Ти си това, което четеш

НЕК осъдена за около 600 млн. евро в арбитража за АЕЦ "Белене"

Новината за решението и опита на България да търси компромис с Москва съвпадна с шумна проруска демонстрация на Борисов

Руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) е осъдила "Националната електрическа компания" (НЕК) в Международния арбитраж в Париж да плати 550 млн. евро за поръчано, но неплатено оборудване за спрения проект АЕЦ "Белене", съобщи в четвъртък енергийният министър Теменужка Петкова. Делото бе заведено от руската страна с претенция за 1.2 млрд. евро, но България заведе контраиск. В момента и двете страни декларират, че са удовлетворени от решението, като България възнамерява да търси взаимноизгоден вариант да не плати сумата или поне да я ограничи. Според руската страна България е осъдена да плати 620 млн. евро, като тази сума включва коменсациите по лихви и съдебни разходи.

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок пред съда в Цюрих, но България няма да се възползва от тази възможност, тъй като смята решението за добро, коментираха пред Mediapool правителствени източници.

Развръзката беше ясна, Борисов влезе в роля на проруски "ястреб"

Правителството би следвало да е подготвено за тази развръзка от арбитража. Както Mediapool съобщи още в началото на април, според тогавашна информация от различни източници, е било ясно, че България ще бъде осъдена на около 600 млн. евро. Тогава вицепремиерът Томислав Дончев заяви пред Mediapool, че правителството има план Б и дори повече от един план, за да не плаща страната ни неустойка, в случай, че бъде осъдена. Финансовият министър Владислав Горанов тогава коментира, че се разглежда вариант руснаците да бъдат компенсирани заради прекратения ядрен проект.

Вероятно с оглед на предстоящи или вече започнали преговори с Русия по тази тема, премиерът Бойко Борисов демонстративно обяви отказа на България да участва в планирания от НАТО общ флот в Черно море. "Страната ни няма да стане част от подготвения Черноморски фронт срещу Русия", заяви той в четвъртък почти по същото време, докато Петкова съобщаваше арбитражното решение за АЕЦ "Белене".

И двете страни са удовлетворени от решението

Министър Петкова уточни, че информацията е пристигнала в сряда вечерта по имейла, но България все още очаква официално да бъде уведомена за решението по делото. Вероятно по тази причина цитираните от българска и руска страна суми се разминават.

Според руската корпорация "Росатом", която е собственик на АСЕ, "съдът удовлетвори основните искания на АСЕ за заплащане на извършените дейности и поръчаното оборудване, а също за компенсации на лихвите и съдебните разходи, включително заплащане за услугите на адвокатите от компанията Sidley Austin LLP". В сумата 550 млн. евро, цитирана от министър Петкова, не влизат компенсациите по лихви и съдебни разходи.

Решението на арбитража за АЕЦ "Белене" може да бъде определено като обективно, логично е да си платиш това, което си поръчал, коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Арбитражът е преценил, че НЕК има ангажимент да плати и да се сдобие с активи - ядрено оборудване за около 550 милиона евро, поясни тя. НЕК възнамерява да се запознае детайлно с всички обстоятелства и да се срещне с "Атомстройекспорт", за да изяснят позициите си двете дружества и да стигнат до взаимноизгодни решения. Важно е, че НЕК ще плати само произведено вече оборудване и няма да заплаща за пропуснати ползи, неустойки, ескалация или разходи за глоби, за които АСЕ е предявил искове, каза още Петкова.

В отговор на въпрос Mediapool тя съобщи, че България всъщност още не знае какво точно от оборудването е произведено и дали би ни свършило някаква работа.

"Предстои да отидем в заводите на руската компания, да видим какво е произведено и какво ще приемем", каза Теменужка Петкова.

Руските претенции бяха за 1.2 млрд. евро

Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ "Белене".

Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и руските претенции са били 1.2 млрд. евро.

Какво призна съдът и какво не

"Арбитражът е признал само разходите на "Атомстройекспорт" за произведеното оборудване. Всички останали искове - за ескалация на разходите по проекта, за направени разходи извън заявеното и други са отхвърлени. Ангажиментът на НЕК е да плати и получи произведените активи", обясни Петкова.

От присъдените на руснаците 550 млн. евро, 250 млн. са за неплатени фактури по извършена от АСЕ работа и приета от НЕК, а 300 млн. евро са за поръчано, изработено и неплатено оборудване. Искът на руснаците бе в диапазона 1.05 млрд. - 1.25 млрд. евро.

Арбитражът на практика не е признал българския иск около изкупуването на стария реактор, произведен от "Шкода“ за предишния проект за АЕЦ "Белене“, който бе част от сделката за новия проект, научи Mediapool. Мотивът е бил, че съгласно сключения договор за стария реактор, АСЕ е имала право да избере какво да ползва от това оборудване, което по-късно бе внедрено на Калининската АЕЦ в Русия.

Делян Добрев: "Изцяло в наша полза"

Решението на арбитражния съд е изцяло в наша полза, коментира и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев (ГЕРБ). Той посочи, че арбитражът е отсъдил да платим изработеното оборудване към датата на изтичане на споразумението, но не е уважил нито една от останалите претенции на руската страна.

Добрев отбеляза, че в сумата, която България е осъдена да плати, влизат единствено неплатените фактури, защото НЕК след 2010 г. не се е разплащала, а е получавала фактури, плюс изработеното оборудване. Това е нашето предложение още от март 2012 г., така че спокойно можем да твърдим, че Арбитражният съд е потвърдил нашата позиция по делото, заяви Добрев.

Арбитражният съд също така потвърждава, че няма EPC договор, както твърдяха от руската страна, и тъй като няма EPC договор, има само поръчано оборудване, на което са изтекли допълнителните споразумения, не се дължат никакви неустойки, пропуснати ползи или каквото и да било друго, добави той.

След като получат официално решението на арбитражното дело, двете спорещи страни имат 30-дневен срок да се запознаят с него, а след това и да решат какви мерки ще предприемат.

Петкова направи уговорката, че обществеността няма да получи достъп до решението по делото, защото то е конфиденциално: "Този арбитраж е търговски. Това е арбитраж между две търговски дружества, които имат спор помежду си, затова се съдържа търговска информация и има съответно изискване за конфиденциалност. Ние трябва да бъдем коректни към руските си колеги, които също са страна по делото."

Вариантите от тук нататък

Двете възможности от тук нататък са възобновяване на проекта за строеж на АЕЦ "Белене“, който бе спрян от правителството и парламента в началото на 2013 г., или България да плати сумата на руснаците, да получи изработеното оборудване и да го продаде.

Преди ден зам.-председателят на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов (ГЕРБ) коментира пред журналисти, че може да се вземе политическо решение за възобновяване на проекта "Белене", но в ГЕРБ са мнение, че ако това се случи, трябва да е на абсолютно пазарен принцип и потенциалният инвеститор да си носи напълно риска без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на тока от новата ядрена мощност.

Богомил Манчев, председател на Българския ядрен форум и собственик на "Риск инженеринг“, която е подизпълнител на архитект инженера на АЕЦ "Белене“, коментира пред журналисти, че Русия все така има интерес да инвестира в проекта като частен. Вариант е българската страна да го продаде с всички лицензи по него на частен инвеститор, който да го реализира на свой риск, или да търси стратегически партньор, както се опита да направи това с германската RWE, но тя се отказа.

Друг вариант, според Манчев, е НЕК да продаде оборудването в Индия, Иран или в Йордания, където "Росатом“ строи подобни на беленските реактори. Препродажбата обаче съвсем няма да е на цена от 550 млн. евро, а двойно по-ниска, смята той. За внедряване в Китай и дума не може да става, допълни Манчев.

Откъде ще дойдат парите за уреждане на съдебното решение засега не е ясно. Една от възможностите е в рамките на планираната облигационна емисия на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на НЕК. Книжата предстои да се пуснат на ирландската борса като първоначално ще се обяви търсене на финансиране за 500 млн. евро, каза шефът на БЕХ Петьо Иванов, който не изключи и да се вземе по-голям дълг, ако има нужда. А такава очевидно се появява.

Друг вариант, според представители на ГЕРБ, било оборудването да се остави на отговорно пазене в Русия, а междувременно да се търси купувач. По думите на Богомил Манчев 30-40 млн. евро годишно струва съхранението на подобно оборудване и България трябва да поеме риска за евентуални проблеми с неговата изправност при по-продължителен престой.

"Ако няма какво да правим, да направим централата и тогава ще разберем колко сме сгрешили със спирането на проекта. Ако държавата реши да прави централата, трябва да извади 30 процента от привлечения капитал“, посочи Манчев, който изтъкна руските аргументи за това колко изгоден е проектът и че сега дори може да излезе по-малко от 10.5 млрд. евро, заради поевтиняването на рублата.

Да се договорим с руснаците извънсъдебно и да се ползва оборудването, препоръчва Манчев.

Според него МС може да отмени решението си за спиране на проекта и да се покани "Росатом“ за довърши централата с изрично условие да не се ползва държавна гаранция и да работят на свободен пазар. Манчев не смята за разумно оборудването, произведено за "Белене“, да се премести на площадката за VII блок на АЕЦ "Козлодуй".

В официалната позиция на руската компания се казва: "Както и преди, "Росатом“ оценява проекта за АЕЦ "Белене“ като отличен и съжалява за неговото прекратяване, тъй като в случай на спазване на договора към настоящия момент централата щеше да бъде построена."

АЕЦ "Белене" - минало несвършено

Сагата с АЕЦ "Белене" започна преди 35 години по времето на Тодор Живков. Година след промените през 1989 г. реализираният частично проект е спрян и възроден през 2002 г. от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски.

След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра "Атомстройекспорт" пред чешката "Шкода", залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта.

Началото на края настъпи след като германската енергийна компания RWE, която стана партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ "Белене", се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2013 г.

Още по темата
Още от Бизнес