Ти си това, което четеш

Нереформираните спецслужби са пречка за справяне с престъпността и новите заплахи

Покрай темата за досиетата на бившата Държавна сигурност на дневен ред вероятно пак ще излезе въпросът за специалните служби, наследници на подобните структури от комунизма, и доколко отварянето на досиетата може да навреди на работата им. Това вече бе намекнато и от вътрешния министър Румен Петков. Имат ли основание такива опасения или те са демагогия?

Кръгът въпроси, свързани с информационните масиви на специалните служби, с техните методи на работа, цели, задачи, отчитане, прозрачност, граждански контрол, са много по-сложни, отколкото аналогични въпроси от други елементи на сектора за сигурност, каквито са армията или полицията. Те изискват прецизно законово уреждане.

Към момента на практика няма закон за Националната разузнавателна служба и за Националната служба за охрана. Крайно недостатъчно е “законовото уреждане” на служба “Военна информация” и на служба “Сигурност – военно контраразузнаване и военна полиция” в рамките на Закона за отбраната. То е с няколко члена, препращащи към други документи, които не са приемани от Народното събрание.

Това всъщност не може да бъде считано за цялостно и системно уреждане на дейността на тези служби.

Тогава как работят спецслужбите и на каква нормативна база стъпват?

На базата на правилници, утвърдени от Министерския съвет, някои от които са секретни, както и с правилници, някои от които утвърдени със заповед на министъра на отбраната. А това прави въпросът много важен и спешен за законово уреждане. Защото именно тези служби трябва да се борят с организираната престъпност, корупцията, прането на пари. За да извършват това качествено, трябва да стъпват на солидна законова база и да бъдат под много строг демократичен контрол.

Поради спецификата на тези служби в страните от ЕС има специални подкомисии към съответните комисии по сигурността и отбраната. Такъв орган е изключително важен, тъй като там има хора с добро познаване на материята и с права на достъп до всякакъв вид информация, за да могат ефективно да упражняват този граждански контрол.

Какво е положението в момента у нас? Специалните ни служби отговорят ли на съвременните изисквания?

Тези служби изискват много сериозно внимание и сериозни инвестиции и по отношение на развитието на специалистите в тях, и по отношение на оборудването. Непълното и недоброто законово уреждане създава проблем и за мотивацията на хората, и за подбора им, и за доставката на такова съвременно оборудване, че да изпреварва мрежите на организираната престъпност и на чуждите разузнавания, с които те трябва да се борят.

Защо за 15 години не бе решен нормативно въпросът за службите?

Всъщност нещата със спецслужбите не бяха довършени докрай и отговорността за това е преди всичко на политиците. Например – двете служби, които са изведени при президента – НРС и НСО – са две управления от бившата Държавна сигурност. Те бяха изведени извън изпълнителната власт по такъв начин, че не подлежат на ясен парламентарен и демократичен контрол.

Националната служба за сигурност е в системата на МВР и тя е най-добре регулирана, като има най-пълно описание на нейните функции в Закона за МВР. Но като се има предвид, че и тя е специална служба, се изисква и за нея специално законодателство, което да отчита особеностите й, включително за финансирането, поставянето на задачи и гражданския контрол.

Другите две служби – военното разузнаване и военното контраразузнаване – бяха изведени с поправки в Закона за отбраната на пряко подчинение на министъра на отбраната, така че тяхната реформа в голяма степен отново е пряка политическа отговорност на министъра на отбраната, който и да е той.

Реформата в спецслужбите, пак казвам, започва с много ясно законово уреждане на функционирането им, на механизма за поставяне на задачи, за отчета на резултатите, координирането, на механизма за прозрачност и граждански контрол, които не могат да бъдат оставени на волята или желанията на отделни лица. Това трябва да бъде институционализиран процес, какъвто в много голяма степен отсъства.

Ако искаме досиетата на бившата ДС да бъдат отворени, няма ли да има пак спекулации с имената на хората, които са работили в някогашните управления на ДС, предшественици на сегашните спецслужби, защото, видите ли, тяхното осветяване може да застраши националната ни сигурност?

Много е важно да не се създава впечатление, че самите служби са нещо негативно. Всяка държава има такива спецслужби – разузнаване, контраразунаване, гарантиране на сигурността на лидерите. Отговорността тук е преди всичко на ниво парламент, правителство и президент да поставят регламентацията на тези служби на стабилна законова база с цел да бъде изключена злоупотребата с тях по политически или икономически причини. Защото, когато има такава възможност, самите служби не могат да работят качествено. Те стават зависими от политиците, за да защитят себе си. Те се опитват да правят политиците зависими от тях и започва игра между служби и политици, в която се загубват интересите на държавата и на обществото. А това може да бъде избегнато и когато бъде осигурен пълен достъп до архивите от миналото и бъдат осъдени някои от тогавашните практики и механизми, за които много добре знаем, че са съществували.  

Как са решени нещата в други страни, започнали прехода си заедно с нас?

Въпросът с достъпа до архивите на спецслужбите е практически решен във всички страни, които заедно с нас започнаха прехода. Решен е и въпросът с прекъсването на връзките между тези служби и политиката, между тях и бизнеса. Те са поставени под различни форми на парламентарен и граждански контрол и това е станало със закон.

А защо това не бе направено тук?

Тук нещата бяха постоянно отлагани за следващата пролет, за следващите два месеца  и така е от години.

Полският парламент реши досегашната военно-разузнавателна служба, единствената, останала нереформирана в страната, да се преобразува в две агенции – военно разузнаване и военно контраразузнаване, и да се изведе от рамките на министерството на отбраната на подчинение на министъра без портфейл.  Защо Полша може да си реформира службите, а ние не можем?

В Полша бе извършен стратегически преглед на отбраната и с цел на повишаване на ефективността са били приети и тези мерки. В Интернет сайта на румънското президентство излезе новата стратегия за сигурност и пакетът от закони за трансформиране на службите от разузнавателната общност. Така че наистина тече поредната вълна от реформи в тази чувствителна сфера с цел да се подготвят страните за по-ефективно противодействие при новите рискове и заплахи като тероризъм, организирана престъпност, която пък е свързана с бившите служби (ако тази връзка не се пресече, те не могат да бъдат ефективни).

Тази тенденция не може да стане факт в България, без да има една сериозна дискусия по организацията на специалните служби досега. А това не може да стане без достъп до информацията за тях. Не може да стане без специална комисия в парламента, която да анализира тези въпроси и в много ясен срок да бъде приет пакет от закони, регулиращи отделните служби, включително и определяне на тяхното място. Тези въпроси трябва да бъдат дискутирани и България да намери своя модел, защото универсален няма.

Работи ли се в момента по такова законодателство, за което говорите?

За съжаление, най-активни в тази насока са самите служби. Всяка от тях предлага за себе си собствен закон, което не е добрият подход. По-добрият е, когато има независима от сегашното състояние на службите група, която да работи с мандат на парламента, да подготви алтернативите, те да се обсъдят и да се потърси политически консенсус, но върху нещо, което е готово, а не върху общи идеи, след което да се поемат ангажименти.

Преди две години, през март, на конференция в Народното събрание тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров съобщи от името на НДСВ, че до края на месец май същата година ще има цялостно законодателство за всички специални служби. Две години по-късно няма нищо подобно.

А как ще се реши кадровият въпрос с тези служби?

Той може да се реши след като се изчистят принципите на организацията на тези служби, принципите на подбор на кадрите, тяхното одобряване от парламента. Свидетели сме как номинираният за нов шеф на ЦРУ е изслушван в Конгреса, как се води дебат сред политическите сили, как има опоненти на самия президент, който не може да направи назначението, без да минат тези парламентарни слушания, без номинираният да изложи своята стратегия за работа. Това е, което може да гарантира подобряването на ситуацията и у нас.

Нямате ли опасения, че ако се отиде към отваряне на всички архиви на Държавна сигурност, ще има пак шумни оплаквания, че ще бъдат осветени действащи служители на сегашните служби, които са ценни за страната? И що за служби са тези, в които едва ли не най-ценните служители са заварени там отпреди 17 и повече години?

Така беше и през 2001 г. Тогава от службите казаха по повод отварянето на досиетата, че ако се приложи законът в пълната му сила, едва ли не трябва да се лишат от 70% от своите специалисти.

Ако 70% от кадровия състав на спецслужбите е на възраст над 40-50 години, за какво говорим?

Ето, виждате ли, постоянно ще има такива спекулации, докато няма политическа воля парламентът да излъчи авторитетна комисия с ясен мандат и права, която да направи необходимите срещи и проучвания и да внесе ясен доклад с ясни предложения, на базата на които парламентът да вземе окончателно решение във връзка със структурата на националната разузнавателна и контраразунавателна общност и принципите на работата й.

Тези въпроси не могат да бъдат оставени на волята на отделни личности. Това не са лични служби. Някои хора грешно разсъждават, че след като са на определена позиция, тези служби са техни лични. А това са служби на държавата, на правителството, на парламента, на обществото, като правителството, парламентът и президентът от името на обществото трябва да ги използват за обществото.                  

Още от България

Има ли полза България от бързо приемане на еврото?