Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Нереалистичните допускания за успешна АЕЦ "Белене" *

8 коментара
Нереалистичните допускания за успешна АЕЦ "Белене" *

След представеното миналата седмица резюме на Окончателен доклад на БАН относно възможността за реализация на активите на АЕЦ "Белене” цяла седмица се тиражира новината, че проектът е жизнеспособен, а фокусът на статии и коментари пада върху очакваната цена на електроенергията. Тези новини обаче пренебрегват както заданието на доклада, така и направените допускания в него и доколко реалистични са те.

Така например, ако ме попитате при какви условия България ще изпревари Дания по БВП в следващите 15 години, то отговорът е при условие, че българската икономика расте номинално със 17% годишно, а датската – с 4%. Ако попитате при какви условия българската икономика ще надмине швейцарската в следващите 45 г., то отговорът е при условие, че първата расте годишно със 17%, а втората – с 2%. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4.6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6.4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до реалистични прогнози.

Това ни отвежда до самото задание, а именно отговора на въпроса "Възможно ли е проектът АЕЦ "Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ "Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“. Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционният разход е под 10.5 млрд. евро., той се финансира със средства в съотношение привлечен/собствен капитал поне 70:30 или повече в полза на привлечения капитал и лихвата по привлечените средства (кредит) е под 4.5%.

Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради централата, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи, което ни връща на горния пример с настигането на Дания по богатство в следващите 15 г. – възможно е, но е малко вероятно. Първоначалната инвестиция за изграждане на АЕЦ “Белене” е оценена на под 6.9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10.3 млрд. евро. Оттогава са изминали пет години и е много възможно цената в момента да е още по-висока. В допълнение към това историята не познава изграждане на ядрена централа, което да е било завършено по план или точно по проекта, което винаги води до преразходи. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. показва, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната. С други думи прогнозната инвестиция от 10.5 млрд. евро изглежда силно подценена.

Следва капиталовата структура – 70% към 30% привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC от 2012 г. за строителството на проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като даденост.

Накрая е лихвата от 4.5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е в 36-тата си година и за втори път купува оборудване с дълъг цикъл на производство (т.нар. реактори, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ "Пакш-2” предвижда средна лихва за период от 32 години от около 4.5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че и лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи. Другата уловка е, че в заданието на БАН изрично е посочено, че става въпрос за реализиране на пазарен принцип, а в Унгария това не е така, тъй като проектът получава държавна помощ.

В допълнение към горните повече или по-малко нереалистични допускания прави впечатление, че те са подкрепени от нереалистична прогноза за търсенето и предлагането на електроенергия в страната и региона. Направена е прогноза за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия, който е изчислен на база на прогнозите за ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт (Графика 1). Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1.8 млн. лв. БВП през 2003 г., 2.4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1.5 пъти, а технологичното развитие може да ускори тези темпове в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за повишаване на енергийната ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Графика 1: Брутна добавена стойност в индустрията, без строителство, и услугите (млн. лв. по постоянни цени от 2010 г.) за 1 тон нефтен еквивалент потребена електроенергия

Източник: НСИ, собствени изчисления

Нещо повече - самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на Графика 2. Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2016 г. е около нивата си от 2003-2005 г.

Графика 2: Потребление от електропреносната мрежа, ТВтч

Източник: Резюме на БАН, ЕСО, собствени изчисления

В крайна сметка въпросът, на който БАН е трябвало да даде отговор, е крайно хипотетичен – "възможно ли е проектът АЕЦ "Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип”, и те дават хипотетичен отговор – "да, възможно е при определени условия”. Това, което липсва обаче, е вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени, а тя е близка до нула. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да "паркират” значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

* Заглавието е на Mediapool.bg

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. tim
    #8
  2. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #7
  3. velko
    #6

    Всеки човек/с научна титла,политик,социолог,журналист и все от този род/,взел на въоръжение алабалистиката за изява за неща,от които хабер си няма,се причислява в списъка на кретен-изследователите.В живота теорията без практиката е мъртва,а практиката без теорията е сляпа.Този човек е вреден и за самия себе си,да не говорим за околните. ог вписвайки се в списъка на кретен-изследователите със своя "висок интелект",може да пише всичко както и когато си иска.Алабалистиката е единствен негов инструмент.

  4. Krasimir
    #5

    Не съм предполагал, че БАН може да изработи и да предложи на обществото толкова некомпетентен анализ.

  5. ivancho ivanov
    #4

    На БАН на дъжавна издръжка е възложен доклада за Белене, би трябвало на някоя независима институция - подличко хитруване за сметка на българина за десетилетия напред! По-добър избор би бил Института за пазарна икономика( #3) - и да има някаква икономическа зависимост от Белене, би била нищожна в сраввнение със синода на БАН!

  6. Sgt. Pepper
    #3

    Въпрос: Възможно ли е становището на Института за пазарна икономика да отразява интересите на България? Отговор: Възможно е, но е твърде малко вероятно. По-точно, не е известен подобен случай до сега.

  7. fantom
    #2

    Какво означава БАН в този случай? Кой е подписал становището? БАН е 52 института и поне 50 от тях нямат капацитет да се изказват по въпроса. Искам да видя имена и подписи! И каква отговорност носят за подвеждаща оценка.

  8. Лизи Гугуткова
    #1

    белеНЕ! Никакви държавни гаранции за изкупуване на цялата продукция! Никакво взимане на заем за инвестиране повече, особено с тежки лихви за много години!Шегаджиите казват, че Белене трябвало, само за много ток за копаене на биткойни до Дунава.И само тогава ще има печалба :)И това не е сигурно.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.