Номинираният от Тръмп шеф на разузнаването години наред е бил в сферата на лобизма

Бившият сенатор Дан Коутс, който беше номиниран за директор на Националното разузнаване на САЩ, е сменял държавната служба с лобизъм - точно този тип кариера, който избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп осмиваше, пише във вторник агенция Асошиейтед прес.

73-годишният републиканец от щата Индиана четири пъти е минавал от държавните органи към различни сфери в частния бизнес и е забогатял. От началото на 80-те години на миналия век Коутс или заема публичен пост, или печели пари като лобист и директор на управителния съвет на дадена компания. От последната му достъпна данъчна декларация като член на Сената от 2014 г. става ясно, че нетното му състояние възлиза на над 12 милиона долара.

Както във, така и извън държавната власт Коутс се е занимавал с разузнаване, сферата, за която ще отговаря при управлението на Тръмп, ако назначението му бъде утвърдено от Сената. Когато обяви номинацията му в събота, новият президент на САЩ обоснова избора си с "познаването на материята в дълбочина и добрата преценка", както и работата на Коутс в държавната власт, но не спомена лобистката му дейност, отбелязва Асошиейтед прес.

Когато напуска за първи път Сената през 1999 г., той се придържа към правилата и една година не заема никаква длъжност в частния сектор, след което постъпва на работа в компания, занимаваща се с лобиране сред неговите бивши колеги в Конгреса от името на чуждестранни клиенти.

Отново заема държавен пост през 2001 г. като посланик в Германия при правителството на Джордж Буш-син. През 2005 г. Коутс се връща в САЩ, по-конкретно отново като лобист от името на някои от най-големите американкси компании, включително на изпълнителя на различни отбранителни поръчки, корпорацията "Локхийд Мартин". Пет години по-късно печели нов мандат като сенатор.

"Именно така хората извън Вашингтон си мислят, че работи Вашингтон", каза Мередит Макгий, шеф на неправителствената организация "Ишу уан". "Това е пагубната натура на политиците, които стават богати благодарение на същите тези хора, над които преди това са упражнявали регулаторен контрол. И после отново да се върнеш в държавното управление - на практика за всеки човек би било трудно да захапе ръката, която го е хранила."

Съветници на Тръмп подчертаха, че политиката на новия президент по отношение на лобистката сфера е изключително далновидна. Говорителят му Шон Спайсър каза, че Тръмп подбира за различните постове в управлението възможно най-качествените хора.

Коутс "ясно съзнава, че възможността да служиш на държавата натежава много повече на везните от възможността за лично облагодетелстване", заяви Спайсър.

Ако назначението му бъде утвърдено, Коутс ще оглави структура, която беше създадена след атентатите от 11 септември с цел да подобри координацията между американските разузнавателни служби и правоприлагащите органи.

Той не е единственият във все още формиращия се управленски екип на Тръмп, който е работил и за държавата, и за бизнеса.

Робърт Лайтхайзър, номинацията за специален представител на САЩ за външната търговия, в продължение на години е бил регистриран лобист, представлявайки компании например от стоманодобивния отрасъл, като е прекратил тази си дейност едва през 2012 г. Постъпва в правната кантора "Скадън" през 1998 г., след като две години е бил в министерството на търговията на САЩ при управлението на Рейгън.

Рик Пери, номинацията на Тръмп за министър на енергетиката, е бил регистриран в Тексас като лобист за най-голямата частна здравноосигурителна каса в САЩ, специализирана в сферата на стоматологията, като постъпва там година след като дълго време е губернатор на щата.

Когато по време на предизборната кампания Тръмп говореше за "пресушаване на блатото" във Вашингтон - думи, станали нещо като лозунг, който и досега се използва често на митингите в негова подкрепа - той изрично заклейми практиката след Капитолия да се постъпва на работа на улица "Кей стрийт" във Вашингтон - средището на бизнеса с лобизъм, където с работили доста бивши конгресмени.

"Та те правят състояние", каза Тръмп на 20 октомври, на предизборен митинг в Делауер, Охайо. "Това няма да го бъде повече. Това е причината да си правят всички тези мили сделчици."

Коутс, например, е спечелил над 600 хиляди долара през последната година от вашингтонската компания "Кинг енд Сполдинг", оперираща в сферата на отношенията със законодателната и изпълнителната власт, чийто сътрудник е бил, допреди да стане сенатор за втори път.

Тръмп забрани на всички хора на висши ръководни постове в бъдещото му правителство и в действащия му екип по властовия преход да работят като лобисти, поне за срок от пет години. В своята програма под надслов "Да пресушим блатото", огласена няколко седмици преди изборите, той призова Конгреса да си самоналожи същото ограничение.

Ако забраните на Тръмп, свързани с "блатото", бяха факт от по-отдавна, те щяха да струват на Коутс две длъжности в сферата на лобизма.

Неговата дейност в тази област дори се превърна в тема на предизборната му кампания за втори мандат като сенатор. Дотогава той вече е имал общо около 40 клиенти и около 2000 възложени поръчки от фирми като "Върнър", "Липфърт", "Бърнхард", "Мак Фърсън" и "Хенд", компания, извършвала дейност като чуждестранна агентура на авторитарните правителства в Йемен, Египет и Обединените арабски емирства.

Коутс заяви, че той лично не е извършвал никаква задгранична агентурна дейност за тези страни, докато е работил във "Върнър". Посочи, че участието му в поръчки от името на чужди правителства се свежда само до една, възложена от Индия.

Той защити цялостната си дейност в сферата на лобизма в интервю от 2010 г. за изданието "Индианаполис стар": "Директорите на компании и самите големи компании обичат, когато да дойдат, да не разговарят с някакъв 26-годишен служител. Те искат да седнат на една маса с Джордж Мичъл или с Дан Коутс, или с Кани Мак", заяви Коутс, споменавайки имената на двама други бивши сенатори. "Съответните компании искат да знаят, че тези хора са с тях и се допитват до мнението им."

Докато е бил в "Кинг енд Сполдинг" през 2008 г., Коутс е работил за компанията "Спринт" по време на внесените от правителството на Буш-син изменения в Закона за разузнавателното наблюдение в чужбина (ЗРНЧ).

С подкрепата на Буш "Спринт" и други телекомуникационни компании предприемат агресивна кампания за получаване на съдебен имунитет в замяна на сътрудничеството им с Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ в хода на широкото следене на американски граждани без издадени заповеди за това от специализирания съд по ЗРНЧ. Организации от гражданския сектор заявиха, че ще съдят тези компании заради съвместната им дейност с държавата.

Разкрития, свързани с "Кинг енд Сполдинг", показват, че Коутс е разговарял с членове на Конгреса и представители на федералните власти за мярката, за която компанията посочва, че "ще засегне доставчиците на телекомуникационни услуги във връзка с електронното наблюдение".

В разкритията се споменава също, че Коутс "и останалите лобиращи" са имали отношение и към законопроекти в сферата на националната сигурност в Сената и Камарата на представителите за изменение на ЗРНЧ.
Въпреки че там не се казва нищо за целта на лобистката кампания, телекомуникационните оператори по онова време са работили с правителството на Буш, за да си осигурят правна защита за своите тайни взаимоотношения с АНС.

Когато Коутс зае отново мястото си в Сената през 2011 г., влизайки в състава на комисията на горната камара на Конгреса за разузнаването, той бе надежден консервативен глас в подкрепа на АНС - и на телекомуникационната индустрия.

По БТА