Ти си това, което четеш

НЕК става временен посредник в борсовата търговия с ВЕИ ток

Така свободният пазар ще се разшири от 1 юли, а централите ще имат гратисен период, каза Делян Добрев, шеф на енергийната парламентарна комисия

Делян Добрев. сн: БГНЕС

За да бъдат извадени от 1 юли 2018 г. на борсата за ток всички възобновяеми енергийни източници, но в същото време те да имат време да съгласуват промените с банките кредиторки, се предвижда "Националната електрическа компания" да стане временен посредник в борсовата търговия с ВЕИ ток. Това стана ясно от интервю на председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ за Mediapool.

Възобновяемите централи ще имат време до 31 октомври да съгласуват с банките кредиторки бъдещите си договори за премия с Фонда за сигурност на електроенергийната система, който ще им доплаща разликата между преференциалната и пазарната цена. В това време НЕК ще купува енергията им и ще я продава на борсата като поема за своя сметка пазарния риск или постигането на по-добри резултати в търговията. Това обаче ще важи само до 1 януари 2019 г. След това регулираният пазар ще намалее до 30 на сто.

Г-н Добрев, законовите поправки за енергийната реформа бяха приети на първо четене с обещание за редакции, най-вече заради притесненията на собственици на възобновяеми енергийни източници, че времето до 1 юли, когато трябва да излязат на борсата за ток, не е достатъчно за съгласуване с банките кредиторки. Решено ли е какъв ще е окончателно механизмът за извеждането на ВЕИ-тата на борсата?

Срокът за редакции между първо и второ четене изтича идния четвъртък. Въпреки че сме в парламентарна ваканция, работни групи всеки ден обсъждат промените. За да могат ВЕИ-тата да съгласуват с кредиторите или мажоритарните си собственици новите си договори с Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), който ще им плаща премия над цените на борсата, ще предвидим гратисен период. Предвиждаме редакция, според която тяхното задължение да сключат договорите си за премия с фонда да изтича на 31 октомври 2018 г. и реално да започна да търгуват сами или през координатор на група енергията си от 1 януари 2019 г. В този шестмесечен срок енергията на производителите, които не са постигнали нетното си специфично производство – при чието достигане всички излизат на свободния пазар, ще бъде изкупувана от НЕК по досегашните им договори. НЕК на свой ред ще продава тези количества на борсата за ток.

По този начин от една страна моделът ще заработи от 1 юли, както смятахме първоначално и електроразпределителните дружества ще започнат да си купуват енергия за технологичните разходи от там. От друга страна ще се съобразим с опасенията на ВЕИ-сектора, че времето до 1 юли е кратко за съгласуване на новите условия по договора за премия.

Интересен нюанс в тази промяна е, че 31 октомври ще е краен срок за подписване на договора за премия с ФСЕС, но който иска може да стори това и по-рано и да започне сам да продава енергията си на борсата. Ще има гъвкавост за онези, които преценят, че по-рано са готови да излязат на свободния пазар.

Така, като един вид посредник по тези сделки за гратисния период, НЕК може да си осигури и допълнителни приходи при евентуални разлики в договорните и пазарните цени?

Това е както възможност за такива приходи, така и опасност, защото ако тези промени бъдат приети, пазарният риск за тези първи 6 месеца ще се носи от НЕК. Това означава, че има както опасност НЕК да получи 1, 2 или 3 процента по-ниски приходи при продажбата на количествата на борсата, така и възможност да вземе повече. Пазарният риск е рамките на 1 до 3-4 процента в зависимост от вида на енергийния източник на производителя.

Няма ли опасност от пазарни манипулации при извеждането на толкова производители на борсата, които в същото време ще си получат от фонда за енергийна сигурност разликата между постигнатата там цена и до досегашната си тарифа?

Точно това е разликата в предлагания от нас модел на договори за премия, а не за разлика, както например е в Германия. Когато на производителите се гарантира, че ще получат разликата между постигнатата продажна борсова цена и преференциалната, те може да разрушат пазара като дават каквито и да са цени, включително и отрицателни (да платиш, за да ти вземат енергията – б.а.).

В нашия случай ще имаме договори за премия и ВЕИ-производителите ще получат фиксирана премия, изчислявана от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) според пазарната и преференциалната цена. Логиката е, че така те ще се стремят да получат възможно най-близки цени до прогнозната пазарна, също определена от КЕВР. Така ще се гарантира и стабилността на ФСЕС, защото още от решението на регулатора за прогнозната пазарна цена, която ще се определя по методика, а не чрез свободна интерпретация, ще е ясно какви средства са необходими във ФСЕС. Така ще се гарантира доброто финансово обезпечаване на фонда и плащането на всички производители навреме.

Защото опасенията на ВЕИ-сектора също така бяха да не се върнем в 2013 г., когато имаше огромни тарифни дефицити в НЕК и се бавеха плащанията към производителите по 6-8 месеца. Така, ако имаше договори за разлика и борсовите цени бяха около нулата, щеше съществува риск за финансовото обезпечаване на фонда, защото при цени минус 50 лв. за мегаватчас например нямаше да има достатъчно средства.

При договора за премия дори и при отрицателни цени е редно да се плати премията, защото тя ще е фиксирана и производителите не бива да бъдат наказвани, ако при определени независещи от тях обстоятелства и в определен час цената е паднала под нулата, въпреки старанието им.

Все пак няма ли опасност за злоупотреби и при този модел?

Когато знаеш, че ще взимаш фиксирана премия от 70 лв., няма логика да продаваш на нула лева, при положение, че досегашната ти цена е била 140 лв. а прогнозната е 70 лв. Тоест всеки ще се стреми да постигне пазарната цена, за да се формира накрая досегашната му преференциална цена. Още повече няма логика да продаваш на минус 20 или минус 50 лв., защото ще вземеш още по-малко пари.

А ако регулаторът сгреши в определянето на прогнозната пазарна цена, спрямо която ще се плащат фиксираните премии, как ще се подхожда?

Имаше предложение ока има грешка в прогнозната цена, която ще се определя на 1 юли с останалите цени, и тя е по-висока или по-ниска, в края на периода на действието й ВЕИ-производителите да бъдат компенсирани. Но не можем да се съгласим с това, защото е заобиколен начин за прилагане на модела за договора за разлика - сега не си вземаш парите, но знаеш, че накрая ще ти ги платят и пак нямаш стимул да продаваш на пазарни цени. С това предложение не можем да се съгласим.

От асоциация "Хидроенергия" дойде предложение, което намалява допълнително пазарния риск. Идеята е да се даде възможност на регулатора, при сериозно отклонение между прогнозната и постигнатата на борсата цена, да не чака следващия 1 юли, за да определи цената, отразявайки получилите се разлики, а да може както сега на регулирания пазар – на три, шест или девет месеца, да се променя прогнозната цена.

Обсъждали ли сте при какви процентни отклонения спрямо реалната борсова цена може да се променя прогнозната за договорите за премия?

Това ще го оставим на преценката на регулатора.

Например за цената на газа е разписано, че ако поскъпва под 5 процента, не се отразява в цената на парното.

Но това не е записано в закона, а е по преценка на регулатора и той е приел какъв да е процентът на отклонение. Сега отново ще стане така, но не бива това да се записва в закона. Разигравали сме примери ако прогнозната цена е 70 лв. за мегаватчас, а се получи реална цена от 50 лв. или 90 лв., защото промяната може да е двупосочна. При надзвети приходи, ще се наложи КЕВР да ограничи премиите.

Идеята е това да се прилага при по-сериозни отклонения от прогнозните цени, а не за два-три лева.

А правени ли са анализи, след като от 1 януари 2018 г. на сборсата бяха принудени да продават всички електроцентрали над 5 МВ количествата енергия извън гарантирано изкупуваните им за регулирания пазар, а сега към тях ще се присъединят и ВЕИ и когенерации над 4 МВ, колко ще се повиши ликвидността на борсата за ток?

Ще се увеличи много сериозно. Все още на пазара не е видим ефектът от промените, влезли в сила от 1 януари, тъй като голям процент от енергията, произвеждана през първите шест месеца, беше преди това продадена през други платформи и договори. Второто шестмесечие на 2018 г. ще покаже по-високата ликвидност на свободния пазар. В срок от следващата една година, когато се изчистят изтъргуваните преди 1 януари количества, се очаква през борсата да се търгуват 30 тераватчаса електроенергия. С излизането на технологичните загуби за електроразпределителните дружества от регулирания пазар на борсата, той ще се свие от сегашните 18 на 13 ТВтч. След тази промяна, в България регулираният пазар ще спадне до дял от около 30 процента и до голяма степен ще сме извършили либерализацията на пазара.

След тази реформа НЕК ще загуби значителна част от досегашните си функции. Това ще се отрази ли икономически и финансово на държавната компания?

Реално до момента НЕК изпълняваше функцията на пощенска кутия по отношение на ВЕИ и когенерациите. Събираше от търговците и снабдителите цената "задължение към обществото", за да я разпределя на производителите с преференциалните цени. Това не е свойствена функция на НЕК, чиято дейност е да е обществен доставчик на енергия и производител на енергия от вода. Сега ще му отпадне функцията да събира и преразпределя приходи. Нормалното е фондът за сигурност на електроенергийната система да събира таксата "задължение към обществото" и да се разплаща за преференциалните цени.

Нищо друго за НЕК не се променя. Регулаторът ще продължи да определя квотите енергия за пазара на бита, които ще продължат да се купуват от НЕК.

Енергийният пазар у нас все повече се развива. В сряда заработи борсовата търговия в рамките на деня. Това е най-малкият пазар, което е логично, защото той изглажда недостизите и излишъците на електроенергия в резултат на крайното потребление. Ако днес нещо се случи и някому е излишна енергията, или на друг не достига, да могат да търгуват. В първия ден имаме три сделки за 3 МВ, което като за първи ден не е зле. Очаквам все пак обемите да нараснат и в следващия месец този сегмент да си заеме своето място на пазара. Търговията "в рамките на деня" е много удобна за ВЕИ-производителите, особено за вятърните и водните централи, тъй като не винаги прогнозата за времето може да се достатъчно точна, за да си продадат те количествата си от предишния ден. Това се отнася и за НЕК, защото когато види потреблението на домакинствата за деня може в рамките на същия ден да продаде излишни количества от регулираната квота на свободния пазар или да купи недостигаща му.

Преди време коментирахте, че е възможно въвежданите сега банкови гаранции към ФСЕС, дължими от доставчиците по цената "задължение към обществото", да се освобождават във времето. Решен ли е окончателно този въпрос?

Банкови гаранции категорично трябва да има, тъй като в последната една година множество търговци не са плащали тази такса в НЕК и последно задълженият им бяха 50 млн. лв. Не искаме този риск да се трансферира към фонда за енергийна сигурност. Това ще означава, че въпреки изчисленията на КЕВР може да се получи дефицит. Затова предвиждаме пари или банкова гаранция в размер на 150 процента от най-високата сметка задължение към обществото, плащана от конкретната фирма през последните 12 месеца. Ако в рамките на следващите 12 месеца се плащат регулярно дължимите суми, ще се освобождават 50 процента от гаранцията и тя ще падне на 100%, а ако това продължи 24 месеца – тя ще се намали до 50 процента.

А как ще се подходи към онези, които вече имат задължения към НЕК, те са доказано некоректни? Ще има ли допълнителни ограничения или тежести за тях?

По тези вземания на НЕК вече има заведени съдебни дела или са сключени споразумения за изплащането им. Фондът няма да има отношение към тях. Но ако има нелоялен търговец – защото все пак те си получават от потребителите парите за "задължение към обществото", ще започне усвояване на банковата гаранция. Например при 150% гаранция, ако търговецът не плати сума, равняваща се на 80% от гаранцията, този размер ще бъде усвоен. Ако фирмата не допълни гаранцията си и тя бъде изчерпана в пълния й размер, компанията директно ще се отстранява от пазара.

Обединихте вашите поправки и предложението на Обединените патриоти за вменяване на задължения за КЕВР да се произнася по сделки с акции на енергийни компании, заради казуса с продажбата на ЧЕЗ на "Инерком". Ще бъдат ли приети тези нови правомощия за комисията?

Имаме време до следващия четвъртък да обмислим текстовете на колегата Искрен Веселинов. Моето лично мнение е, че не бива да даваме този тип правомощия, защото такива има само в БНБ и КФН. Държавата е решила да се намесва при смяната на собствеността на банки и пенсионни фондове, където хората са си вложили парите или се осигуряват. Затова е логично да се преценява кой е добър купувач и кой не. Но никой потребител не е депозирал пари в електроразпределителните дружества. Тези компании дори не могат сами да решат какви ще са цените им. А и законът за енергетиката позволява на КЕВР да смени мениджмънта на електроразпределителнот одружество, ако то не си изпълнява задълженията и не гарантира сигурността на доставките, и да назначи особен управител.

Ще помислим върху текстовете на ОП, защото има много голяма разлика между типа дружества, регулирани от БНБ и КФН и енергийните предприятия. Ако сега решим държавата да се намесва в енергийни сделки,може да се стигне до там след време да се реши, че снабдяването с хляб е много важно и да се сложи орган, който да преценява купувачите на хлебозаводите.

Ясно е, че това се прави заради сделката на ЧЕЗ и "Инерком". Вас притеснява ли ви все пак тя?

Има парламентарна комисия ,разследваща обстоятелствата около сделката, но ние като народни представителите не можем да преценим има ли купувачът финансовите възможности, експертния капацитет да управлява, чисти ли са парите й. В крайна сметка има държавни институции, които с това се занимават. При положение, че службите на няколко пъти казаха, че нямат такива притеснения, ние трябва да им се доверим, защото те знаят повече.

Миналата седмица финансовият министър заяви, че държавата в крайна сметка няма да участва в сделката между ЧЕЗ и "Инерком" и че това намерение било обявено като опит да се намали общественото напрежение. Със същата цел ли бе сформирана анкетната комисия за ЧЕЗ? Досега тя не е разкрила нещо, което медии да не са съобщавали вече.

Не бих казал, че идеята на държавата за участие в сделката за ЧЕЗ е била за освобождаване на напрежението. По-скоро е идея, за която впоследствие е преценено, че не е добра. Според мен правилно държавата е решила да няма нищо общо.

Временната комисия бе предложение на колегите от опозицията и техен е председателят – Жельо Бойчев от БСП, а членовете на ГЕРБ и Обединените патриоти. Ние гласувахме "за", за да подкрепим усивията на колегите от левица да се разкрие колкото се може повече информация по тази сделката.

Това към момента обаче не се случва.

Аз виждам, че колегата Бойчев се старае, иска да събере документи. Нека му дадем време и да изчакаме края на работата на комисията . Тя приключва в края на април, но не съм сигурен, че това време ще е достатъчно и може би ще се удължи. Но ако се реши това, удължаването трябва да не е голямо, за да не се получи размиване на темата до момента, в който никой вече не се интересува.

В жребия за подмяната на четирима членове на КЕВР ГЕРБ запази своите двама, но доколкото двама от отстранените са от партии, които вече не са парламентарно представени, може ли да очакваме ГЕРБ да предложи свои нови кандидати?

Моето мнение е, че не трябва да предлагаме, защото в момента имаме свои двама членове, които запазиха мандата си, и ако предложим още, а и Патриотите, които се лишиха от един член, номинират двама, ще имаме мнозинство от петима от деветима, а ние не искаме това. Ще се опитаме това да е едно от правилата при избора на новите комисари.

Но двете овакнатени места на БДП и Реформаторите могат да бъдат заети от всеки.

Да, но в парламента има нова политическа сила, която няма представител в КЕВР ("Воля" – б. а.). Ще видим дали те ще имат номинация, но трябва да се запази това да няма политическо мнозинство в регулатора и той да е професионален. Виждате, че новият състав на КЕВР в последните три години си изпълнява безпристрастно задълженията, не се поддава на политически натиск, което ние трябва да запазим.

В началото на май, в рамките на българското европредседателство, се очаква да има втора инвеститорска среща за газовия хъб "Балкан", а правителството на ГЕРБ продължава да разчита да привлече "Газпром" като доставчик за този център. Поради тази причина ли кабинетът на Борисов реши да не бърза с действия по експулсиране на руски дипломати заради случая с отравянето на Сергей Скрипал?

Честно казано не съм в течение с идеята за газовия хъб. Тя е на кабинета, парламентът не е в течение какво се очаква и не мога да спекулирам дали тази среща има връзка с решението на кабинета за руските дипломати. Според мен няма логика да има връзка, защото не мисля, че държавното управление не функционира така.

Много експерти смятат, че има връзка заради сериозната зависимост на България от руските газови доставки, за ядреното гориво...

Не мисля. Според мен ние си отстояваме енергийната независимост достатъчно добре. Вече се проучват за нефт и газ два терена в Черно море с идеята да прекъснем зависимостта си от газовите доставки. В тази посока се работи и по интерконектора с Гърция, знаете че имаме сключен договор за доставки на газ от Азербайджан. Правим правилните стъпки за енергийната си независимост. Особено при добива на газ. Това ми е любима тема и винаги намирам повод да я спомена, защото ако се открие газ в Черно море, това ще промени икономиката на страна и ще има отражение и в целия регион.

Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че е сформирала работна група с представители на всички парламентарни партии за разработване на енергийна стратегия на страната до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Има ли напредък в дейността на тази група, има ли набелязани вече цели?

Имаше сформирана такава работна група в края на миналото лято. Не знам да е имало нейно заседание, едно беше насрочено за септември, но не се състоя. Не знам да е имало други, но знам, че има първи вариант на енергийната стратегия, която се надявам да видим скоро.

Как е изработен този първи вариант без заседание на групата и хората, от които се очакваше да постигнат политически консенсус за енергийните цели на държавата? Излиза, че енергийното министерство само си е изработило стратегия, която уж трябваше да е плод на всички партии, за да не се променя според политическата конюнктура.

Надявам се стратегията, като я видим, да е точно такава. В същото време народните представители нямат пряко отношение към изготвянето на такъв документ. Да, ние може да даваме предложения по време на обществено обсъждане и всички партии ще направим това преди документът да дойде при нас.

Какви ходове да очакваме от парламента след като министър Петкова представи до края на юни вариантите за оползотворяване на вече изработеното и платено оборудване за строежа на АЕЦ "Белене"? Ще отмени ли Народното събрание решението си за прекратяване на проекта?

Това предложение трябва да дойде от страна на изпълнителната власт. Това е юридически въпрос. Има редица решения на Народното събрание по този въпрос. Кое от тях трябва да се отмени? Трябва да се прецени какъв да е следващият ход.

Според мен обаче това, което ще получим през юни, не трябва да е: Ето ви три варианта – изберете си един. Трябва да е: Изпълнителната власт или министърът на енергетиката предлага следните стъпки. Първата е например приватизация на проекта. Втората – отново приватизация, но с апортна вноска от оборудване и лицензи, третата е еди каква си. Да гласуваме някаква последователност от действия от изпълнителната власт, защото ние нямаме експертизата какво да се предприеме.

Най-важното в тези стъпки е държавата по никакъв начин да не се ангажира с този проект. Нито пряко чрез даване на средства, нито чрез държавни или корпоративни гаранции, нито чрез миксиране на цената, гарантирани цени или изкупуване на тока. Нито през 2012 г., когато бе спрян проектът, нито сега държавата може да си позволи да плати за тази ядрена мощност.

Още от Интервюта

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?