите европейски страни. По наше предложение беше сменен съставът на КЗК, защото ние виждахме слаби резултати. Имаме законопроект с колегата Петър Славов за облекчаване на достъпа до акцизните складове, който ГЕРБ и БСП не искаха да приемат. Аз вече имам сериозни съмнения, че сред големите партии – ГЕРБ и БСП, няма никаква политическа воля за системно решение на пазара на горива.

Защо у нас има провал на регулаторите – КЗК, финансовият надзор, който дълго време имаше проблеми при предишното ръководство на Стоян Мавродиев, банковият надзор?

Ще започна от най-важния регулатор – БНБ. Когато ГЕРБ и БСП избираха Иван Искров за нов мандат, единствените, които възразихме, бяхме ние, от десницата. После дойде казусът "КТБ" и тези хора от ГЕРБ и БСП, които са избрали Искров, взеха да го критикуват. Тоест, част от назначенията в регулаторите не се правят така, че избраните хора да бъдат нужните професионалисти. Трябва да има много важен професионален критерий за избор. Помните ли, че бяхме предложили за член на КЗК Георги Ганев? Той е много сериозен макроикономист, който е уважаван на европейско и световно ниво, има докторат при нобелов лауреат, но такъв човек не беше избран в КЗК. Тоест, има проблем с професионализма на хората, които участват в регулаторите. Защото доказването на картел е сложна икономическа задача.

При положение че партиите номинират ръководствата на регулаторите, как можем да вярваме, че това са партийно независими професионалисти?

Би трябвало в процедурата по номинации да се гледат професионалните качества. За мен в регулаторите трябва да бъдат хора, които заради личната си репутация не биха правили лоши работи. Именно такъв човек бяхме номинирали ние в лицето на Георги Ганев. Аз съм сигурен, че той заради личната си репутация не би направил нито една глупост и, ако види случването на големи бели, би си подал оставката. Ако има такива хора в регулаторите – хора с репутация и чест, ще видите как тези институции ще се променят.

По отношение на "Банков надзор" в БНБ можем ли да сме спокойни, че там наистина тече някаква реформа, за да не се повтори казусът "КТБ"?

За да сме спокойни, България трябва да стане част от Европейския банков надзор. Тук виждам много обезпокоителен консенсус между ГЕРБ и БСП нищо да не се прави в тази посока. Ако у нас имаше Европейски банков надзор, вероятно никога нямаше да се случи фалитът на КТБ. Защото ако българският надзор по някаква причина не се справи, европейският надзор трябва да бъде гаранционен механизъм.

Но европейският надзор не е ли само върху най-големите банки?

Когато има контрол върху големите, ще има и върху малките, защото знаете, че банките си разменят депозити помежду си. Тоест контролът върху големите е гаранция в известна степен и за работата на малките.

Успокоиха ли ви стрес тестовете и проверката на активите на банките, че няма да се повтори случаят "КТБ"?

Докато България не е част от Европейския банков надзор, моят съвет е никой да не се успокоява.

Служебното правителство заяви, че вече е време България да подаде заявка за предверието на еврозоната – ERM II. Наистина ли е време за това според вас?

Категорично да. Ако сте чели моите парламентарни въпроси, аз няколко пъти съм настоявал за това, защото България трябва да престои поне две години в ERM II, преди да говорим за ефективно членство. А може да престои и много по-дълго.

Твърди се обаче, че големите държави не ни искат в еврозоната.

Няма такова нещо като "искат – не искат". ЕС е общност, в която всеки трябва да преследва своя интерес. Въпрос на умен разговор е ние да поставим на масата въпросът за присъединяването на България към ERM II.

А какво ще кажете за гласовете, които се чуха за това, че на валутния борд му е минало времето и че той пречи на икономиката?

Има само едно излизане от валутния борд и то е приемането на еврото. Всички други варианти не са добри.

В предизборната си програма базирате много от обещанията си на подобрена събираемост на приходите и изсветляване на икономиката. Не е ясно обаче как ще се съберат тези допълнителни средства и как ще мобилизирате данъчните и митниците. Бихте ли пояснили?

С наше участие беше променен Законът за акцизите и данъчните складове, така че записахме вътре задължителни измервателни уреди за производителите на алкохол и цигари. Тоест да е ясно колко е произведеното на ден, на час. За две години Владислав Горанов не изпълни закона. Когато се изпълнят тези текстове, ще има изсветляване на икономиката и приходите ще растат.

Още по темата
Още от Интервюта

Защо Путин обяви, че "славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя"?