Неудачният преход у нас трие паметта за комунизма и подхранва митове

Родените по време на демократичните промени в България почти нищо не знаят за времето на социализма у нас, за Студената война, за политически фигури като Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Лех Валенса и дори Тодор Живков. Паметта на техните родители избледнява за онези времена, а бабите и дядовците им остават силно поляризирани в отношението си към онова "добро" или "лошо" време. Сред причините за това са неудачният преход у нас, както и липсата на медиен дебат за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах.

Така постепенно социализмът бива забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират, сочи проучване на агенция "Алфа Рисърч", на общественото мнение за равносметката от "25 години демократични промени в България”. Изследването е проведено сред 1200 души над 16-годишна възраст.

Сред основните изводи на изследването е, че 25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва.

94% от най-младото поколение (16-30 г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена… 92% не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок. Познанията за епохата на комунизма се опират преди всичко на личните впечатления и разговори. Незначителен е делът на хората, които знаят за този период от книга (10%), филм, публицистично предаване (16%), училище или университет (10%).

Битовите спомени изместват тези за диктатурата

За значителна част от българските граждани големите политически фигури и събития от края на 1990-те – Тачър, Кол, Горбачов, Валенса, рухването на Берлинската стена са изместени от битовите спомени.

В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините на младостта, "работата за всички”, "безплатното здравеопазване”, мозаечните спомени за "манифестациите”, "дефицита на стоки”, "ограниченията за пътуване”, "липсата на свобода” и "репресиите над инакомислещите”, посочват авторите на изследването.

На отстояние 25 години от края на социализма оценката за него е силно поляризирана и детерминирана почти изцяло от идеологическите убеждения на хората.

Хората с леви политически възгледи виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат.

За разлика от левия, десният прочит на комунизма е много по-критичен, но и по-хетерогенен: ограничения, безправие, липса на свобода, диктатура, цензура са основните му носещи елементи. За хората с десни възгледи, това е строй, при който са ограничавани основни права и свободи, период на утопия и обществени заблуди.

И докато левият прочит не вижда никаква сянка върху социализма, десният "признава” наличието на някои социални постижения - достъпно здравеопазване, постижения в образованието и науката, ниска безработица, спокойствие и др., сочи проучването.

С течение на времето, равносметката за развитието на България в периода 1944 г. – 1989 г. се премества по подвижните пясъци на носталгията и преоценката. Крушението на много от надеждите за прехода "пренаписва” и оценката за социализма, допълват от "Алфа Рисърч" и сравняват дадените оценки днес и две години след падането на Берлинската стена за тодорживковото време.

Преобръщане на мнението за Тодор Живков

Две години след падането на комунизма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация (55% позитивни оценки). Оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.

Реконструкцията от днешна гледна точка на въпроса "накъде след 1989-та?“ очертава ясно петте кръга на представите за свободна и просперираща България – отваряне на границите и свободно пътуване (30%), повишаване на доходите и благосъстоянието (27%), развитие на пазарна икономика и нови възможности за работа (20%), повече човешки права и свободи (19%), връщане на частната собственост (18%), избор на управляващи чрез свободни избори (15%). Въпреки че, обективно погледнато, повечето от тези очаквания са факт – България е член на ЕС и НАТО, пътуваме свободно, върната е собствеността, имаме многопартийна система и свободни избори и пр., субективните усещания са, че очаквано и реално се покриват само в три направления – присъединяване към ЕС, свобода на пътуване и връщане на частната собственост. Едва 2% смятат, че са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, 5% - за изграждането на демократични институции, 10% - за избор на управляващи чрез действително свободни и демократични избори.

Ако отношението към комунизма е поляризирано и силно белязано от индивидуалните биографии и политическите ориентации, то равносметката за последвалия период на прехода е в големите си щрихи много по-еднозначна, хомогенна и с ясен с отрицателен знак.

За половината българи преходът е провал

Половината от населението над шестнадесетгодишна възраст намира развитието на България след 1989 г. за неуспешно, срещу 10% позитивни мнения. Същевременно, оценките в личен план са доста по-слабо песимистични – едва 29% смятат, че са загубили по време на прехода. Налице е много ясна тенденция - колкото по-конкретен и обозрим е обсегът на оценката, толкова по-умерени и нюансирани са мненията. Хората отчитат и негативните, и позитивните страни в своя живот. Обратното, колкото по-високо е нивото на обобщение, толкова по-силни са присъдите за неуспех и провал на българския преход.

Въпреки разслоеното на икономически принцип общество, у нас по-видимо е разслоението "политици – обикновени хора”, което предава усещането за формирането на "класа на летящите в бързата лента”, за които правила и закони не важат и "класа на пешеходците”, като тези две класи не могат да се срещнат помежду си. С нея общественото мнение изразява своето усещане за фундаменталния проблем на прехода – провал на върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт.

Все пак масовата негативна оценка за прехода не е отрицание на целите на прехода, смятат от социологическата агенция. Според нейното изследване, хората не биха се отказали от достиженията на изминалите 25 години. Те не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност, която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността, вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността.

Така, след 25 години промени, българското общество е изправено отново пред политическо предизвикателство – изграждане на ефективни и некорумпирани институции, осигуряващо върховенство на закона и на политическото представителство, което да бъде гарант за взаимното ограничаване на злоупотребата с власт, а не за взаимното насърчаване, обобщават авторите на проучваните.