Ти си това, което четеш

Нели Огнянова: Властта предупреди медиите: "Тръгваш в определена посока – нямаш столче в студиото"

Полина Паунова | 13:01 | 16 октомври 2017 | 5 коментара

"Държавата знае повече за собствениците на медиите, отколкото показва. Когато прекрати обществените поръчки за магистрала Хемус, Борисов заяви причината: "Нека да допуснем, че малко съм попроверил кой кой е. Няма да обяснявам повече да не си навлека някой съд“. Ако попроверяването стане практика (от съответен предвиден в закон орган), ще има повече прозрачност. Само че тогава ще се навлиза дълбоко в личната сфера на собствениците, което сега се допуска само в изключителни случаи, като например за борба с тероризма. И ще е необходимо прецизно да се определи баланс между прозрачността и правото на лична неприкосновеност".

Професор Огнянова, вицепремиерът Валери Симеонов продължава да твърди (в интервю пред БНТ), че медиите не са отразили коректно казаното от него и настоява, че ще ги съди. Има ли основание, според вас?

Вицепремиерът твърди, че е оклеветен с изрязани от контекста думи. Пълните записи са налице, многократно бяха излъчвани изцяло, а и голяма аудитория гледа диалога в реално време. Според мен реакциите са на базата на диалога в неговата цялост.

Вицепремиерът вижда "координирана клеветническа кампания": "Всички медии отправиха упрек към мен, че съм заплашил Виктор Николаев. Когато някой ме упреква, че съм извършил престъпление, дела ще бъдат заведени, няма как. Проблем няма, заплаха няма." Доколкото познавам практиката на Съда за правата на човека, за намеса в свободата на изразяване не е необходимо да се заплашва с физическа сила или с престъпление, напълно достатъчно е да се очертаят неблагоприятни последици за журналиста или близките му. В случая има подобна намеса: Вие нямате ли роднини? Те не работят ли някъде? Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един Викторгейт. Вицепремиер казва в ефир, че е практически възможно да разработи гейт без оглед на фактите. Като зрител смятам, че това звучи като заплаха и е намеса в свободата на изразяване.

Има ли разлика между изказванията на Антон Тодоров, който заради думите си подаде оставка, и на Валери Симеонов?

Без да са съгласували изявите си, те се държаха сходно. Но има три момента, които трябва да бъдат отбелязани по отношение на г-н Симеонов като фигура на върха на изпълнителната власт: заяви, че е в състояние да разработи гейт на водещия; квалифицира тема от обществен интерес като глупава и изчерпана: Това не е дневният ред на обществото, тази тема е изчерпана, глупава, измислена, няма ли друга тема; по-късно в друго предаване изложи разбирането си за БНТ и БНР като контролирани медии, служещи на държавата: "в края на краищата аз служа на държавата – и те също би трябвало да служат на държавата".

Има ли основание да се смята, че "празният стол" на Анна Цолова е резултат от "тръгване в определена посока", както твърди Антон Тодоров?

И Тодоров, и Валери Симеонов - без да ги питат - напомниха за отсъствието на Анна Цолова. Трудно може да се намери обяснение – освен като предупреждение, че това е санкция, която може да бъде повторена: тръгваш в определена посока – и нямаш столче в студиото.

Как може да се тълкува фактът, че ултиматумът на Валери Симеонов към медиите бе публикуван на правителствения сайт?

Правителственият сайт е за институционални съобщения.

Беше ли необходимо според вас становище на СЕМ по повода? Можеше ли регулаторът да се солидализира с медиите или не би било уместно?

По закон Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги (чл.20 ЗРТ). Защита би била уместна винаги.

Според изследване страната ни се оказва не просто на последно място по медийна свобода, а и по медийна грамотност. На какво се дължи?

Повече усилия за качествено образование – повече свобода в обществото, това е връзката. Несвободни сме, защото образованието не е ценност за обществото като цяло. А за когото е ценност, търси индивидуално решение, често навън.

И как може да се промени?

Със създаване на предпоставки за качество на образованието. С издигане на авторитета на професията, за да привлече способните млади хора. България е втора в ЕС по застаряване на учителския състав.

Ограмотяването може ли да подобри медийната среда или нейното състояние зависи по-скоро от обвързаности на собствениците, а не от степента на грамотност на потребителите?

Грамотният потребител няма да кредитира поръчкова журналистика, манипулации и хибридни заплахи.

Смятате ли, че с нормативни промени може да бъде подобрена медийната среда? И ако да – какви?

Първо гражданите трябва да си върнат държавата. В превзетата държава човек не може да очаква нито законодателни мерки за свободни медии, нито безпристрастно прилагане на закона.

Това не означава, че не трябва да се работи за адекватна правна рамка. За плурализъм и срещу овладяването на медиите от едно лице. За мисията на обществените медии. За ограничаване на незаконното съдържание и пропагандата. За достъпа до медии и медийната грамотност.

Има ли начин, по който в България да станат известни крайните собственици на медии и кой стои зад съмненията за подставени лица?

Вече не говорим за собственост, а за по-сложни отношения. Например, финансирането на една сделка може да е с банков кредит – и да се окаже важно с чии имоти е обезпечен кредитът. Или пък да се натъкнем на необезпечени кредити.

Държавата знае повече за собствениците на медиите, отколкото показва. Когато прекрати обществените поръчки за магистрала Хемус, Борисов заяви причината: Нека да допуснем, че малко съм попроверил кой кой е. Няма да обяснявам повече да не си навлека някой съд. Ако попроверяването стане практика (от съответен предвиден в закон орган), ще има повече прозрачност. Само че тогава ще се навлиза дълбоко в личната сфера на собствениците, което сега се допуска само в изключителни случаи, като например за борба с тероризма. И ще е необходимо прецизно да се определи баланс между прозрачността и правото на лична неприкосновеност.

Необходима ли е повече регулация на медийния пазар – орган, който да се занимава с хартиените и онлайн издания?

И сега печатните и онлайн медиите не са без правила – Наказателният кодекс и Изборният кодекс се отнасят и за тях, авторското право също, а някои нови медийни услуги постепенно влизат в обхвата на Закона за радиото и телевизията. Можем да очакваме и по-нататък разширяване на обхвата на медийния закон. Още повече, че Европейският съюз в момента гледа ревизия на медийната директива, която включва в обхвата на директивата и платформите. Не мисля, че това задължително ще доведе до отделен нов регулатор.

*Проф. Нели Огнянова е български експерт по медийно право, доктор по право, доктор на политологическите науки и професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Преподава Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС.

Още от Интервюта