Неблагодарното президентско бреме

"Франция е наистина себе си само когато е в челните редици", написа основателят на съвременната република Шарл дьо Гол. На сегашния френски президент Франсоа Оланд се наложи много бързо да се научи как да бъде лидер и в чужбина: преди да заеме поста си през 2012 г., той оглавяваше провинциалния съвет на департамента Корез. Но откакто дойде на власт, Оланд показва, че ръководи външните работи с доста по-твърда ръка, отколкото управлява собствената си страна.

Дейността му навън се простира в широк спектър. Тази седмица Оланд бе зает с това да събере подкрепа в Париж за конференция по климата, на която Франция ще бъде домакин през декември. Той се надява конференцията да доведе до обвързващо споразумение по въглеродните емисии. Външният му министър Лоран Фабиюс отстоява много твърда позиция по време на преговорите между "шесторката" и Иран, които приключиха със споразумение по иранската ядрена програма. Френска беше идеята, например, за създаването на механизъм за автоматично връщане на санкциите, ако Иран не си удържи на думата. Сега французите извличат изгоди от сделката. Фабиюс ще лети до Техеран да се срещне с президента Хасан Рохани на 29 юли. Но за разочарование на нетърпеливите френски бизнесмени, които се надяват и за тях да има предвидена седалка в самолета, това пътуване ще бъде само с политическа цел.

Такава свенливост не се наблюдава в отношенията между Франция и други държавни от Персийския залив. Франция тихомълком се загнезди там, където Америка изгуби привилегированата си позиция заради преговорите на Обама с Иран. Оланд отскочи четири пъти до Саудитска Арабия, откакто бе избран за президент. Последната му визита бе през май, когато стана първият чуждестранен гост от дълги години на лидерска среща на страните от Персийския залив. Французите започват да виждат как усилията им се отплащат. Преди да се срещне със саудитците, Оланд продаде на Катар ескадрила самолети "Рафал", построени от френската компания "Дасо", за 6,3 милиарда евро. Това беше третата продажба на "Рафал" от началото на мандата му. Пътуванията му в Куба през май и Ангола през юли също бяха подплатени с надежди за развиване на търговия.

Дори случаят с Гърция, в който гръцката икономика едва не загина, може да бъде възприет като победа за Оланд. Германският финансов министър Волфганг Шойбле искаше Гърция да излезе от еврозоната, а Оланд имаше една едничка цел: да запази Гърция в рамките на единната валута. Като създател на тази валута, Франция има интерес да я пази в добро здраве. Париж се притеснява за собствената си уязвимост от нестабилност на пазарите на държавни облигации, в случай че еврозоната се разпадне. Оланд изпрати служители на френското финансово министерство да помогнат на гръцкия премиер Алексис Ципрас да съставят нови предложения и действа като посредник в преговорите със скептичната Германия. "В тези преговори Франция направи така, че Европа да победи", се похвали по-късно Оланд.

Оланд може и да е по-малък играч от германския канцлер Ангела Меркел в отношенията с Русия по украинския въпрос. Но закъснялото спиране на продажбата на военни кораби на Русия бе важен сигнал.

Франция, заедно с Великобритания, остава една от единствените две големи военни сили в Европа, всяка от които изразходва приблизително 2 процента от БВП за отбрана, както изисква НАТО. Неотдавна Франция се отказа от планирано четиригодишно замразяване на военните разходи и добави 3,8 милиарда към бюджета си за отбрана от 2016 г., за да засили възможностите си за борба с тероризма. Освен това Франция използва огневата си мощ. Оланд изпрати войници да отблъснат джихадистите в Мали и да не позволят геноцид в Централноафриканската република. Преди Америка да се отметне през 2013 г. (от плановете си да започне военна кампания срещу режима на Башар Асад), френски изтребители бяха готови да бомбардират Сирия.

Както каза един чуждестранен наблюдател, Франция сега разполага с рядка комбинация от военна мощ и готовност за действие. Франция се въздържа от участие в нападението срещу Ирак през 2003 г., така че общественото мнение не се е обърнало срещу такива авантюри. Френски войници са разположени в Африка и Персийския залив, а президентът има конституционното право да ги изпраща зад граница.

Голямата мистерия е колко зле Оланд успява да се представи като сила в дипломацията. Голямата роля на Франция в преговорите за иранската ядрена програма до голяма степен се изгуби от полезрение, поне извън Франция. А опитът на Оланд да се похвали в интервю, дадено на националния празник на 14 юли, не прозвуча много убедително. Като изключим военните въпроси, Меркел е лицето на Европа във Вашингтон и основен външен играч в гръцката драма.

Част от обяснението е свързано с темперамента. Никола Саркози, предшественикът на Франсоа Оланд, бе свръхактивен и използваше тактиката "елате ме вижте", за да прикрие отслабващата роля на Франция във френско-германската ос. За разлика от него инстинктите на Оланд за търсене на консенсус и скромно присъствие рядко привличат внимание. Значимите му предложения за по-задълбочена интеграция на еврозоната, обявени на 19 юли, останаха до голяма степен незабелязани.

Най-важното може би е, че действията на Оланд в чужбина са засенчени от лошите икономически резултати у дома. След почти никакъв ръст през последните три години, френският БВП се очаква да се увеличи с едва 1,1 на сто тази година. Това повдига въпроси в по-дългосрочен план за това докъде може да достигне силният френски интернационализъм и обяснява за момента защо външнополитическите подвизи не помагат за повишаване на рейтинга на Оланд.

Оланд бе избран заради обещанието да наложи данъци на богатите и да създаде работни места. Той обаче бързо изостави 75-процентната ставка в данък общ доход, а безработицата се закрепи на около 10 на сто. Строгите икономии в Европа, на които обеща да сложи край, сега биват налагани с негово одобрение на Гърция.

"Той не само загуби авторитет, но и се усеща чувство на безразличие към него", каза Лоран Буве от Версайския университет. Твърдата линия на Шойбле се одобрява от 70 на сто от съгражданите му. За разлика от него популярността на Оланд пада на 19 процента - най-слабият рейтинг, който е имал френски президент три години след началото на първия си мандат. Дори Дьо Гол, който в крайна сметка бе дезавуиран от французите, никога не е имал рейтинг под 52 процента през втория си мандат. Той бе уважаван от някои французи и мразен от други, докато отношението на мнозина към Оланд е безразлично, каквото и да постигне на световната сцена.

По БТА