Ти си това, което четеш

Нова държавна фирма ще бъде захранена със 777 млн. евро от ЕС

БНБ ще пази парите на фонда на фондовете, чиято цел е трупане на опит във финансовия инженеринг

Нова държавна фирма, подчинена на Министерството на финансите, ще поеме управлението на 777 млн. евро от европейските фондове и ще се превърне във "фонд на фондовете", наричан още "фонд umbrella (чадър)". Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на бизнес форум.

Мегафондът ще поеме под една шапка управлението на средствата за финансов инженеринг от европрограмите, които не се предоставят безвъзмездно на бизнеса, а се дават под формата на различни финансови инструменти – оборотни кредити, гаранции, финансиране на проекти и други.

На практика държавата се кани да замени Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който в момента управлява 500 млн. лв. по иницативата "Джеръми" у нас.

Целта на мегафонда е да се постигне икономия от мащаба, както и страната ни да натрупа опит в управлението на финансови инструменти, посочи Горанов. Според банкери обаче, целта е да се дадат едни пари на "любимите банки" на властта.

Горанов не съобщи дали има положително становище от страна на Европейската комисия по тази идея. Не стана ясно и как новата държавна фирма ще отговори на евроизискванията да има натрупан опит в тази сфера.

Вместо това финансовият министър обясни, че концепцията на ЕК е в бъдеще европейските фондове да предоставят все повече средства чрез финансови инструменти. В този смисъл създаването на Фонда на фондовете е стъпка в правилната посока, отбеляза Горанов.

По думите му са изпратени покани с писма до Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за оказване на техническа помощ при създаването на фонда на фондовете, както и за участие в управителен комитет. Страната ни е получила потвърждение от тези финансови институции, че са готови да работят заедно с правителството за изграждането на фонда, каза Горанов.

"Нямаме информация какви са плановете на правителството по отношение на фонда на фондовете. Получихме само покани да ги консултираме, но до момента не е имало среща", казаха пред Mediapool от ЕИФ, който е подразделение на ЕИБ.

"България може да направи мегафонд, в който да бъдат събрани всички финансови инструменти през настоящия програмен период, но той задължително трябва да се управлява от банка с опит", каза Витория Алиата ди Вилафранка, директор на дирекция "Изграждане на административен капацитет" в генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК в отговор на въпрос на Mediapool неотдавна.

Ползите

По думите на Горанов до създаването на фонда се е стигнало "след задълбочена вътрешна дискусия и заедно с управляващите органи на оперативните програми". По информация на Mediapool не всички управляващи органи са били доволни от предложението.

Като плюсове финансовият министър отбеляза постигането на "икономия от мащаба, поради това, че финансовите инструменти по различните оперативни програми, които са насочени към една и съща категория бенефициенти, ще могат да бъдат обединени и да достигат до тях като пакет".

Освен това по отношение на хоризонталните процедури, свързани с прилагането на финансовите инструменти, като например разработването на инвестиционна стратегия, юридическите процедури, одита, докладването и всичко, свързано с механизма за финансово управление и контрол на европейските средства, ще бъде общо за Фонда на фондовете, посочи Горанов.

Притесненията на бизнеса са, че чрез новия фонд едни "добри пари" ще отидат в едни български банки, които все още не са минали стрес тестовете на Брюксел. Еврокомисията настоява това да се случи до края на годината, а не през 2016 г., както българското правителство планира.

Серия от стъпки за създаването на фонда

Навярно дотогава се надяват да предприемат "поредицата от стъпки" за създаването на мегафонда, който най-вероятно трудно ще получи одобрението на Европейската комисия.

Горанов обяви, че предстоят "серия от стъпки" за създаване на фонда на фондовете. Първата е учредяването на мениджър на фонда. "Вероятно ще го изберем като структура на ЕАД с държавно участие в капитала", каза Горанов.

"По отношение на самия фонд на фондовете – той ще обедини в себе си управлението на разделени, но структурирани заедно под общо управление, елементи на отделните оперативни програми", поясни Горанов.

Втората стъпка е изработването на правилата на организацията и управлението на мениджъра на фонда, които ще бъдат в съответствие с европейските директиви. Минималните изисквания предвиждат новата структура да "има право да изпълнява съответните задачи по прилагането на финансовите инструменти", както и подходяща икономическа и финансова жизнеспособност. Необходим е още административен капацитет, ефикасна система за вътрешен контрол, счетоводна система.

След това ще се изготвят и подпишат финансови споразумения между отделните управляващи органи и мениджъра на фонда. Ще се определят и правила за инвестиционно и съкровищно управление на Фонда, както и на отделните фондове в структурата му.

Следваща стъпка е определянето на финансови посредници, които да изпълняват функциите по управлението (съкровищно или инвестиционно) на отделните фондове в структурата.

Необходимо е да се спазят изискванията на националната и европейската нормативна уредба и да се проведат обективни, прозрачни, недискриминационни и предотвратяващи конфликта на интереси и прането на пари процедури.

Последният етап е подготвянето и подписването на финансови споразумения между мениджъра на фонда и финансовите посредници, извършващи функции по управлението на всеки фонд в структурата на Фонда на фондовете.

БНБ става съкровищен орган на фонда

Въпреки ясно изразените резерви на Еврокомисията към банковия надзор у нас, Горанов предлага БНБ да поеме "съкровищното управление" на фонда на фондовете. Финансовият министър все пак уточни, че този въпрос все още не е решен окончателно.

Спрели се на БНБ, защото по този начин се заобикаля Законът за обществените поръчки. "Можем да изберем БНБ за съкровищен орган, без да е необходимо провеждането на процедура по Закона за обществените поръчки", каза Горанов. Той коментира, че това е и практиката по отношение на управлението на фондовете в момента, защото имат сметки в БНБ.

Банките имат свръхликвидност и сме готови при изразен инвеститорски интерес да осигурим над 20 млрд. лв. нов кредитен ресурс, стига да има сериозен интерес, каза Петър Андронов, шеф на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на СИБанк.

Той посочи, че еврофондовете са помогнали в страната да влезе евтин паричен ресурс. От 2009 г. досега кредитите са поевтинели с 3.2%, допълни Андронов.

Още по темата
Още от Бизнес