Накъде след екоинвеститорската каша, забъркана на Калиакра...

След гражданските протести в Балчик, Каварна и Шабла срещу новата защитена територия около нос Калиакра и произтичащите от това ограничения за ползване на част от земите, след исканията на природозащитници да се съборят шестте ветропарка и голф курорта в района, нарушаващи европейското законодателство, и след намесата на премиера, насрочената за вторник открита дискусия по казуса трябва да намери изгодно за всички страни решение.

Отсега обаче е ясно, че надали ще се намери толкова лесно изход от забърканата от правителството на Тройната коалиция екоинвеститорска каша, която обаче реално бе сготвена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов.

През юни 2008 г. Българското дружество за защита на птиците подаде в Брюксел жалба, че защитената зона "Калиакра" е с недостатъчен географски обхват и обитаващите я защитени птици ще бъдат повлияни негативно от редица бизнес проекти там. Тогава ставаше дума за около 500 проекта. Сред тя са и седемте, заради които в крайна сметка след тежка процедура по предупреждения, обяснения и поети ангажименти от страна на България, София бе осъдена през януари 2016 г. от Съда на ЕС заради това, че е нарушила европейското екозаконодателство като е допуснала изграждането им. Предписаната мярка е събарянето на обектите, но в края на юли екоминистърът Нено Димов обяви, че се е договорил с ЕК да не се стига до там, а страната ни просто да разшири обхвата на защитените територии, което и предизвика гражданските протести.

Реално държавата в зората на еврочленството ни е одобрила в нарушение на Директивата за защита на птиците вятърните централи на "Ей И Ес Гeo Eнeрджи", "Дисиб" и "Лонгман инвестмънт". Причината е, че те са разположени на терени, които е трябвало да бъдат защитени, но не са включени в зоната "Калиакра", обявена по времето на правителството на Сергей Станишев.

Още по-драстични са нарушенията при одобряването на вятърните проекти на дружествата "Калиакра уинд пауър", "ЕВН Енертраг Каварна" и "Вертикал - Петков и с-ие", както и на проекта за голф курорт "Трейшън клифс голф енд спа резорт". Тяхното изграждане е позволено от държавните екоексперти в територията на специалната защитена зона в района на Калиакра и специалната защитена зона в района на Белите скали.

Има ли едноличен виновник?

Реално обаче седемте инвестиционни проекти са довършени и въведени в експлоатация по времето на първото правителство на Бойко Борисов, което при стартирала наказателна процедура от страна на Брюксел можеше още тогава да реагира и да спре реализацията им. Вместо това лично Борисов присъства на откриването на най-големия ветропарк в страната "Свети Никола" през октомври 2009 г. Инвестицията в него е 270 млн. евро, на проекта е извършена оценка за въздействието върху околната среда и има предупредителна система за спиране на перките при миграция на птиците, но това не променя факта, че теренът е трябвало да бъде част от защитената зона и държавата не си е свършила работа. Борисов присъства и на рязането на лентата на голф курорта "Трейшън Клифс" през юни 2011 г. при положение, че проектът е двойно компрометиран. Веднъж защото още в края на 2009 г. имаше екопротести, тъй като част от терена на курорта в землището на село Топола попада в защитената зона НАТУРА 2000. Втори път, защото теренът бе част от скандалните горски заменки, заради които също през 2008 г. Еврокомисията започна наказателна процедура за неправомерна държавна помощ. Страната ни отново бе осъдена през септември 2014 г. и ѝ беше наредено да анулира или да преоцени част от горските заменки, извършени между януари 2007 г. и януари 2009 г., а фирмите да доплатят дължимите пари. Такава е и фирмата, изградила "Трайшън Клифс".

Така че търсещият сега диалог и печелившо за всички решение Борисов има не по-малка вина за случващото се. А относно наредения от него дебат, насрочен за вторник не е ясно дали ще се състои, доколко ще е качествен и каква алтернатива ще постигне на вече предложеното от ЕК разрушаване и от екоминистерството забрана на земеделски дейности на част от териториите.

Непримиримост на позиции и интереси

В понеделник представителите на сдружението, провалило миналия петък обществено обсъждане на плана за управление на новообявената защитена територия – "Да спасим Крайморска Добруджа", обявиха, че отказват да седнат на масата на преговорите заедно с екозащитниците. Мотивът им е, че по вина на природозащитниците е създаден проблемът с допуснатите инвестиционни проекти на погрешно оставени извън защитата на европейската екомрежа НАТУРА 2000 територии. Сдружението настоява "да се преразгледа интегрирания план за управление на трите Защитени зони "Комплекс Калиакра" за местообитанията, "Калиакра за птиците" и “Белите скали за птиците", чрез който да бъдат защитени гражданските права и имотите на добруджанци". Друга тяхно искане е правителството да предложи "конкретни компенсации на засегнатите собственици и да им се върнат платените от тях пари".

Доколкото и премиерът Борисов на проведената в неделя спешна среща по казуса коментира, че ако държавата ще плаща пари, по-добре да ги даде на тези собственици като кампенсация за забраните, отколкото на Брюксел, вече е откровено ясно, че цялата история опира до финикийските знаци.

Общините са големият губещ

От Българското дружество за защита на птиците (БДЗП ) предоставиха в понеделник на медиите карти на собствеността на терените, попадащи в обхвата на т.нар. понто-сарматски степи, които са обект на защитата в района на нос Калиакра, проследяващи промяната на парцелите от 2005 г. досега. От тях става ясно, че всъщност основният губещ от забраните върху 7600 дка от общо над 480 хил. дка защитена територия са общините Балчик, Каварна и Шабла. През годините те усърдно са продавали общински земи и значителна част вече са частни. Според данните на БДЗП в момента от понто-сарматските степи едва 20 процента са държавна собственост, 25% са на частни лица и фирми, а 55 процента – на общините. което означава, че местните власти вече не могат да печелят от подобни сделки, а на свой ред редица компании вероятно също ще са ощетени, тъй като няма да могат да реализират евентуалните си инвестиционни проекти в региона. Според сайта "Биволъ" най-апетитните крайбрежни терени вече са с променено предназначение на земите и са планирани за застрояване от фирми, свързани с ГЕРБ, БСП и бизнес групи.

Екоминистърът Нено Димов обясни в понеделник пред бТВ, че подписаната от него в края на юли заповед за обявяване на новата екозона "Комплекс Калиакра" засяга много малка част от терените в района и не се забранява риболовът. Според него "този скандал избухна поради очевидното неразбиране, че тази заповед обхваща една много малка зона. Доброто българско решение ще рече, че ако различните интереси бъдат балансирани, аз ще мога да убедя ЕК, че това е добро", каза Нено Димов.

Дали само с плащане на компенсации ще се балансират различните интереси предстои да се види.

От изявлението на БДЗП в понеделник, а и на екокоалицията "За да остане природа в България" от петък обаче става ясно, че природозащитниците смятат, че държавата трябва да изпълни предписаните от евросъда мерки за събаряне на шестте ветропарка и голф игрището.

Ами ако се разрушат спорните проекти!?

Дружеството за защита на птиците посочва, че в осъдителното решение на съда се иска правителството да направи оценка на щетите, нанесени на околната среда от седемте проекта, но такава е изготвена само частично и е включена в проекта за интегриран план за управление на новата защитена зона, чието обсъждане бе провалено от протестите.

"По време на протеста в Каварна, гражданите няколкократно заявиха, че желаят ветропарковете в защитените зони да бъдат премахнати. Считаме, че правителството преди всичко трябва да предприеме мерки в посока премахване на ветропарковете и възстановяване на местообитания в голф игрището "Тракийски скали“, за да се съобрази с решението на съда. Неизпълнението на подходящи мерки може реално да доведе до плащане на санкции от страна на България, въпреки разнопосочните послания в последните дни", пише в изявлението на БДЗП.

На фона на намаляващите преки чуждестранни инвестиции правителството на Борисов обаче надали може да си позволи с лека ръка събарянето на седемте обекта, в които са налети стотици милиони евро от български и чужди инвеститори. Доколкото държавата не си е свършила работата (по една или друга причина) и формално инвеститорите нямат вина за ситуацията, в която са попаднали, тъй като имат законни разрешителни, не е изключено при разрушаване на проектите им да заведат дела срещу България, задето не е защитила инвеститорския им интерес. Подобен краен изход – независимо колко далечен във времето може да бъде, хич не е благоприятен за бюджета.

Часовникът на Брюксел тиктака

При това положение екоминистерството и правителството на Борисов трябва много да внимават какви действия ще предприемат. Още повече, че часовникът тиктака и през септември Брюксел иска страната ни да докаже, че е предприела нужните мерки за решаване на проблема.

На дискусията във вторник се очаква Министерството на околната среда и водите да представи пред недоволните собственици (ако все пак отидат на срещата) актуална карта на понто-сарматските степи към 2017 г., която да бъде съпоставена с кадастралните карти за собствениците на имоти там към 2017 г. Идеята е всеки собственик да види дали имотът му попада в новата екозона, чието обявяване междувременно бе отменено от Нено Димов по нареждане на премиера.

Очакванията на МОСВ са това да охлади страстите, но практиката от обществените дискусии в търсене на решението на проблемите на ски зоната "Банско" с екозаконодателството сочи, че намирането на исканото от Борисов балансирано решение е по-скоро мисия невъзможна.