Ти си това, което четеш

Николай Нанков: Строим три пъти повече магистрали от Сърбия

07:00 | 01 ноември 2017 | 10 коментара

"Ако трябва да сравняваме от 2010 г. до ден днешен, Сърбия изгради магистрали с дължина 110 км, а България изгради 350 км. Магистралното строителство в България, сравнено със Сърбия, е над три пъти повече." 

Интервю на министъра на регионалното развитие Николай Нанков пред Нова телевизия, 25 октомври 2017 г.

Строителството на магистрали беше топ приоритетът на първото правителство на Бойко Борисов. Ускореното им изграждане продължи и през втория му мандат. След критиките от страна на опозицията, основно от социалистите, че "хората не ядат асфалт", през третия мандат на Борисов фокусът беше изместен към увеличаване на доходите на гражданите и образованието.

В изказването си пред Нова телевизия министърът на регионалното развитие Николай Нанков прави сравнение на строителството на магистрали в България и Сърбия по повод факта, че сърбите вече почти напълно са изградили отсечката от Ниш до българската граница, докато България все още не е започнала и дори няма избран изпълнител.

Коментарът е и във връзка със стари обещания на премиера Бойко Борисов, който още през 2010 г. се ангажира магистралата София – Калотина да бъде готова през 2012 г. Това обаче така и не се случи.

България води на Сърбия с 322:252 км магистрали

В края на 2009 г. (годината, през която Борисов за първи път идва на власт) магистралите в България са с обща дължина от 418 километра. Седем години по-късно тяхната дължина е нараснала на 740 км по данни на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат. През 2017 г. не е имало пускане на магистрални участъци.

Това означава, че за периода от 2009 до 2016 г. са построени и пуснати в експлоатация 322 км магистрали в България.

Министърът на регионалното развитие Николай Нанков съобщава за 350 километра, като включва и Северната скоростна тангента на София и околовръстния път на столицата, които също имат магистрални габарити. Не е ясно дали в данните на НСИ тези участъци са включени.

Строителството на магистралите у нас става с европейски средства по линия на политиката на сближаване. България съфинансира проектите с 15 на сто от националния бюджет.

За същия период от 2009 г. до април 2017 г. Сърбия е построила и въвела в експлоатация 252 км магистрали, показват данните на Статистическата служба на западната ни съседка и държавната й компания "Коридори Сърбия", която отговаря за изграждането на аутобаните. В Евростат няма данни за пътищата в Сърбия.

Това означава, че за последните седем години България е изградила със 70 км повече магистрали от Сърбия, което в никакъв случай не е три пъти повече, както твърди министър Нанков. Съотношението между България и Сърбия е 322:252 км.



Регионалният министър казва, че от 2010 г. досега Сърбия е построила 110 км магистрали, което очевидно не отговаря на официалните данни на сръбската статистика.

Най-вероятно министър Нанков е взел тези данни от сръбския сайт istinomer, но те се отнасят за по-къс период (след 2012 г.) от този, за който той прави сравнение (след 2010 г.).

България строи магистрали с европари, Сърбия - със заеми

Данните от националните статистики на двете държави показват, че строителството на магистрали у нас и в Сърбия тече горе-долу почти еднакво – редуват се години на силно строителство с такива на застой.

Различното е финансирането. България разчита на еврофондовете и затова силните й периоди са свързани с финансовото приключване на програмния период. Сърбия строи магистралите си със заеми от Световна банка, Европейска инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, китайската "Ексим банк" (EXIM) и заем от Азербайджан.

Как се развива строителството през последните 10 години? Сръбската статистическа служба предоставя онлайн данни за периода от 2006 г. насам. Тогава Сърбия има 374 км магистрали, а България - с 20 км повече.

До края на 2011 г. сърбите дърпат рязко напред с 595 км срещу 458 км в България. Следват обаче три години, през които в Сърбия не се строи. В същото време България ударно усвоява еврофондовете, защото периодът 2012 – 2015 г. съвпада с финансовото приключване на предишния програмен период и повеждаме със 734 км срещу 693 км за Сърбия в края на 2015 г.

През последните две години обаче нещата се променят и Сърбия отново ни повежда със 777:740 км.

Към април 2017 г. магистралите в западната ни съседка вече са 747 км по данни на "Коридори Сърбия". Според компанията през тази година ще бъдат пуснати в експлоатация 122 км нови магистрали. През септември сръбският президент Александър Вучич преряза лентата на още 30 км магистрали и така в Сърбия вече има 777 км аутобани. Дали ще бъде изпълнена амбициозната програма ще стане ясно в края на годината.

В същото време в България има 740 км магистрали към края на 2016 г. по данни на НСИ. През 2017 г. не е имало въвеждане на нови участъци в експлоатация. В строителство са единствено две отсечки от магистрала "Струма" – между Благоевград и Крупник и от Кресна до Сандански.

Хърватия е без конкуренция на Балканите

И ако България се сравнява със Сърбия по строителството на магистрали, то западната ни съседка се сравнява с Хърватия, която е без конкуренция на Балканите.

Въпреки че Хърватия е с най-малката площ от трите страни, близо два пъти по-малка от България, там има изградени 1310 км магистрали. В Хърватия обаче е въведена тол системата за платено преминаване по магистралите спрямо изминато разстояние и таксите са значително по-високи от тези у нас. В България има съпротива срещу въвеждането на тол системата.

Турция има 2159 км магистрали, Румъния - 747 км, а Македония – 259 км, показват данните на Евростат за 2015 г.

За Гърция няма данни.

Заключение:

Данните на статистическите служби на България и Сърбия ясно показват, че за периода от 2010 г. насам, който е коментиран от регионалния министър Николай Нанков, България е построила 322 км магистрали в сравнение с 252 км, изградени в Сърбия. Това е предимство със 70 км и в никакъв случай не е три пъти повече в сравнение с постижението на сръбските власти. Не е вярно и твърдението, че сърбите са изградили само 110 км, а България - 350 км.

Освен това заради забавеното строителство на магистрали през настоящия програмен период Сърбия вече е преди България по километри въведени в експлоатация магистрали - 777:740 км. България обаче има шанс да навакса в периода 2020 – 2023 г. Въз основа на статистическата информация може да се направи заключението, че твърдението на министър Нанков, че магистралното строителство в България е три пъти повече над това в Сърбия, не е вярно.

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?