Некролог се полага само на живия

Цивилизованите водят война до победата над врага или до неговата смърт. Има писани и неписани правила, които се спазват, за да не бъде помрачен триумфът от варварството. Мъртвият не ни е враг. Обратно, диваците продължават гаврата с тялото и паметта за победения. Правила няма. Целта е историята да го запечата унизен и да го забрави. Войната за диваците продължава вечно, тя се води дори и в Отвъдното.

Почти всеки месец до входната врата на Висшия съдебен съвет се разлепят некролози на починали известни юристи. И в момента има такъв. Изключение не се прави за бившите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които вече не са между живите. Добри или лоши, те са били фактори в управлението на съдебната власт и отбелязването им по този спорен български обичай бе проява на някаква почит.

С една разлика. Камен Ситнилски получи своя некролог, докато беше още жив. Когато той внезапно почина в края на април, не бе сметнато за необходимо да има такъв.

Този щрих - някои биха казали незначително обстоятелство, всъщност разкрива много повече за колегите на покойника във Висшия съдебен съвет. Докъде може да стигне една група хора в опита си да се саморазправи... Историята е почти литературна, а краят е трансцедентен.

Камен Ситнилски има над 20 години в прокуратурата и над 10 като адвокат. Той беше реабилитиран в държавното обвинение лично от бившия главен прокурор Никола Филчев, а след това бе един от най-близките заместници на наследника му Борис Велчев. Ситнилски се ползваше със съмнителната слава на "сивия кардинал" по времето на Велчев. Той бе високопоставен и познаваше лично почти всички прокурори в системата.

След като стана член на ВСС, Камен Ситнилски запази своите контакти в държавното обвинение, а връзките в тази затворена система означават и голямо влияние. Той се противопостави на избора на Сотир Цацаров за главен прокурор и проблемите не закъсняха.

След контролирано изтичане на записи на негови разговори с колеги покрай избирането му за член на ВСС, се разрази т.нар. "лобистки скандал". Съмненията, че записите са изтекли контролирано от прокуратурата, така и не бяха разсеяни. Последваха серия режисирани протести срещу Ситнилски пред сградата на ВСС. За техен организатор беше посочен тогавашният директор и водещ в ТВ7 Николай Бареков, чиито действия в онзи момент бяха стриктно синхронизирани медиите на все още неразпадналото се дуо Цветан Василев–Делян Пеевски.

Именно тогава, през 2013 година, пред сградата на ВСС бяха разлепени некролози с лика на Ситнилски. Мнозинството във ВСС, групирано около Цацаров и Георги Колев, осъди този акт по-скоро протоколно.

Започнала по правилата на новия господар в съдебната власт, войната продължи с изхвърлянето на Ситнилски от ВСС. Една от малките "подробности" беше, че решението за това не успя да събере необходимото мнозинство от 17 гласа, което доведе до критики за незаконно разчистване на сметки. Запознати с делата в прокуратурата твърдят, че причината за тази саморазправа не е, че Ситнилски щеше да направи опозицията във ВСС с един глас по-силна, а че все още имаше влияние в прокуратурата, което да бъде показно ликвидирано през отнемането на всички негови формални позиции в системата.

Тогава Ситнилски потърси правосъдие, обръщайки се към Върховния административен съд, ръководен от съюзника на Цацаров Георги Колев. След две години разтакаване ВАС спря делото за уволнението, защото се сети да образува тълкувателно дело по казуса. Това, което трябваше да се тълкува, бе въпросът дали ВСС има право да се произнася по два пъти за наказанието на магистрати. Един въпрос, който съществува, откак го има ВСС. Тупането на топката продължи до смъртта на Камен Ситнилски. Той така и не успя да получи правосъдие.

Това наказание вероятно на някои се е сторило недостатъчно, защото Ситнилски не получи и некролог. Макар все още да се водеше за временно отстранен член на ВСС до приключването на делото. Символичният акт на заличаване на паметта за някого, само за да се докажеш като победител над вече несъществуващ враг, е като картина от "Балът на обесените" на сюрреалиста Рембо.

На този фон, всичко, което се говори за съдебна реформа, звучи като абсурден виц, като се има предвид с какви "оръжия" се водят войните за влияние в съдебната система. Тук вече не говорим просто за реформа, а за нужда от генерално цивилизоване на системата.