Не съм чувала магистрат да се оплаче от политически и корупционен натиск

Вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова не е чувала магистрат да се оплаква от политически и корупционен натиск. Това споделя тя в интервюто си за Mediapool. Европейската комисия в последния си доклад специално обръща внимание на България за политическия натиск, който се оказва върху съдебната система, вземайки предвид случилото се с Мирослава Тодорова и кадровата политика на предния Висш съдебен съвет. Министър Златанова обещава, че това правителство няма да оказва такъв натиск. В същото време тя не харесва "внушенията отвън" и не смята, че реформата върви заради тях. Златанова поема гаранции за завършване на дългоочаквания нов Наказателен кодекс до края на годината, както и за разработване на дългосрочен пакет от мерки за реформа на съдебната система. В министерството са уволнени около 40 души, защото са били неправилно назначени. Сабрие Сапунджиева не е нейно предложение за заместник-министър, а продължаването на мораториума върху продажбата на земя на чужденци е невъзможно. Тези и други теми можете да прочетете в целия текст на интервюто.

Г-жо Златанова, главният съдебен инспектор отдавна надвиши мандата си. Мислите ли, че това е вредно за държавата и какво трябва да се направи?

Това беше едно от първите неща, които в качеството си на министър обявих за важно. Не съм чакала някой да ме подсеща. Смятам, че един сполучлив избор на нов главен съдебен инспектор би дал на парламента авторитет, от който той се нуждае. Убедена съм, че всички политически сили в крайна сметка ще подходят отговорно и ще отговорят на очакванията на гражданите. Все още го вярвам. Има време до края на годината.

Спорът се води дали е законно Ана Караиванова да кара шестата си година на поста при конституционен мандат от пет години. Законно ли е?

Нямам самочувствието да се изказвам по конституционни въпроси. По-важно е да гледаме напред и при едни ясни правила парламентът да изпълни задължението, което му е вменено, т.е. да проведе този избор. Напомням, че е необходимо мнозинство от 2/3 от народните представители, което значи, че партиите трябва да работят заедно. Възхищавам се на мъдростта на законодателя, когато е определил това мнозинство, защото във важни моменти партиите също трябва да проявят необходимата мъдрост.

Вече няколко години Брюксел настоява за реформа "из основи" на съдебната власт. Как си я представяте вие тази реформа?

Реформата в съдебната система е нещо твърде важно, за да бъде оставено на въображението на един човек. Това е една много политическа задача и трябва да бъде такава, защото изисква консенсус между партиите в парламента. Без това няма как да вървим напред. Визията трябва да е обща за цялата страна. Трябва да отчетем мнението на обществото и на магистратите. Бъдещите ни стъпки са насочени в посока на засилване на независимостта, отчетността, достъпността и качеството. Едновременно с това реформата трябва да бъде логистично подсигурена, защото трябва да се инвестира адекватно в съдебната система. Още през 2006 година ЕК поиска от нас да създадем условия за независимост и отчетност в съдебната система. Смятам, че независимостта е основен елемент на правовата държава, а отчетността спомага обществото да вярва на своите магистрати. Никога не съм харесвала внушенията отвън, защото ние не искаме да реформираме съдебната система заради Брюксел или заради страните членки на ЕС.

Аз влизам в противоречие със самия доклад (на ЕК), че всички реформи са проведени благодарение на външните внушения, но пък факта, че има какво да се реформира, означава, че трябва да спрем да разчитаме на външната помощ и да се обърнем към самите себе си.

В същото време голяма част от препоръките в последния доклад се отнасят до човешкия фактор в съдебната система. Министърът не управлява съдебната система. Той е един посредник между двете власти и затова няма как външни внушения да заместят вътрешното убеждение на всеки един магистрат. Трябва да е ясно, че от работата на всеки един магистрат зависи имиджа на системата, както в българското общество, така и навън. Вие виждате сами, че всяко действие на всеки един участник в нея може да се коментира. Всичко е много видимо и се случва публично. Нито един магистрат няма как да се скрие нито зад системата, нито зад министъра, нито зад ВСС.

Говорим си за политическа воля и съдебна реформа. Този парламент вреден ли е за реформата?

Нито един парламент не може да бъде наречен вреден, защото това са 240 народни представители, които са избрани със свободни и демократични избори от народа. В дългата си кариера на държавна работа никога не съм видяла политик, който да не иска да има добра съдебна система. Това е истината. Всички - политици и магистрати - трябва с действия да покажат, че ги е грижа за съдебната система.

Действия като че ли няма. 97 депутати не влизат в парламента, 20 влизат, когато си поискат, за да покажат това или онова на останалите...

Няма да коментирам парламента. Аз имам ангажименти по закон, които ги изпълнявам в Народното събрание. Народните представители са отговорни само пред избирателите си.

Кажете конкретно какви са законопроектите за съдебна реформа, които е подготвило министерството?

Иска ми се окончателно да се оформят проектите, за да можем да ги внесем в пакет. Те ще бъдат главно в Закона за съдебната власт и, ако е необходимо, в някои процесуални закони. Това е въпрос на визия какво ще се случва. Идеята ни е тези мерки да обхващат период от 7 години напред. Искаме да подготвим мерки за един по-голям хоризонт. Не е сериозно да се мисли, че в рамките на 1-2 години можем да свършим всичко при положение, че вече близо 25 години се занимаваме с тази задача. Подходът ще бъде от стратегическите направления към законопроектите, а не обратното.

Кога ще бъде готов?

Върху пакета се работи активно, а целта ми е до края на година той да бъде готов. Бих искала преди да пристъпим към обличането му в законодателни предложения да направим едно широко обсъждане в обществото и магистратските среди, за да сме сигурни, че това е реформата, която всички искаме да направим. Аз съм човек, който е ориентиран в практическите измерения на реформата. Наскоро бях на посещение в Пловдивския апелативен район и магистратите там се оплакаха, че качеството и достъпността на съдебните експертизи са проблеми, които откровено спъват тяхната работа. Проблем са и преводите от редки езици. Това са неща, което не всеки гражданин ще види, но те рефлектират сериозно върху качеството на работата. Решенията тук са откровено практически и донякъде финансови. Моята идея е да сформираме по спешност две работни групи и да видим как можем да помогнем на магистратите.

Как бихте коментирали работата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и периодично избухващите скандали там? Те не престанаха и след със смяната на състава му.

Трябва да си дадем сметка, че ВСС работи при една много голяма степен на видимост. Заседанията се предават онлайн. ВСС може да се следи почти толкова лесно, колкото и парламента.

Когато работата на един орган е толкова видима и гражданите знаят толкова много за него, може и да стават скандали.

Нека вземем за сравнение други системи – образователната и здравната. Можем ли при тях да видим по същия начин как се случват нещата, как се назначават и уволняват хората, които обучават нашите деца, например. Тяхната отговорност е не по-малка от тази на магистратите. Тази видимост предполага от време на време да се виждат и скандали. Думата "скандал" не я обичам. Да, има дискусии, да, има противоречия и то сериозни, но се въздържам да употребявам тази дума, защото напоследък девалвира. Все още не искам да оценявам работата на ВСС, защото съм с тях от три месеца, но виждам, че се стараят сериозно в няколко посоки. Едната посока е справяне с проблема с натовареността на магистратите. Ние в министерството помагаме логистично, с експертиза, със статистика, но това си е инициатива на ВСС. Сериозно се дискутира във ВСС системата за атестиране.

Аз бих желала да видя малко по-високи темпове на работа по тези две направления, но факт е, че те стоят сериозно на вниманието на съвета.

Смятам, че заедно бихме могли да постигнем голям напредък в политиките по реформа на системата. Ще избегна да говоря по кадровите въпроси, защото те са изцяло в правомощията на ВСС. Тук министърът не играе роля и това е правилно с оглед спазването на независимостта на магистратите. При посещението си в Пловдив разбрах, че има съдилища и прокуратури с по 20-30 свободни щатове. Може да се ускори процесът по провеждане на конкурси. Това също е задача на ВСС и аз смятам да проведа един разговор с тях с апел тази дейност да се засили.

ВСС нашумя напоследък с казуса "Ситнилски". Какъв е вашият прочит на този случай? Той засяга самия начин, по който се формира ВСС.

Този казус наистина повдига редица принципни въпроси - за начина, по който се избират членовете на ВСС, за свободната циркулация на СРС-ата из публичното пространство, за интегритета на магистратите, за това готови ли са те да дадат достъп до декларациите си за конфликт на интереси без да им се иска съгласието... Това са все въпроси, които не са от вчера. Няма да ме чуете да коментирам конкретни казуси, защото конкретният казус е просто симптом за някакъв системен проблем, който не е бил решаван много дълго време. В моята работа със съвета аз ще искам да решаваме системните проблеми и това е модерният, европейският начин да се правят политики. Не да се тръгва от личността и да се стигне пак до нея. Трябва проблемът да бъде решен така, че да няма значение коя е личността.

Смятате ли, че системен проблем е натискът върху магистрати и саморазправата с тях?

Аз не съм чула магистрат да е посочил откровено, че върху него е оказван политически и корупционен натиск. Това е нещо, за което всички говорят, но самите потърпевши не са ни обяснили реалните параметри на този проблем. Говоренето по принцип е много добър начин нищо да не се реши.

Вие виждате, че специално това правителство е създало много добри гаранции за независимост на съдиите, прокурорите и следователите. Не сте чули министър да коментира съдебни дела, а пази Боже, да се раздават и присъди по медиите. В това отношение изпълнителната власт беше длъжник на магистратите и сега това правителство плаща този дълг.

Мислите ли, че България е постигнала напредък в съдебната реформа през последната година и два месеца?

Очаква ни доклад на Брюксел. Аз съм умерен оптимист. Работата по съдебната реформа в България не е спирала. Ако погледнем за последните 5-6 години, то ще видим, че много неща бяха подобрени. Членовете на този ВСС бяха избрани по безпрецедентно прозрачен начин, беше избран новият главен прокурор, бяха предприети стъпки за електронното правосъдие, ВСС прие доклади за случайното разпределение на делата в ключови съдилища, прокуратурата изготви своя функционален анализ, работим много активно с неправителствения сектор...

Наблюдавайки от години тези процеси, аз си мисля, че България напредва. Вземете за пример бързината на съдебния процес. Това вече не е проблем, а беше огромен проблем само преди 10 години. Ако погледнем класацията на съдебните системи в ЕС, България е с едни средни стойности. Процесът на реформа и напредък няма да спре. Светът се развива, глобализацията се развива с невероятни темпове. Ето вземете новия Наказателен кодекс. Там адресираме нови заплахи за сигурността – тероризъм, икономически заплахи, отразяваме развитието на новите технологии.

Кога ще приключи работата по Наказателния кодекс? По него се работи вече три години.

Амбицията ни е до края на година да го внесем в Народното събрание.

Задачата е много трудна. Събрали сме всички експерти, които могат да бъдат събрани в България. Може би трябва да направим едно заседание открито, за да видят всички колко тежка всъщност е тази задача.

Ще ви върна към предния въпрос. Давате като положителен пример избора на нов главен прокурор от ВСС. Точно там се получи доста неловка ситуация с правилата за избор и дори имаше реакция на Брюксел.

Аз мисля, че с действията си на поста главен прокурор г-н Цацаров е разсеял всички съмнения, ако ги е имало.

Има ли кадрова чистка в правосъдното министерство, както се говори за другите министерства? Какво решение намери случаят с назначените без конкурс служители?

Чистка няма в министерството, не е имало и няма да има. За съжаление се наложи да освободим много хора, които са назначавани по неправилен начин. Около 40 души са това. Между тях имаше и качествени експерти, но подходът ни беше за всички. По спешност сме обявили много конкурси.

Политическо назначение ли е назначението на г-жа Сабрие Сапунджиева?

Заместник-министрите по закон са членове на политическия кабинет. Това отговаря на въпроса ви. Тя има богат опит, включително в Министерството на правосъдието и смятам, че този опит ще допринесе за междуинституционалния диалог.

Питам дали е ваш избор?

Сабрие Сапунджиева е човек, с който аз съм работила и преди, но аз мисля, че за никой не е тайна, че тя е предложена от една от политическите сили, която подкрепя правителството.

Трябва ли да се продава земя на чужденци? (Земеделският министър поиска удължаване на мораториума – бел. ред.)

Като юрист аз чета закона, в случая това е Договора за присъединяване на България към ЕС. В него ясно е записано, че с края на тази година изтича и преходния период, в който България може да налага забрана за продажба на земя на чужденци. Това е част от европейското законодателство за свободно движение на капитали. Това е в основата на вътрешния пазар, върху който се крепи европейската икономика. Замислете се за обратната страна на медала. С края на тази година изтича преходният период, в който други държави можеха да налагат ограничения за трудовия си пазар.

Защо има неразбиране по въпроса?

Вероятно има хора, които смятат това за конюнктурно политическо клише. Търсят се някакви краткосрочни политически дивиденти, най-вероятно. Въпросът с продажбата на земя на чужденци беше решен още при ратифициране на договора за присъединяване от българския парламент и това е широко известно.