Независимостта на прокуратурата се явява прикритие за платежоспособното задкулисие

У нас често даваме като добър пример Германия. Било то за качество и високи технологии, било за начин на функциониране на държавата. Наскоро прочетохме, че германският министър на правосъдието е уволнил главния прокурор на тази държава. Защото разпоредил разследване срещу блогъри за изнасяне на държавна тайна и така ограничавал свободата на словото. Разследването срещу блогърите беше прекратено, но главният прокурор отиде в пенсия. Преди около година в България прочетохме, че нашата прокуратура е започнала разследване срещу президента на републиката за държавна измяна. При условие, че държавният глава по Конституция има абсолютен имунитет и само две трети от народните представители могат да поддържат обвинение срещу него пред Конституционния съд. Има и изрична разпоредба в основния закон, че наказателно преследване срещу президента и вицепрезидента не може да се възбужда. Това означава, че на прокуратурата е забранено да предприема каквито и да било действия срещу държавния глава.

И тук се поставя риторичният въпрос КОЙ е злоупотребил с власт и то в нарушение на Конституцията?“.

Тогава някак набързо разследването бе прекратено, някой каза, че главният прокурор се бил извинил на президента, всичко се потули и даже бе отказана информация на обществото КОЙ точно прокурор е сгазил Конституцията. Е, впоследствие се разбра, че прокурорката, предприела действията срещу държавния глава, е повишена и сега участва в разследването по делото за КТБ! И това защото българската прокуратура била независима. Това никой не го оспорва, но може ли да бъде безотчетна и неотговорна?!

Този паралел не вдъхва никакъв оптимизъм, че може скоро да ги стигнем германците!

Сега, в светлината на бъдещите промени в Конституцията за съдебна реформа изниква (или увисва) въпросът ще се търси ли институционален механизъм за отчетност на прокуратурата? Не за контрол, а за отчетност. Не някой да казва на прокуратурата как да реши някое дело, а да може да се пита институционално този държавен орган защо е предприел някакви действия или в друг случай не е предприел такива. И при установяване на нарушения на закона или злоупотреба с власт от страна на който и да било прокурор да може институционално да се сезира кадровият орган на съдебната власт за търсене на отговорност. Защото при сегашното състояние на нещата често възникналите дисциплинарни казуси се решават на принципа "гарван гарвану око не вади“ или се разчистват вътрешни сметки и по-голямата риба изяжда по-малката.

Депутатите от РБ плахо бяхме предложили такъв текст в Закона за изменение на Конституцията – "Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор (освен годишния) за приложението на закона, дейността на досъдебното производство и резултатите от борбата с престъпността“. Но в "исторически компромисния" нов законопроект, подписан от 180 народни представители, този текст вече го няма.

Защитниците на статуквото в правораздаването и в частност на прокуратурата аргументират съпротивата си срещу такава промяна с обяснението, че ще се наруши независимостта на тази част от съдебната система. Тук дебело трябва да се подчертае, че един от сериозните проблеми на съвременната българска държава не е междуинституционалната зависимост, а наличието на силни извънинституционални зависимости, чрез които задкулисно се обслужват мафиотски интереси.

Така наречената независимост на прокуратурата от други институции на практика се явява удобно прикритие за поставянето ѝ в услуга на платежоспособното задкулисие.

Лекарството на това състояние на държавното управление се състои в максимална прозрачност в действията на различните държавни органи. Точно това предлагаме от РБ – създаване на механизъм за информираност на гражданите за дейността на държавния орган прокуратура. Това може да стане чрез създаване на възможност за перманентно изслушване на главния прокурор от парламента. В крайна сметка в чл.1 на Конституцията е записано, че "България е република с парламентарно управление“, а според чл. 80 "длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да предоставят исканите им сведения и документи“. А няма спор, че главният прокурор е едновременно гражданин и длъжностно лице.

Борбата с престъпността и корупцията е съвместна задача на всички власти – законодателна, изпълнителна и съдебна - едновременно. Дейността на парламента е публична, министрите подлежат на парламентарен контрол, а как прокуратурата дава отговор на въпроси от голям обществен интерес за нейни действия или бездействия?

И тук освен посочения по-горе тежък скандал с противоконституционните действия срещу държавния глава може да се изредят още редица съмнителни прокурорски казуси с големи обществени последици. Никой не обясни защо прокуратурата даде пресконференция в деня за размисъл преди изборите през 2013 година за т.н. "Костинбродска афера“.

Въпросът е не защо е започнало разследване по случая (видяхме как делото завърши с фиаско в съда), а защо прокуратурата на практика се намеси в изборите?!

Кой извърши подслушването в дома на лидера на опозицията (тогава) Бойко Борисов? Това законно СРС ли беше или частпром?! Изхвърлиха Кокинов от системата и… забравете случая! Или зрелищната акция в офисите на КТБ. Разпорежданите проверки и разнообразните прокурорски действия срещу общественоактивни лица?! Въпроси, въпроси… И от време на време главният прокурор казва каквото реши пред журналисти на тротоара пред сградата на ВСС. А Веницианската комисия пише в един свой доклад, че България е единствената страна от бившия соцлагер, където е запазен съветският модел на структура и функциониране на прокуратурата.

Е, при това състояние на нещата имаме ли шанс да ги стигнем германците?!

*Авторът е депутат от Реформаторския блок, председател на вътрешната комисия в Народното събрание и бивш ръководител на Национална служба "Сигурност" (сега част от ДАНС). Заглавието е на редакцията.