Нищожен интерес на депутатите към британския опит с шистовия газ

Едва няколко депутати проявиха интерес към британския опит в проучванията за шистов газ, който сподели в парламента във вторник Антъни Грейлинг, директор "Климатични промени и Общини” в Агенцията по околна среда на Великобритания. Той е в България по покана на Българския енергиен форум и освен срещата с народните представители за сряда са планирани разговори с неправителствени екоорганизации и със зам.-министъра по околната среда и водите Евдокия Манева и шефа на енергийния регулатор Ангел Семерджиев.

На обявеното като смесено заседание на парламентарните комисии по икономика, околна среда и регионално развитие обаче дойдоха само петима депутати, сред които нито един представител на ГЕРБ. От БСП за пет минути към края на срещата се мярна Петър Курумбашев. За сравнение при дискусията в парламента, предшестваща наложената през януари забрана за шистовия газ, залата се пръскаше от присъстващи, дошли да заклеймят опасната технология.

Присъстващите от ДПС Искра Михайлова, която като председател на екокомисията единствено представляваше изобщо някакво ръководство на трите комисии, и Рамадан Аталай изразиха изненадата си от липсата на хора от ГЕРБ.

"Това е боязънта да се информираш", коментира след заседанието възмутено Иван Иванов от "Синята коалиция", който водеше вялата дискусия. Според него народните представители са изпуснали възможността да научат ценни неща за хидрофракинга при проучването за природен газ. Той посочи още, че за него би било интересно да чуе на живо и доводите на френските органи за налагане на забрана на спорната технология за търсенето и добива на синьо гориво.

Хидравличното разбиване на скалите за търсене на гориво бе ударно забранено от Народното събрания в средата на януари след поредица протести на природозащитници, според които технологията замърсява подземните води, предизвиква сеизмични трусове и застрашава сериозно околната среда. Недоволството, зад което според енергийни експерти стоят икономически интереси на компании, застрашени от евентуалния евтин добив на шистов газ у нас, дойде заради даденото от правителството разрешително на американската компания "Шеврон" да търси синьо гориво по нетрадиционния начин в североизточна България. Едновременно с тоталната парламентарна забрана на хидрофракинга правителството реши разрешителното на "Шеврон" да важи само за конвенционално търсене на природен газ. Според учени от БАН обаче с приетите текстове се пречи и на проучването и добива на нефт и газ по технологии, познати от повече от 60 години.

"Основният риск за околната среда при търсенето на шистов газ е свързан с неправилното проектиране и експлоатиране на сондажните кладенци", обясни пред броящите се на пръсти депутати Грейлинг. Друга потенциална екоопасност идва от големите нужни количества вода за разбиване на шистите за търсене на газ, които се смесват с химикали. Тези течности обаче се използват многократно и се съхраняват в специални резервоари.

Британецът обясни как агенцията, в която работи, е установила, че при един от пробните сондажи в страната е предизвикан трус от порядъка на 1.3-1.7 степен по скалата на Рихтер и по случая бързо е била свикана комисия в парламента, която да изясни обстоятелствата и последиците от инцидента. Той посочи, че британският парламент е много активен по отношение изясняване на рисковете и ползите от шистовия газ.

Грейлинг допълни, че в момента във Великобритания проучвания за шистов газ правят гигантите "ЕксънМобил" и "Шел" и още няколко по-малки компании, но те са на много ранен етап. Техните дейности обаче стриктно се контролират от регулаторния екоорган, който е абсолютно независим от изпълнителната власт.

Според експерта е изключително важно решенията относно шистовия газ да се вземат прозрачно и на базата на конкретни доказателства. По повод коментара на Искра Михайлова, че природозащитниците у нас посрещат с недоверие всяка нова индустриална технология, Грейлинг посочи, че доверието се гради върху ясни решения по конкретни правила.

След заседанието на комисията Иван Иванов коментира, че очаква в сряда да стане ясно дали в пленарна зала до края на седмицата ще бъде внесено за гласуване предложението на ГЕРБ да се създаде парламентарна комисия, която да анализира по-подробно всички сведения за шистовия газ. Сформирането на тази спец комисия бе предложено от икономическия министър Трайчо Трайков още по време на дискусиите по приемането на забраната върху шистовия газ, но тогава думите му не бяха чути. Седмица след мораториума от ГЕРБ заговориха за нуждата от допълнителни анализи за технологията хидрофракинг и предложението за парламентарна комисия бе внесено от зам.-председателя на икономическата комисия и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов.

Аталай и Михайлова заявиха, че ДПС ще подкрепи създаването на такава парламентарна комисия, защото това е начин да се върне доверието на хората към институциите. "Без това – дали оставим забраната или ще разрешим проучванията за шистов газ – няма никакво значение", каза Аталай.

Според Иван Иванов е изключително важно подобна комисия да излезе със собствен анализ по проблема с шистовия газ и да отправи препоръки за действие към парламента, а Народното събрание от своя страна да реши дали да махне или да остави тоталната забрана за използването на хидравличния удар при търсенето на газ.